Решение № 5132 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2016 г.

Решение № 5132 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. М., подадена, чрез адв. Т. Т.- АК Б. срещу Решение № 144 от 08.02. 2016 г., постановено по административно дело № 984/2015 г. на Административен съд- гр. Б. (АС Б.) в отхвърлителната част. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение в оспорената част, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се определеното от съда обезщетение в размер на 200 лева за крайно недостатъчно и абсолютно необосновано. Намира за неоснователно това, че съдът е приел, че ищецът няма право да претендира и направените от него разноски по снабдяване с медицинско удостоверение. Иска се отмяна на решението на АС Б. в отхвърлителната част и относно отхвърлената претенция за обезщетение на неимуществени вреди над присъдените 200 лева се осъди Областна дирекция на МВР- Б. (ОД МВР- Б.) да заплати допълнително обезщетение от 1800 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконното задържане в Първо РУ на МВР Б., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. Ответникът- Областна дирекция на МВР Б. в представеното на 21. 03. 2017 г. писмено становище счита, че решението е правилно и не се установяват сочените касационни основания за неговата отмяна. Моли за постановяване на решение, с което се отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана и се остави в сила постановеното решение на АС Б.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че ищецът не е доказал по безспорен начин степента и интензитета на увредата на неговото здраве вследствие негативното влияние на факторите, предизвикали увреждането, които да обосноват високият размер на претендираното парично обезщетение. Счита решението за правилно и иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 144 от 08.02. 2016 г., постановено по административно дело № 984/2015 г. на Административен съд- гр. Б. е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Б., да ЗАПЛАТИ на Д. К. М., сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена с Решение № 1164/03.02.2013 г. по административно дело № 6741/2014 г. на Върховния административен съд като незаконосъобразна Заповед № 383/05.12.2013 г., издадена от полицейски орган при Първо РУ на МВР - Б. по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Със съдебния акт е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на Д. К. М. против ОД на МВР- Б. в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 200 лв. до 2000 лв и е ОТХВЪРЛЕНА изцяло исковата молба за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 30 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА. На последно място е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Б., гр. Б., ул. "Х. Б." .№... на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да заплати на Д. К. М. сумата от 59, 26 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Решаващият съд е приел, че от 08,50 часа на 05.12.2013 г. до 07,00 часа на 06.12.2013 г. Михов е бил задържан в Първо РУ на МВР - Б., за което е била издадена Заповед № 383/05.12.2013 г. по реда и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, която впоследствие е била отменена от съда като незаконосъобразна. Приема, че самото задържане на незаконно правно основание вече обосновава унизително спрямо лицето отношение, което надхвърля прага на суровост по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, заради незаконния му характер. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между доказаните като претърпени (макар и с невисок интензитет) неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява претендираните вреди. Съдът намира за завишен претендираният от ищеца размер на неимуществени вреди от 2 000 лв. С оглед конкретните данни свързани със случая се възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2015 г. - датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта, до окончателното изплащане на сумата. Изложени са аргументи, че на основание изложените мотиви, исковата молба за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена за целия размер от 30,00 лева, заплатени за съдебен лекар, доколкото макар и доказани по размер, те не се явяват директен резултат на твърдяното противоправно поведение на административния орган, изразяващо се в нанесен от него на ищеца побой при и по време на задържането му. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение в отхвърлителната част за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. В частта, в която е осъдена ОД на МВР- Б., да заплати на Д. К. М., сумата от 200 лв съдебното решение не е обжалвано, съответно е влязло в сила и не е предмет на разглеждане. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател Д. М., че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и съдържат отговори на предявените претенции. При изяснена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни изводи. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт на ОД на МВР Б.. В. фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото от решаващия съд е отхвърлена претенцията за имуществени вреди в размер на 30 лева. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са директно следствие от незаконосъобразния административен акт. В случая не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Твърденията, че са причинени вреди на здравето на лицето, вследствие на нанесен му побой не са доказани. Споделят се изводите на решаващия съд за тяхната несъстоятелност, поради разминаване на посочените обстоятелства в исковата молба и събраните писмени и гласни доказателства. Тези фактологични несъответствия, обуславят извод за липса на причинна връзка между твърдените вреди и отменения административен акт. Липсата на причинна връзка обосновава и неоснователност на претендираните имуществени вреди в размер на 30 лева, състоящи се разходи за издаване на медицинско свидетелство. В този аспект са недоказани и твърденията за получени травматични увреждания при задържането, които обосновават високия размер на претенцията. Неоснователни са твърденията за несправедливост на съдебния акт, предвид ниския размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. От ищеца не е доказана увреда на неговото здраве или друга трайност на вредите, която да обоснове присъждане на пълния предявен размер от претендираното обезщетение. В решението са изложени обосновани мотиви за отхвърляне на иска в останалата част за разликата от присъдения размер от 200 лева, до предявения размер от 2000 лева. Административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени установените обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Краткият период на задържане не може да доведе до натрупване на отрицателно въздействие. Настоящата инстанция споделя доводите на АС Б. и намира присъждането на обезщетение в размер от 200 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на характера на негативните преживявания и конкретно им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Решението в обжалваната част като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- състав на трето отделение,