Решение № 7507 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2019 г.

ВАСII отделение16.06.2020 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 48/20.02.2019 г. на Административен съд – С. по адм. дело № 350/2018 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7507 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на З. М. срещу Решение № 48/20.02.2019 г. на Административен съд – С. по адм. дело № 350/2018 г., с което е отменен Отказ № 17-624/01.11.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – С. за изменение на кадастралната карта и регистри на гр. Д. и преписката е върната на административния орган за произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания.

От ответниците началникът на СГКК - С. е на становище за основателност на жалбата, Р. Р., З. Р., С. М. и Ю. М. я считат за неоснователна, община Д. и Д. М. не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима и основателна. Съдебното решение е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК.

  1. Изменението на кадастъра, отнасящо се до границата между поземлени имоти с идентификатори № 20465.501.28 и 20465.501.46, е поискано от Р. Р., З. Р., С. М. и Ю. М. със заявление от 10.10.2018 г. Оспореният пред административния съд отказ е мотивиран с позоваването на няколко основания, едно от които е влязъл в сила предходен отказ от 13.07.2018 г. по заявено на 04.06.2018 г. идентично изменение.
  1. Първоинстанционният съд е приел за ирелевантен влезлия в сила отказ по предишно искане с мотива, че не е преклудирана възможността да се поиска с ново заявление изменение на същото основание.

Този извод на съда противоречи на закона.

а. Влезлият в сила административен акт със същия предмет и страни е отрицателна административнопроизводствена предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, чието наличие обуславя недопустимост на повторното искане за изменение на кадастъра. Административният орган не би бил обвързан от постановения по-рано отказ, ако той е мълчалив или при нововъзникнал, т. е. осъществен след произнасянето, юридически факт.

б. Освен че съображението на съда за дисквалифициране на предходния отказ (чието битие на административен акт е признато от чл. 21, ал. 1, предл. посл. АПК) е неаргументирано, приемането му като резултат би довело до отричането въобще на стабилитета на административния акт и до откриването на възможност за многократно сезиране на органа по кадастъра с идентични искания, което пък би обезсмислило съществуването на критерия за преценка на допустимостта на административното производство.

  1. а. В случая административният орган, макар и да е обвързал фактическото основание за отказа от факта на вече разрешения с акта от 13.07.2018 г. въпрос, не е изпълнил задължението си да представи преписката по издаването му в нарушение на чл. 152, ал. 2 АПК. Съдът, от своя страна, не е проявил дължимата процесуална активност по ал. 4 на текста да изиска доказателствата, относими към прилагането на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито е приобщил съдържащите се в адм. дело № 217/2018 г. по описа на Административен съд – С., приключило с прекратяването на производството по обжалване на отказа от 13.07.2018 г.

б. Доколкото по първоинстанционното дело е налично само прекратителното определение по адм. дело № 217/2018 г., същинска проверка на твърдението на административния орган относно идентичността в предмета и страните по влезлия в сила отказ не може да бъде осъществена, а тя изисква съотнасянето на заявлението от 04.06.2018 г., проектът към него и самият акт към тези по настоящото дело.

  1. Едва след изясняването на въпроса относно предпоставката по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за недопустимост на новото искане за промяна в кадастъра, съдът евентуално е следвало да пристъпи към изследването дали оспорващите пред първата инстанция са заинтересовани лица да инициират изменението – чл. 51, ал. 3 ЗКИР и § 1, т. 13 ДР на закона вр. чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК, вкл. засягат ли се в действителност правата им от съществуващата към момента ситуация на кадастралната граница, а при положителен отговор да прецени основателността на искането, в частност – налице ли е конкретно основание за изменение на кадастъра, какви са правните последици от решението на Районен съд – Д. по гр. дело № 338/2016 г. (с което, по отношение на Д. М., З. М. и община Д., е установено, че заявителите в производството пред СГКК притежават правото на ползване върху част от ПИ № 46) и поражда ли се от него задължение за органа по кадастъра, респ. неговото съдържание и изпълнено ли е то.
  1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение на процесуално основание и връщането на делото за ново разглеждане – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при спазване на дадените указания.

б. По съдебните разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

Цитирани разпоредби

1