Решение № 44 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2019 г.

Решение № 44 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Л. Тевекелиева, чрез назначения й особен представител С. Тевекелиев, преподписано от адв. Томов за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила решение № 12332/16.09.2019 г., постановено по адм. дело № 7606/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е обезсилено решение № 801/13.04.2018 г. па адм. дело № 881/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив и съдебното производство по предявените от Тевекелиева, чрез особения й представител искове срещу Областна администрация – Пловдив е прекратено. В искането се твърди, че мотивите на тричленния състав на ВАС, Трето отделение относно допустимостта на предявения иск са неправилни. Посочва, че особения представител е назначен от съда и нормата на чл. 8 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) категорично предвижда, че когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд, по молба на заинтересованите или по искане на прокурора, назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. Томов, от името на Л. Тевекелиева. Счита, че са налице основанията по чл. 239, т. 5, предл. първо и второ АПК. Ответникът по искането за отмяна Областна администрация – Пловдив, представлявана от областния управител на област Пловдив го оспорва, чрез юрк. Траницова в депозирано по делото писмено становище с искане за отхвърлянето му. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от страна по делото и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, същото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по подадена искова молба от Л. Тевекелиева чрез особения ? представител С. Тевекелиев срещу Областна администрация - Пловдив, с която са предявени искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както следва: 1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 7 295 203, 240 лв. за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, причинени от нищожната заповед № 2406/5.10.1999 г. на областния управител на Област Пловдив, както и от негови незаконосъобразни действия и бездействия - писмен отказ, обективиран в писмо с изх. № АСД-03-48/2012 г. от 18.04.2013 г. на областния управител на Област Пловдив по подадената от Б. Тевекелиев молба за споразумение по адм. дело № 217/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, както и последващи мълчаливи и изрични откази за сключване на споразумение по делото; писмен отказ на областния управител на Област Пловдив, обективиран в писмо с изх. № АСД-03-48/10.01.2013 г. във връзка с молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г.; неиздаване на компенсаторни записи в 14-дневен срок, считано от датата на решение № 6811/21.05.2014 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението по адм. дело № 217/2013 г. на Административен съд - Пловдив в частта, в която е прогласена нищожността на заповед № 2406/5.10.1999 г. на областния управител на Област Пловдив, а именно до 5.06.2014 г.; 2. иск за сумата 1 397 240, 10 лв., представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 21.05.2013 г. - 8.04.2015 г. Поискано е и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. С решение № 801/13.04.2018 г. по адм. дело № 881/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив са отхвърлени предявените от Л. Тевекелиева срещу Областна администрация - Пловдив искове. С решение № 12332/16.09.2019 г. по адм. дело № 7606/2018 г. тричленен състав на ВАС, Трето отделение, решението на Административен съд – Пловдив е обезсилено и съдебното производство по предявени искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е прекратено. Процесното основание за отмяна е по чл. 239, т. 5 АПК, според който се допуска отмяна на влязла в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Касае се за извънинстанционен способ за контрол при лимитативно изброени от законодателя основания, едно от които е това по чл. 239, т. 5 АПК. Видно е в разглеждания казус, че с определение № 153/7.12.2012 г. по гр. дело № 22735/2012 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО на Л. Тевекелиева, на основание чл. 8 ЗЛС е назначен особен представител – С. Тевекелиев. С оглед разпоредбата на чл. 537, ал. 1 ГПК определението не подлежи на обжалване. Касационната инстанция е приела, че от съдържанието на приложеното определение на СРС не следва, че С. Тевекелиев разполага с представителна власт да подава от името на Л. Тевекелиева искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тричленният състав на ВАС, Трето отделение е счел, че постановяването на определението е обосновано с нуждата от извършване на управителни действия по отношение на имоти, които Л. Тевекелиева притежавала в съсобственост с други лица, но назначението обаче не дава право на особения представител да извършва от името на Л. Тевекелиева всякакви правни действия за неограничен период от време. Допълнително съдът е анализирал разпоредбата на чл. 8 ЗЛС, посочвайки това, че на съсобствениците не е известен адреса на Тевекелиева, не обуславя назначаването на неин особен представител. Едновременно с това се е мотивирал, че след като Л. Тевекелиева не е безвестно изчезнало лице особен представител не може да извършва процесуални действия от нейно име. С тези мотиви е решил, че решението на административния съд следва да се обезсили, като се постанови прекратяване на недопустимото съдебно производство. Настоящият петчленен състав на Вас, Първа колегия преценява като неправилни доводите на тричленния състав да ВАС, Трето отделение относно недопустимостта на предявения иск. Правото на иск принадлежи на правоспособни лица, носители на правомощието да повдигнат пред съда правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо, но при всички случаи логиката на закона и правната сигурност изисква съдът да зачете правните последици на влязлото в сила като неподлежащо на оспорване определение на СРС, с което на Л. Тевекелиева е назначен особен представител, а не да обсъжда в друго производство правилността му. С иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се защитават правата на Л. Тевекелиева чрез назначения ? по гр. д. № 22735/2012 г. на СРС особен представител С. Тевекелиев. Касационната инстанция приема в случая, че С. Тевекелиев е назначен за особен представител на Л. Тевекелиева по установения в закона ред. Определението по гр. д. № 22735/2012 г. на СРС, 91 състав се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо всички относно удостоверените в него факти и в този смисъл посоченото в него лице несъмнено притежава качеството на особен представител. На следващо място, нормата на чл. 8 ЗЛС е категорична относно правомощията на назначения особен представител, който представлява лицето, извършва всякакви действия на управление и взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. В конкретния случай особеният представител, предявявайки иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е взел мерки за запазване интересите на Л. Тевекелиева с претенцията за обезщетение, поради накърнените й права от на Областна администрация – Пловдив. Безспорно е установено, че Л. Тевекелиева е засегната от актовете и действията на Областната администрация и в това си качество има интерес от образуването на исковото производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Действията на особения представител С. Тевекелиев съставляват мерки за запазване на интересите и представителство. Те са по управление на имуществото, а не на разпореждане с него, поради което са налице всички условия на чл. 8 ЗЛС искът да бъде предявен и воден от особения представител. Вярно е, че правото на иск принадлежи на Л. Тевекелиева, но това право може да бъде упражнено от нейния особен представител, доколкото функцията му е да следи и да защитава интересите на представлявания. В случая е изпълнена и хипотезата на чл. 29, ал. 1 ГПК, защото Л. Тевекелиева е с представител, назначен именно от съда по реда на чл. 8 ЗЛС. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия преценява исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за допустими, искането за отмяна е основателно, съответно на основание чл. 239, т. 5 АПК, решението на касационния съдебен състав на ВАС, Трето отделение следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг касационен състав на ВАС за произнасяне по касационната жалба на Л. Тевекелиева, чрез назначения ? особен представител С. Тевекелиев срещу първоинстанционното решение на Административен съд – Пловдив. Водим от горното и в същия смисъл на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия