Решение № 12333 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14/2014 г.

Решение № 12333 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 2422/08.11.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2756/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 161202510/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив и установяващ в тежест на "АТ Специал" ЕООД задължения за ДДС в размер 10 094 лева в д. п. м. 07.2011 г. и за закъснителна лихва в размер 812.61 лева заради отказ да се признае упражнено в този данъчен период право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът е несъгласен с извършената от първоинстанционния съд преценка на доказателствените средства и с правния му извод за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "АТ Специал" ЕООД, чрез повереника си адв. Пейчинов, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационната инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт е отречено на "АТ Специал" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в размер 10 094 лева, упражнено в данъчен период м. 07.2011 г. по фактура № 5000000058/28.07.2011 г., издадена от "Юнимет" ЕООД. Предмет на доставката е стока - зъбни колела и анкерни болтове. Отказът да се признае данъчното предимство е обоснован с резултатите от насрещна проверка на прекия доставчик и предходния нему "Автоспецмаш" ЕООД. На предходния доставчик искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като исканите документи не са представени. Прекият доставчик е представил документи, които според органите по приходите не установяват доставката, тъй като не сочат произхода на стоката, място на предаването и съхраняването й, липсват съпътстващи доставката документи и такива за плащането. Прието е, че както прекият, така и предходният доставчик не притежават необходимия трудов ресурс. Правно основание за разпоредения отказ са разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел за установено съществуването между жалбоподателя и "Юнимет" ЕООД правна връзка, възникнала от договор за доставка на стоки от 15.05.2011 г. /за процесните стоки/ и предаване на стоките по договора на 28.07.2011 г. в базата на доставчика в гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 15, удостоверено с приемо-предавателен протокол от тази дата. Ценил е показанията на св. Огнян Григоров, който е едноличен собственик на капитала и управител на "Юнимет" ЕООД относно факта на предаването на стоките. За мястото на държане на стоките до предаването им и за начина на превозването им с наето от получателя превозно средство е ползвал като информационни източници договор за наем на недвижим имот от 07.01.2011 г. с наемодател "Булболт - Ам" ЕООД и наемател "Юнимет" ЕООД и договор за наем на транспортно средство от 25.07.2011 г. с анекс към него от 29.07.2011 г. Съдът е обсъдил начина на счетоводно отчитане на доставката при доставчика и при получателя, основавайки се на заключението на ССЕ. За възможностите на наетото от жалбоподателя превозно средство да транспортира процесните стоки доказателствен източник е заключението на ССтЕ. Според съда придобитите стоки са предмет на последващи ВОД към гръцко дружество по фактури № № 0100000003/30.07.2011 г. и 0100000004/30.07.2011 г. Стоките предмет на спорната доставка са квалифицирани от съда като родово определени вещи, чието предаване е установено в съответствие с изискването на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и това е възприето като доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Решението е правилно. Процесуалната енергия на касатора в адресираната до касационната съдебна инстанция жалба е насочена към обосноваване на недостоверността на заключенията на ССЕ и ССтЕ, а оттук и на необосноваността на основаните на заключенията фактически изводи в решението. Тези доказателствени източници не са ценени безкритично от административния съд, а са отнесени към другите доказателствени средства. Органите по приходите не са установили нередовно водене на счетоводството от ревизираното лице, поради което и записванията в него могат да се ползват за установяване на ползващи го факти. За прекия доставчик не е изследван от в. л. начина на водене на счетоводството, но това обстоятелство е ирелевантно за правото на приспадане. По разясненията на СЕС в т. 47 на решението му по дело С-18/13 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112. Относно обема и теглото на стоката и възможността за транспортирането й от ползваното от жалбоподателя превозно средство заключението на ССтЕ кореспондира с показанията на св. Григоров. Съдът правилно се е концентрирал към установяването на предпоставките на правото на приспадане, една от които, при доставката на стоки, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху нея - чл. 6, ал. 1 от ЗДДС /по Директива 2006/112/ЕО доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик - чл. 14, § 1 от Директивата/. Към разбирането за доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС основателно са приложени и правилата на националното законодателство относно преминаването на собствеността върху родово определени вещи, каквито са процесните. Преки доказателствени средства за индивидуализирането чрез предаване на вещите са приемо-предавателния протокол от 28.07.2011 г. и показанията на св. Григоров. Индиции за осъществяването на доставката са договорът за доставка на стоки /доколкото създава основание за имущественото разместване/ и последващата реализация на стоките към гръцкото дружество /извършеният ВОД не е отречен в РД и РА/. Касаторът настоява на съмнението си за осъществяването на спорната доставка въобще, както и за субекта на доставката, съпоставяйки обясненията на управителя на РЛ за получаването на стоката от склад на ул. "Кукленско шосе" № 15, където склад има "Крепежни елементи 2009" ЕООД, за което управителят Огнян Григоров сочи, че има производствени помещения и квалифициран персонал, а едноличен собственик на капитала на "Крепежни елементи 2009" ЕООД е "Юнимет" ЕООД. Тази позиция съдържа вътрешно противоречие, тъй като е неясно дали се поддържа липса на доставка въобще или осъществяването й от различен доставчик от издателя на фактурата. Обсъдените в предходния абзац доказателствени средства установяват убедително факта на доставката. При различен от издателя на фактурата доставчик отказът за признаване на правото на приспадане е правомерен само ако въз основа на обективни данни може да се заключи принадлежността на разглежданата доставка като част от данъчна измама и съществуването на представи за това обстоятелство у получателя по доставката /в този смисъл вж. т. 1 от диспозитива на цитираното решение на СЕС по дело С-18/13, според която, при доказано осъществяване на доставката, съмненията относно извършването й от конкретния доставчик, основани на липсата на нужните активи, достатъчен брой заети лица или начина на счетоводно отразяване, могат да обосноват отказ да се признае правото на приспадане, ако тези обстоятелства сочат на данъчна измама и въз основа на обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава данъчното си предимство, е част от данъчна измама/. Не е в обхвата на дължимата грижа на получателя и проверката на правното основание за ползването от доставчика на помещенията за съхраняване на стоката до момента на предаването й, поради което неполагането на тази грижа не обуславя формиране на изводи в негова вреда. Неоснователно приходната администрация е обективирала изводи за липсваща доставка и заради непредставянето на документи от предходния доставчик. Такива фактически изводи не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчик от адреса за кореспонденция, както и непредставянето на поискани от такъв доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник, без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другия субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Съществуването на спорната доставка е данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Като получател по облагаема доставка касаторът е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Отричането на това право от органите по приходите с РА е противоправно, а отмяната на незаконосъобразния административен акт от съда - правилно. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение