Решение № 5125 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2010 г.

Решение № 5125 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Танчо Борисов Фингаров, едноличен собственик на капитала на "Биогест България" ЕООД, гр. София, п. к 1797, к. к. "Младост - 1", бл. 85, вх. К, ет. 3, ап. 150 подадена чрез пълномощник адв. Кунчо Ганчев Старибрадов от АК - София срещу решение № 2917 от 16.09.2010 г., постановено по адм. дело № 825 от 2009 г. от Административен съд - София град, Първо отделение, 19 състав. В жалбата и представените допълнителни бележки се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. Съображения за това са следните: Производството пред АС - София-град е образувано по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по иск за обезщетение за вреди, предявен от ищеца Йордан Димитров Антонов срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 49 от 02.03.2001 г. на ТП на НАП - Силистра, С обжалваното решение съдът е приел, че искът за обезщетение за имуществени вреди е недопустим, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен. Като краен резултат обжалваното решение е правилно със следните допълващи мотиви: От доказателствата по делото се установява, че производството пред административния съд е образувано по искова молба от Танчо Борисов Фингаров, едноличен собственик на капитала на "Биогест България" ЕООД, гр. София, за обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени), причинени от наложени обезпечителни мерки, свързани със запори на имущества и банкови сметки на фирмата във връзка с отменен в последствие ДРА № 386 от 15.12.2005 г. на ТДД - гр. София, потвърден с Решение № 947/25.04.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. С отменения ДРА на касатора са начислени данъчни задължения за периоди м. 12.2004 г., м. 02, м. 05, м. 06.2005 г. ДДС общо в размер на 21 927,92 лв., ведно със съответната лихва. Касаторът е поддържал, че ДРА е бил отменен но от наложените във връзка с неговото изпълнение обезпечителни мерки, свързани със запори на имущества и банкови сметки "Биогест България" ЕООД е претърпяло трудности при осъществяване на търговската си дейност и загуби, изразяващи се в пропуснати ползи. Претендирал е обезщетяване в размер общо на 35 000 лева. С решението, с чието обжалване е сезиран настоящия състав на ВАС, трето отделение, съдът е приел, че претенцията за имуществени вреди и неимуществени вреди е недоказана по основание и размер и отхвърлил исковата молба. Законосъобразно съдът е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неучастието на фирмата в обществени поръчки е недоказан. Претенцията не е подкрепена с конкретни доказателства, а се основава на хипотетична възможност фирма "Биогест България" - ЕООД да е взела участие във всички процедури по десет сочени обществени поръчки. Хипотетично и само въз основа на предположения се основава и пропуснатата полза ако би спечелил търговете каква печалби би реализирал. Наведените с касационната жалба доводи са изцяло несъстоятелни. Видно от материалите по делото в хода на съдебното производство ищеца действително не е доказал по безспорен и категоричен начин иска си за имуществени вреди в частта досежно размера, а този за неимуществените вреди и в двете му части - и по основание и по размер. Въпреки изрично предоставената му възможност ищеца не и представил надлежни писмени доказателства които по недвусмислен начин да обосновават твърденията му досежно размера на причинените му имуществени вреди, следствие от отменения ДРА. Основателно в тази връзка съда не е ценил и изготвеното заключение по назначената за целите на производството ССчЕ предвид характера на използваните данни, респективно техния произход. Що се касае до неимуществени вреди наличието на същите по никакъв начин не се обоснова от приложената епикриза и обясненията на свидетелите Гиндев и Иванов. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК