Решение № 6722 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. Н. административен ръководител, председател на Районен съд Плевен против Решение 10383/31.10.2023 год., постановено по административно дело 6389/2023 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение. Твърди се, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при правилно установена фактическа обстановка не е приложен правилно материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). По мнение на оспорващия, дисциплинарният състав, както и Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) за приели за доказани обективните факти и субективния елемент в поведението на съдия З. спрямо съдебния секретар Н., както и че поведението на съдия З. на 16.07.2021 год. и на 12.11.2021 год. (по обяд и след приключване на работния ден) е било извън рамките на добрия колегиален тон, което не показва очакваните според етичните принципи уважение и толерантност към колегите и съдебните служители. Заявено е категорично несъгласие с извода, че нарушенията на принципите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) не са довели до накърняване на престижа на съдебната власт, тъй като нарушението не е извършено публично, а е станало достояние на ограничен кръг от хора от тесен професионален кръг. В този смисъл е посочено, че от събраните доказателства безспорно се установява, че действията на съдия З. са извършени на публично място във и пред Съдебната палата, която се намира в центъра на гр. Плевен и в която се помещават Окръжен съд Плевен, Районна и Окръжна прокуратура - Плевен, както и пред свидетели. Противно на приетото както от СК на ВСС, така и от съда, касаторът счита, че както с оглед характера и действията, така и на тяхната нееднократност, поведението на съдия З. е станало известно на целия магистратски състав в гр. Плевен (съдии и прокурори) и на всички работещи в Съдебната палата служители. Предвид горните доводи е заявено, че негативната оценка на възприелите действията на съдия З. съдии, съдебни служители и служители от ОЗ Охрана, като част от обществото, може да се отъждестви като промяна на обществената оценка относно съдебната власт да се накърни престижът й. В съответствие с тези доводи е формиран извод, че с всяко от действията си, съдия С. З. е извършила тежко нарушение на КЕПБМ, което е накърнило престижа на съдебната власт нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. С оглед на това е формулирано искане за отмяна на Решение 10383/31.10.2023 год. по адм. дело 6389/2023 год. на ВАС, шесто отделение и постановяване на друго, с което да се отмени решението на СК на ВСС, прието на заседание, проведено на 30.05.2023 год., обективирано в Протокол 18, т. 2, с което не е наложено дисциплинарно наказание на С. И. З. съдия в Районен съд Плевен и да се върне преписката по д.д. 5/2022 год. на СК на ВСС за ново произнасяне. В съдебно заседание, касационният жалбоподател В. Н. - административен ръководител, председател на Районен съд Плевен се явява лично. Поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, като в допълнение се позовава на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда и прави аналогия с понятието уронване на доброто име на предприятието, ползвано в нормата. Заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение, както и за отмяна на решението на СК на ВСС. Представя писмена защита по съществото на спора. Ответникът Съдийска колегия на Висш съдебен съвет, чрез представител по пълномощие мл. експерт юрисконсулт Б. Кирилов представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи, като е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба. В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Ответникът С. И. З. в писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че не е извършила дисциплинарно нарушение при форма на вината пряк умисъл. Не оспорва обстоятелството, че с подателката на сигнала е имала конфликт, но същият не е бил на място, на което присъстват много свидетели. Формулира искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Представителя на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение заявява, че касационната жалба е неоснователна, като оспореното решение на тричленен състав на ВАС е правилно, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав Втора колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното Решение 10383/31.10.2023 год. по адм. дело 6389/2023 год., състав на шесто отделение на ВАС е отхвърлил оспорването по жалба на административния ръководител - председател на Районен съд - Плевен против Решение по т. 2 от Протокол 18 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 30.05.2023 год., с което не налага дисциплинарно наказание на С. И. З. съдия в Районен съд - Плевен, за допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С предложение вх. ВСС-4846/11.03.2022 год. по описа на Висш съдебен съвет и на основание чл. 314, ал. 2 от ЗСВ, председателят на Районен съд - Плевен е посочил факти, относно твърдяно дисциплинарно нарушение от С. З. съдия в Районен съд Плевен, поради което е сезирал СК на ВСС с искане да бъде преценено налагането на някое от наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 или т. 6 от ЗСВ на съдията. От приложената по делото дисциплинарната преписка се установява, че относно действия на съдия З. са образувани две производства пред Етичната комисия при Окръжен съд - Плевен преписка 3 и 4 за 2021 год. В изразеното становище, Етичната комисия е приела, че съдия З. е нарушила принципите на професионална етика и по-конкретно принципите на вежливост, толерантност, почтеност и благоприличие по отношение на случаи, възникнали между съдия З. и съдебен секретар Н. Н. на дати 16.07.2021 год. и 12.11.2021 год. По отношение на случая от 16.07.2021 год., председателят на Районен съд Плевен е издал Заповед РД-03-259/08.11.2021 год. за обръщане на внимание на съдия З.. С решение по т.1.1 от Протокол 30/13.12.2021 год. на Комисия дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към СК на ВСС е установено, че Заповед РД-03-259/08.11.2021 год. за обръщане на внимание на съдия З. не е издадена по реда на чл. 327 ал. 1 от ЗСВ. Във връзка с тази констатация, комисията не е внесла за разглеждане и прилагане към кадровото дело на съдията въпросната заповед. С решение по т. 3.1 от Протокол 6/21.03.2022 год. на Комисия дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към СК на ВСС, предложението на председателя на Районен съд - Плевен за дисциплинарно производство е оставено без движение до отстраняване на констатираните с решението нередовности. С уточнение с рег. ВСС-4846/01.04.2022 год., вносителят е отстранил същите. Установява се, че дисциплинарните нарушения по чл. 307 ал. 3 т. 3 от ЗСВ са описани по следния начин: на 16.07.2021 год. грубо и невъзпитано поведение на съдията към съдебния секретар, отправяне на упреци, че не изпълнява задълженията си, както и че е освобождавана от работа от нейния любовник - един от системните администратори на съда; на 12.11.2021 год. в сградата на Съдебна палата гр. Плевен и около нея съдия З. е извършила крещене, обиди и заплахи към съдебния секретар Н. в присъствието на служители от сградата и на случайни граждани и минувачи. С Решение по т. 1 от Протокол 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 11.04.2022 год., на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ е решено да се образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на С. З. съдия в Районен съд - Плевен. На основание чл. 316, ал. 3, във връзка с ал. 1, изр. второ от ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав, като е определен и докладчик. С писмо изх. ВСС-4846/19.04.2022 год. по описа на ВСС, съдия З. е уведомена за образуваното срещу нея дисциплинарно производство. В съответствие с разпоредбата на чл. 316, ал. 7 от ЗСВ, на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия е връчено копие на предложението за образуване на дисциплинарно производство и приложенията към него, както и извлечение от Протокол 15 от 11.04.2022 год. от заседание на СК на ВСС. Във връзка с предоставената й възможност, съдия С. З. е депозирала възражение с рег. ВСС-4846/27.04.2022 год. по описа на ВСС, в което е оспорила констатациите, обективирани в предложението за образуване на дисциплинарно производство. На 12.10.2022 год. и на 07.12.2022 год. са проведени редовни заседания по дисциплинарното дело, на които привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия е взел участие лично. Като доказателства са приети записи на компакт дискове от дата 12.11.2021 год., като са разпитани и свидетели в производството. С Решение ВСС-7118/10.05.2023 год. по дисциплинарно дело 5/2022 год., дисциплинарният състав е приел предложението за образуване на дисциплинарно производство за допустимо, като направено от компетентен орган по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Като е преценил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището на дисциплинарнонаказващия орган и възраженията на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, както и снетата информация от видеофайловете, дисциплинарният състав е приел за установено, че С. З. е съдия в Районен съд - Плевен от 2006 год. и е председател на 13 граждански състав. За доказани са приети обективните факти относно поведението на съдията, изразяващо се в позвънявания на личния мобилен телефон на секретаря Н. Н. извън работно време, провеждане на разговори на висок тон в и извън сградата на Съдебната палата в гр.Плевен. Доказано било и субективното възприемане на това поведение от страна на съдебния служител, като създадените от съдия З. ситуации, провокирали у Н. чувство на притеснение. Според дисциплинарния състав действително е бил налице конфликт между съдия З. и съдебния секретар Н., който станал причина за преместването на секретаря в друг съдебен състав, както и че поведението, демонстрирано от съдия З. на 16.07.2021 год. и на 12.11.2021 год. е било извън рамките на добрия колегиален тон, което не показва очакваните според етичните принципи уважение и толерантност към колегите и съдебните служители - т. 4.1 и т. 4.4 от КЕПБМ. Дисциплинарният състав е обосновал и наличие на субективна страна на извършеното от съдия З. нарушение, което е било възприето като негативно поведение от съдебния служител съдебен секретар Н.. В мотивите на решението по дисциплинарното дело изрично е подчертано, че създадената от съдия З. ситуация е провокирала у г-жа Н. чувство за притеснение. Дисциплинарният състав е приел за недоказан последният елемент от фактическия състав на дисциплинарната отговорност на магистрата, а именно, че поведението на съдия З. е станало известно както на други съдии от Районен съд - Плевен, така и на съдебни служители в съда, вкл. и такива, които са присъствали по време на провеждане на разговорите, както и тяхното негативно отношение към създалата се ситуация и на случайни граждани. От данните по дисциплинарното дело се е установявало, че действията на съдия З. са станали достояние на ограничен брой лица в тесен професионален кръг - няколко съдии, служители на съда и на ОЗ Охрана Плевен. Негативната оценка на последните относно действията на съдия З. не можело да се отъждестви с промяна на обществената оценка относно съдебната власт, нито действията й да са проява на трайно или особено неприемливо поведение, нито обществена изява, с която да е накърнен престижа на съдебната власт. При тези констатации и след като е анализирал принципите за етично поведение, утвърдени с КЕПБМ, дисциплинарният състав е формирал извод, че в конкретния случай поведението на съдия З. на 16.07.2021 год. и на 12.11.2021 год. не съответства на принципите за вежливост и толерантност, посочени в т. 4.1. и т. 4.4. от КЕПБМ, но същото не накърнява престижа на съдебната власт и не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. С писмо изх. 4846/2022 год. от 11.05.2023 год., председателят на дисциплинарния състав е представил преписката по дисциплинарно дело 5/2022 год. по описа на ВСС за внасяне в заседание на СК на ВСС. След докладване на дисциплинарното дело, изслушване на лично присъстващата съдия С. З. и проведени разисквания и дебати, с Решение по т. 2 от Протокол 18 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 30.05.2023 год., колегията не налага дисциплинарно наказание на С. И. З. съдия в Районен съд Плевен по предложение с рег. индекс ВСС-4846/11.03.2022 год. на административния ръководител на Районен съд Плевен, уточнено с писмо с рег. индекс ВСС-4846/01.04.2022 год. При правилно установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, след анализ на събраните по делото доказателства и относимите правни норми, решаващият съдебен състав е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в законово изискуемата форма. Развити са мотиви, че при постановяване на оспореното решение на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административният орган е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства, като е изяснил обективно, всестранно и пълно фактическите обстоятелства във връзка с констатациите на дисциплинарния състав. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че решението на СК на ВСС е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка, съдът правилно е очертал спорния по делото въпрос дали поведението на съдия З. е накърнило престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и поради това се явява основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Съдът е приел, че в конкретния случай, от събраните доказателства в хода на дисциплинарното производство, както и от изказванията на членовете на СК на ВСС се установява, че действително магистратът е нарушил един от принципите на КЕПБМ, а именно на вежливост и толерантност, регламентиран в т. 4.1 и т. 4.4 от КЕПБМ, но поведението му не сочи на накърняване престижа на съдебната власт, доколкото изнесената информация относно случилото се е станало достояние на ограничен брой лица в тесен професионален кръг. В този смисъл е формиран извод, че при конкретните фактически установявания, по делото няма данни интензитета на поведението на магистрата, макар да нарушава т. 4.1. и т. 4.4. от КЕПБМ, да е довело до промяна в субективната оценка по отношение на доброто име на съдебната власт от страна на съдебния деловодител секретар Н. Н., на мл.инспектор Б. И. от ОЗ Охрана Плевен, съдебните служители М. Ц. и Д. Т. и председателя на Районен съд Плевен В. Н.. Прието е липсата на данни, че действията на съдия З. съставляват проява на трайно или особено неприемливо поведение, нито обществена изява, с които се накърнява престижа на съдебната власт. Съдът е споделил изводите на административния орган, че в случая е налице междуличностен конфликт на емоционална основа, свързан с голямата чувствителност на съдия З., който по същество е вътрешен, служебен конфликт, останал в тези си граници и не е предизвикал неодобрението и възмущението на обществото, за да е налице съставомерност на деянието от правна гледна точка. В допълнение, съдът е развил мотиви и относно съответствието на административния акт с целта на закона, като в подкрепа на този извод се е позовал и на практика на ВАС по аналогични казуси. В съответствие с горните мотиви, съдът е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради което подадената жалба се явява неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на тричленният състав на ВАС, че административният акт е постановен от компетентен административен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Съответен на относимите материалноправни разпоредби се явява и извода на съда, относно материалната законосъобразност на решението на СК на ВСС. Разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ (в относимата редакция), указва, че дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Анализът на събраните по делото доказателства потвърждава формирания от тричленния състав извод, че в случая липсва съществен елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, което да обоснове ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата, а именно, че с поведението си съдия З. е накърнила престижа на съдебната власт. Наличието на уронване престижа на съдебната власт предполага нарушението на КЕПБМ да е извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора. В настоящия случай безспорно се установява, че с действията си спрямо съдебния служител Н. Н., съдия З. е нарушила принципите на вежливост и толерантност, регламентирани в т. 4.1. и т. 4.4. от КЕПБМ, но конкретните фактически установявания не обосновават наличието на накърняване престижа на съдебната власт. Обосноват се явява извода на тричленния състав на ВАС, формиран въз основа на приложените по делото доказателства, в т.ч. видеофайлове, съдържащи се в приложените електронни носители (CD) и показанията и обясненията на разпитаните лица, съгласно който неправомерното поведение на магистрата е станало достояние на ограничен брой лица в тесен професионален кръг, а именно на мл.инспектор Б. И. от ОЗ Охрана Плевен и на съдебните служители М. Ц. и Д. Т.. От доказателствата по делото се установява, че част от действията на съдия З. разговорите на 16.07.2021 год. и на 12.11.2021 год. са осъществени и пред сградата на Съдебната палата в гр. Плевен, което предполага същите да са станали и достояние на лица извън тесния професионален кръг. В случая обаче, в хода на дисциплинарното производство и на съдебното оспорване, доказателства относно такива лица не са събрани, като липсват данни и относно начина на възприемане на действията на магистрата и оценка на същите като проява на неуважение от страна на магистрат към съдебен служител. Установено е, че съдия З. не е използвала обидни или нецензурни думи или квалификации при проведените разговори със съдебния служител Н. Н., като липсват данни и за физическо посегателство. С оглед на това, воденето на разговор на висок тон би могло да бъде възприето като по-емоционално общуване и не предполага задължително формиране на извод за негативно възприемане и оценка от лица извън съдебната система, които евентуално са били свидетели на част от проведените разговори. Както правилно е приел и тричленния състав на ВАС, за да се урони престижът на съдебната власт е необходимо нарушението на КЕПБМ да е извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора. В случая няма данни поведението на съдия З. да е извършено публично, или да е станало достояние на широк кръг лица, извън съдебната система. В съответствие с фактическите установявания следва извода, че поведението на магистрата, макар да нарушава т. 4.1. и т. 4.4. от КЕПБМ не е довело до промяна в субективната оценка по отношение на доброто име на съдебната власт, поради което липсва съществен елемент от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ - накърняване престижа на съдебната власт. Настоящият касационен състав намира за неоснователни заявените в съдебно заседание и в писмените бележки на касатора твърдения за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ в частта, относно понятието уронване на доброто име на предприятието и относимата към това понятие практика на ВКС. В случая липсва съпоставимост и аналогия между понятията накърнява престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и уронване на доброто име на предприятието по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, доколкото престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото. Престижът на определена власт се формира въз основа на субективната оценка, която обществото дава на тази власт, докато доброто име на предприятие се формира въз основа на прилаганите от съответното предприятие практики и възприемането им от съответните ползватели. В съответствие с изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което постановеният от Върховния административен съд, шесто отделение съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,