Решение № 4713 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2016 г.

Решение № 4713 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Н. И. П. срещу решение № 69/07.06.2016 г., постановено по адм. д № 37/2016 г. по описа на Административен съд-В. (АС-В.). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано и немотивирано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканият аса изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение № 69/07.06.2016 г., постановено по адм. д № 37/2016 г. по описа на АС-В. е отхвърлена жалбата на Н. И. П. против заповед № ОСОС-6/29.02.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. За да отхвърли жалбата съдът е обсъдил длъжностните разписания в сила от 28.08.2014 г., 01.06.2015 г. и 01.01.2016 г., от които е формирал фактически извод, че е намален броя на длъжностите "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните", една от които е заемана от Н. П. Изрично са изложени съображения относно "неподлежащата на съдебен контрол оперативна самостоятелност" на органа по назначаването при упражняване на правомощието му да подбере служителите, които счита, че следва да останат на работа при извършено съкращение на щата. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основните възражения в касационната жалба за липса на задълбочено обсъждане от страна на първоинстанционният съд на всички събрани по делото доказателства, а и за допуснато неправилно тълкуване на закона, са основателни. Административният съд е изложил хронологично утвърждаването на длъжностни разписания в БАБХ през 2014 г., 2015 г. и 2016 г., но не е съобразил, че в оспорената пред него заповед не е посочено кое от тях "утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните - В." се има предвид. Последното утвърдено длъжностно разписание е в сила от 01.01.2016 г. т. е. преди влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Н. П. за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол по храните". Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Формалното издаването на заповед на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., което е съпроводено с едновременно издаване на нова заповед за прекратяване на служебното правоотношение на същия служител без той да е възстановен на предишната заемана от него длъжност, на практика има правни последици на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не следва да бъдат преценявани като обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл доводите на касационната жалбоподателка, че преди окончателния съдебен акт са предприети изменения в длъжностното и поименното разписания, които да попречат ефективното й възстановяване на работа не са неотносими към спора, а подлежат на установяване при проверката относно спазването на материалния закон и целта на закона. Изводът на АС-В., че при съпоставка на длъжностните разписания към 28.08.2014 г. и 01.06.2015 г. броят на лицата, заемащи длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол по храните" е намалял от 5 на 4 и намаленият брой е запазен и в длъжностното разписание от 2016 г. не отчита обстоятелството, че през целия този период е налице висящ съдебен спор относно законността на заповедта от 21.07.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Н. П. След влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Н. П. и тя е заявила в срок желанието си да бъде възстановена на предишната заемана от нея длъжност, органът по назначаването е бил длъжен да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В конкретния случай това задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено повторно, въпреки че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 ЗДСл и в нарушение на цитирания текст, по силата на който служебното правоотношение е следвало да бъде възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. Формалното издаване на заповед за възстановяване заедно с нова заповед за прекратяване на "възстановеното" правоотношение от една и съща дата не представлява изпълнение на съдебното решение. Предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени и поради обстоятелството, че последното длъжностно разписание, обсъждано от първата инстанция, е в сила от 01.01.2016 г. и не е ново длъжностно разписание спрямо възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност. Това длъжностно разписание не е възможно да представлява фактическо основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото промяната в щатната численост не само е съществувала към момента на първото прекратяване на служебното правоотношение на Н. П., но и защото утвърждаването на новата щатна численост на администрацията е извършено преди възстановяването й на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта от 21.07.2014 г. Към момента на издаване на оспорената пред АС-В. заповед на 29.02.2016 г. няма данни и доказателства за длъжностни промени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. За съкращавано па длъжност би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването на жалбоподателката на длъжността, която е заемала, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции. По изложените съображения и като се вземе предвид, че е напълно необоснован фактическия извод на първоинстанционния съд, че на 2.02.2016 г. е съкратена една щатна бройка за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол по храните" при ОДБХ-В., настоящият съдебен състав намира, че в противоречие със събраните доказателства и приложимия материален закон, АС-ВИДИН е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а оспорената заповед на кмета на изпълнителния директор на БАБХ като незаконосъобразна да бъде отменена като издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. По водене на делото жалбоподателката е направила разноски в общ размер на 720 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и поради липса на възражение за прекомерност, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на Българска агенция по безопасност на храните По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение