Решение № 531 от 19.9.2025 г. на ВКС по г.д. № 20228002103903/2022 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба вх. № 14282 от 30.07.2025 г., подадена от Столична община чрез адв. К. Г. от САК с искане за допълване на постановеното по делото решение № 464 от 17.07.2025 г., като касационната инстанция се произнесе по въпроса за нищожността на Договор за доброволна делба на недвижим имот № ***, т.*** от ***г. на нотариус Д. Т., с който М. Б. С., С. П. С., М. П. Д., Й. П. Д. и А. К. Ц. поделят закупените от тях идеални части от празно място, съставляващо имот пл.№ ***от кв. ***по плана на [населено място]. В едноседмичен срок по чл. 250, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В. К. К., подаден от неговия пълномощник адв. Г. М., в който е изразено становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото намира, че молбата за допълване на поставеното решение е неоснователна. Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се произнесъл по цялото й искане. В съдебната практика и в правната теория последователно се приема, че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда за част от спорното право или по един от съединените искове, или по някои от акцесорните искания. В случая съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, предявен от А. К. Ч., починала в хода на производството по делото и заместена на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от Столична община като неин правоприемник. В исковата молба е формулирано искане за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху него. Действително, за да обоснове претендираното право на собственост, в исковата молба ищцата е навела твърдения за нищожност на множество разпоредителни сделки с процесния имот, включително и на договор за доброволна делба № ***г. на нотариус Д. Т., но искане за установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на този договор /и на другите сделки/ не е направено. Нещо повече, изрично в исковата молба ищцата е посочила, че въпросът за нищожността на тези сделки и договора за доброволна делба се въвежда не като отделен иск, а като преюдициален по отношение на иска за собственост и по него съдът следва да се произнесе в мотивите. До приключване на устните състезания в първата инстанция нито първоначалната ищца, нито конституираната като неин правоприемник Столична община са предявили иск за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба, за да се приеме, че за съда е възникнало задължение да се произнесе по него с нарочен диспозитив. С постановеното по настоящото дело решение касационната инстанция е разгледала иска за ревандикация, предмет на делото, и се е произнесла по него, поради което решението не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК. С оглед на това молбата за допълване на същото е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното съдът