Решение № 12080 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7690/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Плевен, чрез процесуалния му представител юрк. Стойчев, срещу решение 1600 от 02.05.2025г., постановено по адм. дело 933/2022г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отменена издадената на основание чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 8 ЗУТ виза за проектиране за жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ II 4421, кв. 73 по регулационния и застроителен план на гр. Плевен, одобрен със заповед РД 12 81 от 24.02.2020г., обективирана в скица 165 от 05.03.2020г. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Навежда съображения за неправилност на извода на съда за допуснати нарушения при издаването на визата, като напротив твърди, че същата е издадена при спазване на законовите изисквания за това. Посочва, че оспореният акт е издаден в хипотезата на чл. 134 ал. 8 ЗУТ, а именно при допустимата по закона промяна на характера на застрояване на имота, предмет на визата, с която предвиденото високо застрояване е намален средно такова. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля оспорването. Претендира разноски. Ответниците "Багаин инвест" ЕООД, "Виктория трейд къмпани" ЕООД и М. С. Х., чрез процесуалния си представител адв. Хицовски, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски за настоящото производство. Ответникът Д. М. П., чрез процесуалния си представител адв. В. Иванов, ицразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците В. Г. П., И. Д. Б., Б. Д. Б. и С. Д. Г., редовно призовани, не се явяват и не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците М. С. Х., Р. В. Х., А. В. М. и В. М. М., чрез процесуалния си представител адв. Р. Хицовски, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. ОтветницитеВ. Г. Л., С. К. И., Т. С. И. и "БИЛД Р 16" ЕООД, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Плевен е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия. Приел е, че оспорената виза е издадена при липса на редовно сезиране на административния орган, тъй като от събраните в хода на производството доказателства, включително приетата графологична експертиза, е установено, че заявлението за издаването на виза не е било подписано от лицето, което е управител на Билд Р - 16 ЕООД, а от друго лице, което към момента на подаване на заявлението не е било оправомощено за това. Приле е в тази връзка и че визата е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и при неспазване на изискванията за нейното съдържание, тъй като в нея са отразени само отстоянията към страничните граници и към дъното на имота, които съответстват на предвидените в ПУП, одобрен с отменената заповед РД 12 81 от 24.02.2020г., без обаче да има котирани височини на отделните обеми на предвиденото застрояване. Поради това съдът е приел, че оспорената виза не съдържа изискуемото се съдържание съгласно чл. 140 ал. 2 ЗУТ, изискващо визата да е копие извадка от действащия ПУП. Приел е и е оспорената виза не съответства на материалния закон, тъй като е установено, включително с приетите две съдебно технически експертизи, че визата е нанесена върху копие извадка от ПУП ПЗ, одобрен със заповед РД 12 81 от 24.02.2020г., който към момента на издаване на визата не е бил влезнал в сила. Този план е отменен с влезнало в сила решение, съответно съдът е направил извод, че визата няма снова. Направил е извод и че от приетите в хода на производството две СТЕ се установява, че визата не съответства нито на плана одобрен със заповед РД 12 81 от 24.02.2020г., тъй като той противоречи на ОУП, нито на останалия като действащ план от 1990г., който предвижда ниско застрояване, нито на ОУП, тъй като от приетите СТЕ се установява, че за зоната на имота по действащия ОУП е предвидена зона Жм а именно такава с ниско застрояване. По тези съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на визата и я е отменил. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в несъответствие със закона. Съответен за закона е и извода на съда, че оспорената виза е материално незаконосъобразна. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че със спорната виза е допуснато инвестиционно проектиране на "жилища сграда с подземни гаражи" при условията на чл. 134 ал. 8 ЗУТ, която допуска при издаването на виза за проектиране да бъде променен характера на застрояване от високо в средно. В случая безспорно с визата е предвидена промяна на характера на застрояването от високо в средно, като същата е издадена въз основа на изменения план за застрояване за имота, одобрен със заповед РД 12 81 от 24.02.2020г., което обаче е отменен с влезнало в сила съдебно решение. Именно за този обект е издадена визата, като в случая издаването й е било задължително предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 134 ал. 8 ЗУТ, според който "Без да се изменя планът за застрояване и без да се променя установеното с плана за регулация предназначение, по реда на ал. 6 може да се допуска от високо в средно и/или ниско и от средно в ниско по характер застрояване. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. С виза по този ред се допуска и застрояване в хипотезата на чл. 134, ал. 8 ЗУТ съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ, като тя следва да отговаря на изискванията на чл. 140 ал. 2 ЗУТ. Правилен е извода в тази връзка на първоинстанционния съд, че оспорената виза не отговаря на тези изисквания, тъй като на първо място е издадена въз основа на ПУП ПЗ, който не е бил влезнал в сила и е отменен към момента, съответно оспорената виза не е издадена въз основа на извадка на действащия ПУП, тъй като към момента на издаването й ПУП ПЗ одобрен със заповед РД 12 81 от 24.02.2020г. не е бил действащ. Към този момент действащ е бил планът от 1990г., от който обаче визата не е извадка, и на който тя противоречи. Съответен на закона е и извода на съда за това, че видно от събраните в хода на производството доказателства оспорената виза противоречи както на действалия към момента на издаването й план от 1990г., който предвижда за имота, за който се отнася, ниско застрояване, така и на сегадействащия ОУП на гр. Плевен, тъй като от приетите две СТЕ се установява, че зоната, в която се намира имота е зона Жм т.е. такава отредена за ниско застрояване. По изложението съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Исканията на ответниците по касация "Багаин инвест" ЕООД, "Виктория трейд къмпани" ЕООД, М. С. Х. и Д. М. П. за присъждане на разноски като основателни предвид изхода на спора и доказани от тези ответници са представени доказателства за строени разноски в настоящата инстанция следва да бъдат уважени в претендирания размер. Исканията на ответниците по касация Р. В. Х., А. В. М. и В. М. М. за присъждане на разноски, макар и основателни като недоказани, тъй като не са представени доказателства за строени разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат уважени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,