Решение № 5094 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2021 г.

Решение № 5094 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2021 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. У. от гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Л. М., против решение № 1631/17.09.2020 г., постановено по адм. дело № 274/2020 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу Решение № 16/06/1/0.0.0317/2/01/04/01, издадено от директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОД3/ - гр. Пловдив, с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ по Проект № 16/06/1/0.0.0317 от 22.10.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по административен договор с № BG06 RDNP001-6. 001-0422-C01 в размер на 48 895 лева по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е наложена административна санкция, изразяваща се в изключване от възможността за получаване на подпомагане по същата /под/мярка или същия вид операция за календарната година и за следващата календарна година, съгласно чл. 19 от административния договор. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, предвид неправилно приетото от съда, че Д. У. не е имал регистрация като земеделски производител, не е поддържал такава и не е извършил регистрацията си предварително – най-късно до 25 календарни дни, считано от 15. 05 на годината за която е кандидатствал за подпомагане. Сочи, че даже да е нямал изискуемата регистрация като земеделски производител, той имал регистриран животновъден обект, а и е представил доказателства, че като земеделски стопанин е подал от датата на сключване на договора – 22.12.2019 г. декларация образец 1 и е внасял дължимите осигуровки като земеделски производител. Счита, че ОДЗ – Пловдив не е спазила задължението си да извърши всички административни проверки в срок от три месеца от крайната дата за прием на заявления, в нарушение на чл. 25 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 14). Моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на ДФЗ- гр. Пловдив, не изпраща процесуален представител. С писмена защита, чрез юрк. П. М., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Намира за доказано, че за стопанската 2018/2019 г. касаторът не е подновил регистрацията си като земеделски стопанин, който пропуск е правилно квалифициран от съда като нарушение на чл. 42, т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Сочи, че императивната разпоредба на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 3/1999 г. изисква ежегодно – до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. (за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания – ДВ, бр. 22 от 2009 г.), представяне от страна на регистрираните земеделски стопани на актуална информация за дейността им. Счита, че с оглед посочената нормативна уредба е неоснователно и възражението на касатора, че няма законово изискване за поддържане на регистрация като земеделски производител за периода от подаване на проектното предложение до сключване на договора. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Пловдив е сезиран с жалба на Д. У. против Решение № 16/06/1/0.0.0317/2/01/04/01, издадено от директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОД3/ - гр. Пловдив, с което на жалбоподателя- на основание чл. 42, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1"Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 14 и чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ по Проект № 16/06/1/0.0.0317 от 22.10.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по административен договор с № BG06 RDNP001-6. 001-0422-C01 в размер на 48 895 лева по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е наложена административна санкция, изразяваща се в изключване от възможността за получаване на подпомагане по същата /под/мярка или същия вид операция за календарната година и за следващата календарна година, съгласно чл. 19 от административния договор Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност /от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие - Пловдив"/ и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени административнопроизводствени нарушения, които да опорочат оспореното решение, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че Д. У., в качеството на ползвател, е подал в отдел "ПСМП" - гр. Пловдив проектно предложение по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски производители" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като на 22.10.2019 г. бил сключен административен договор с № BG06 RDNP001-6. 001-0422-C01 между бенефициера и ДФ "Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, съгласно който ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895 лв., Съобразил, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от този договор бенефициерът се задължава до изтичане на 5 години от сключването на договора да изпълнява всички задължения и ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение и действащата нормативна уредба във връзка с одобреното проектно предложение, което е предмет на административния договор. Посочил, че съгласно т. 5. 6. от Условията за изпълнение, бенефициерът е длъжен да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопанин(обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.). Установил още, че било изпратено запитване по електронен обмен до ОД"Земеделие"- гр. Пловдив за предоставяне на информация за периода на регистрация на Д. У. като земеделски стопанин и в отговор е посочено, че бенефициентът е регистриран като земеделски стопанин на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на 08.05.2018 г., като регистрацията му е валидна до 17.06.2019 г. По относимите към спора въпроси съдът посочил, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 14 допустими за подпомагане са кандидати, които са физически лица, еднолични търговци и еднолични дружества с ограничена отговорност, регистрирани по Търговския закон, а според ал. 2, т. 1 и т. 2 на същия член, към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и да са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция. Съдът посочил, че според разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 1 от административен договор BG06 RDNP001-6. 001-0422-C01 от 22.10.2019 г., същият може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от ДФЗ, при виновно неизпълнение от бенефициера на което и да е от задълженията му, произтичащи от Условията за изпълнение, настоящия договор или действащата нормативна уредба. Съдът извел решаващият си извод, че за да се възползва от финансовото подпомагане, то следва земеделският стопанин да е извършил своята регистрация предварително - в посочения в нормативната уредба срок. Приел е, че в случая ползвателят на помощта не е изпълнил поетото основно договорно задължение при подписване на договора на 22.10.2019 г., въпреки, че е знаел, че регистрацията му като земеделски стопанин е "изтекла" на 17.06.2019 г., Счел, че е налице неглижиране на дължимите административните ангажименти по изпълнение на договора от страна на бенефициера, поради което административният орган правилно е отказал изплащане на пълния размер на финансовата помощ и е наложил административна санкция на основание чл. 19 от договора. Съдът приел, че макар и предвидената отговорност за неизпълнението на договорни клаузи да е тежка, то същата е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който ползвателят се е задължил да спазва, поради което не е налице нарушение на принципа за съразмерност на чл. 6 от АПК. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Твърдението на касационния жалбоподател, че решението за отказ от изплащане не финансова помощ е незаконосъобразно, е неоснователно. Съдът правилно е съобразил, че съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Правилно е съобразил, че в случая бенефициерът не е подновил регистрацията си като земеделски стопанин, с което нарушил разпоредбите на чл. 42, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски производители" и чл. 6, ал. 1, т. 2 от административен договор за финансово подпомагане с № BG06 RDNP001-6. 001-0422-C01 от 22.10.2019 г. с ДФ"Земеделие", а именно т. 5. 6. от Условията за изпълнение- да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопанин. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Наредба № 3/1999 г., регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно следва да представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри, въз основа на която областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин. Съгласно т. 5. 6. от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор по подмярка 6. 1. в срок до изтичане на пет години от сключване на административния договор, бенефициерът е длъжен да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. и се осигурява по реда на КСО. Предвид установеното от фактическа страна, обосновано административният орган е приел, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 42, т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г., предвид безспорно установеното, че У. е регистриран първоначално на 8.05.2018 г. и регистрацията му е валидна до 17.06.2019 г., а впоследствие е регистриран като земеделски производител едва на 20.12.2019 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неправилна преценка на събраните по делото доказателства от страна на съда. При посочените по - горе данни правилно първоинстанционният съд приел, че след като от една страна в чл. 15, ал. 2, т. 1 от административен договор BG06 RDNP001-6. 001-0422-C01 от 22.10.2019 г., е предвидено, че договорът може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от ДФЗ- при виновно неизпълнение от бенефициера на което и да е от задълженията му, произтичащи от Условията за изпълнение, настоящия договор или нормативната уредба, а от друга страна по делото безспорно е установено, че ползвателят У. към датата на подписване на договора с ДФЗ на 22.10.2019 г. е с невалидна регистрация като земеделски стопанин, т. 1. последният не е изпълнил поетото основно договорно задължение, то правилно с процесното решение административният орган е отказал плащане на финансовата помощ и е наложил административна санкция, изразяваща се в изключване от възможността за получаване на подпомагане по същата подмярка или същия вид операция за календарната година и за следващата календарна година, съгласно чл. 19 от административния договор. Неоснователен е и следващият довод в настоящата жалба– че касаторът е подновил своевременно регистрацията си като земеделски стопанин – на 20.12.2019 г., по аргумент от разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 14/28.05.2015 г., съгласно която в срок до два месеца от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ с ползвателя, РА извършва първото плащане по чл. 10, т. 1, с изключение на случаите по чл. 32. Освен това разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 3/1999 г. е императивна и изисква ежегодно – до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. (за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания – ДВ, бр. 22 от 2009 г.), представяне от страна на регистрираните земеделски стопани на актуална информация за дейността им. Съвкупният анализ на нормативната уредба води до несъмнен извод за неоснователност на възражението на касатора, че нямал законово изискване за поддържане на регистрация като земеделски производител за периода от подаване на проектното предложение до сключване на договора, вкл. и "защото като земеделски производител, той имал регистриран животновъден обект". Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Пловдив е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящото дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение