Решение № 7032 от 27.6.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение27.06.2023 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло Решение 1230/01.11.2022 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. 74 по описа за 2022 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на С. Иванов от гр. Бургас, като незаконосъобразен и необоснован РА Р - 02000221000749 - 091 - 001/24.09.2021 г. на органи по приходите в ТД - Бургас на НАП, потвърден с Решение 168/21.12.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите - София да заплати на С. Иванов, притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, [жк], [адрес], сумата общо в размер на 5096 лева - разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на С. Иванов, притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, [жк], [адрес], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 1230/01.11.2022 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. 74 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на С. Иванов срещу РА Р - 02000221000749 - 091 - 001/24.09.2021 г. на органи по приходите в ТД - Бургас на НАП, потвърден с Решение 168/21.12.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. В полза на Националната агенция по приходите - гр. София са присъодени разноски в размер на 3104 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В КЖ се аргументира относно отделните задължения по ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ДЗПО. Оспорва наличието на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, както и твърди липсата на самостоятелни съдебни мотиви, а изложените такива са вътрешно противоречиви. Счита, че съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса в контекста на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т.д. 8/2020 г., ОСС, I и II колегии. Неправилно приходните органи обложили недостига на парични средства на РЛ. Жалбоподателят оспорва и размера на определената данъчна основа, защото между съпрузите не е имало режим на разделно придобиване на недвижимите имоти. Незаконосъобразно бил определен и размера на средствата, вложени в строителството на имота в гр. Карнобат, респективно неправилно те са отнесени към съответните години. Съдът необосновано отказал да цени заключението на съдебната експертиза. В КЖ се сочи, че началното салдо също е неточно установено, като съдебните мотиви са изградени въз основа на предположения. В обобщение се твърди, че приходните органи са смесили два подхода при определяне на процесните задължения - единият по пътя на паричния подход и вторият - установяване на разходите на РЛ съобразно естеството им, което противоречи на чл.122, ал.2 ДОПК. Моли за отмяна на съдебното решение, за отмяна на РА и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Директорът на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, не е изразил становище по КЖ. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима, защото е депозирана от страна по делото и в законоустановения срок. Разгледана по същество КЖ е основателна. По делото е установено следното: Възложена е ревизия на С. Иванов в качеството му на физическо лице, което се е самоосигурявало. Направена е справка в информационната система на Регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ, като е констатирано че Иванов притежава няколко банкови сметки в "УниКредит Булбанк" АД и "Банка ДСК" АД. На РЛ са опотпуснати кредити от "Банка ДСК" АД. На Иванов е връчено ИПДПОЗЛ, като лицето е дало писмено съгласие за разкриване банковата тайна на сметките, чиито титуляр е той, като е дал и писмено обяснение. Жалбоподателят е придобил чрез покупко - продажба недвижими имоти в гр. Бургас, [жк] на обща стойност 62000 евро, а съвместно с неговата съпруга М. Иванова са придобили право на строеж от "ТСМ фарма" ЕООД за еднофамилна жилищна сграда в гр. Карнобат. Приложил е документи за платена цена на имоти в комплекс [жк] в гр. Бургас, документи за средства, предоставени от негивя баща В. Иванов и от баба му М. Иванова, а така също договори за отпуснати кредити от "Банка ДСК" АД. Ревизираното лице е декларирало какви разходи е направило за СМР и за довършителните работи на закупените имоти, обявил е приходи от възнаграждения за отделните години. Приходните органи не са възприели сумите, декларирани от Иванов за начално салдо, а именно - 616000 лева с аргументи за недоказаност на техния произход и начин на съхранение. Връчено му е било ново ИПДПОЗЛ, след което е прецено, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансово негово състояние за ревизирания период. На Иванов са връчени по електрорен път уведомления по чл.124, ал.1 ДОПК. Извършена е насрещна проверка на "ТСМ фарма" ЕООД - платец на парични средства - дивиденти към С. Иванов. Община Бургас и Община Карнобат са представили информация за декларираните от РЛ недвижими имоти. С протокол от 06.07.2021 г. са присъдединени доказателства, събрани при проведената ревизия на "ТСМ фарма" ЕООД, а така също експертна оценка на учреденото право на строеж на сграда, РС 85/06.12.2016 година, обясненията на С. Иванов. По време на съдебното производство са изслушани заключения по СТЕ и по ССчЕ, снети са показанията на свидетеля М. Георгиева - сестра на С. Иванов. Въз основа на гореустановеното, административният съд е формирал изводи за издаване на РА от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуални изисквания за неговата законосъобразност и обоснованост. Преценено е, че законосъобразно приходните органи са преминали към облагане по реда на чл.122 ДОПК и при действие на презумпцията по чл.124, ал.2 от този кодекс, защото е доказано укриването на приходи. Според съда е установено несъответствие между получените доходи от С . Иванов и действително констатираните обстоятелства за неговото имуществено състояние. Административният съд е обсъдил задълженията за отделните периоди по ЗДДФЛ, за осигурителните и здравноосигурителните вноски. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо, но неправилно, т.к. е необосновано. С процесният РА са определени следните задължения на С. Иванов: По ЗДДФЛ: Данък върху годишна основа по чл.17 от закона за 2016 г. в размер на 11599,15 лева, ведно с лихва - 5181,37 лева; Данък върху годишна основа по чл.17 от закона за 2017 г. в размер на 10929,33 лева, ведно с лихва - 3773,96 лева; Данък върху годишна основа по чл.17 от закона за 2018 г. в размер на 10650,65 лв., ведно с лихва - 2597,78 лева; Данък върху годишна основа по чл.17 от закона за 2019 г. в размер на 10856,05 лв., ведно с лихва - 1544,10 лева. По КСО: ДОО - за самоосигуряващи се за 2016 г. в размер на 2626,56 лв., ведно с лихва - 1222,09 лева; ДОО - за самоосигураващи се лица за 2017 г. в размер на 2831,76 лв., ведно с лихва - 1033,50 лева; ДОО - за самоосигуряващи се лица за 2019 г. в размер на 2891,92 лева, ведно с лихва - 484,30 лева. По ЗЗО: ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2016 г. в размер на 1641,60 лева, ведно с лихва - 762,77 лева; ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 1641,60 лева, ведно с лихва - 599,14 лева; ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2018 г. в разер на 1608 лева, ведно с лихва - 427,99 лева; ЗО за самоосигуряващи се лица за 2019 г. в размер на 1563,20 лева, ведно с лихва - 261,79 лева. ДПЗО: УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2016 г. в размер на 1026 лева, ведно с лихви - 476,74 лева; УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 1026 лева, ведно с лихва - 374,46 лева; УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2018 г. в размер на 1005 лева, ведно с лихви - 267,49 лева; УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2019 г. в размер на 977 лева, ведно с лихви - 163,60 лева. Основният спор по делото е дали са доказани обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, послужили като основание за провеждане на ревизията по особения ред на кодекса. За установяването им са събрани писмени и гласни доказателства, снети са обяснения и са изслушани заключения по СТЕ и по ССчЕ. Във връзка с връченото ИПДПОЗЛ, РЛ е дало обяснения с вх. 7754/23.06.2021 г., в които е изяснило, че: По повод разходите за живот на семейството, съпругата М. Иванова е участвала в рамките на нейното възнаграждение по съответните години; Строителните материали по т.3 са закупени за изграждането на обекта в местността "Кърънджика" и са изцяло за сметка на С. Иванов; Закупени са строителни материали по т.6 са за ремонтни работи в [жк] - Бургас и са изцяло за сметка на С. Иванов. Жалбоподателят е предоставил обясненията за да докаже довода си във връзка с разпоредбите на СК, регламентиращи презумпцията за СИО и с оглед твърденията му, че останалите разходи са направени общо по време на брака на съпрузите. В обжалваното решение обаче, са формулирани мотиви от които може да се извлече волята на съда за разделност в придобиването на недвижимите имоти, което обстоятелство е недоказано по делото. Не е използвана методиката на паричния поток, а е направена съпоставка за придобитото от РЛ имущество. Освен това, предвид нормата на чл.22 СК, паричните преводи също са в режима на възникналата СИО, независимо от сметката им, от която са преведени. По отношение на размера на средствата, вложени в строителството на имота в гр. Карнобат съдът е използвал специалните познания на вещото лице по СТЕ. Експертът е определил стойността на СМР за периода 2016 г. - 2019 г. в размер на 237 525 лева. Административният съд не е обсъдил заключението, така както предвижда нормата на чл.202 ГПК. В констативно - заключителната част, вещото лице е посочило, че освен запознавайки се с материалите по делото, е направило оглед и замерване на място на триетажната сграда, изградена в местността "Кърънджика" в гр. Карнобат. Експертът е описал видовете и количествата СМР на базата на данните, съдържащи се в количествените сметки към инвестиционния проект, идентични с приложените по делото, а РЗП е извлечена от проекта. П. Шопова е използвала еталон 02 на СЕК сп. Строителен обзор и Справочник за цените в строителството по години за съответните видове дейности по изграждане на обекта. Вещото лице е съобразило факта, че СМР са осъществени по стопански начин и без включена печалба на възложител. В заключението са конкретизирани отделните СМР, тяхното количество, мярка, ед. цена, стойност и информация по СЕК. В съдебно заседание Шопова е пояснила, че е разгледала проекта, за да установи, че габаритите съвпадат на построената жилищна сграда. Изпълнен е и гараж, по указания в проекта начин. Съгласно проекта първият етаж е предвиден за обществено хранене, както е осъществен при строежа. Сградата е на два етажа, няма разминаване в количествените сметки. Вещото лице изследвало грубият строеж, външната изолация, двора и довършителните работи, за което му е била предоставена съответната документация. По време на огледа на място са дадени и обяснения, влючително касателно предварителното закупуване на част от материалите. Заключението на вещото лице по СТЕ е прието без оспорване от страните. Поради това дори е да се приеме, че са налице обстоятелства по чл.1221 ал.1, т.7 ДОПК, то при определяне на данъчната основа е трябвало да бъде съобразена нормата на чл.122, ал.2, т.7 от кодекса, каквото оплакване поддържа основателно жалбоподателят. Във връзка с установяване на началното салдо и на разполагаемите средства на РЛ, са събрани доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Свидетелят М. Георгиева е заявила пред съда, че бащата на С. Иванов е бил директор до 2001 г. на предприятие за метали, което е имало сключени договори със завод "Победа" - Сливен и с военния завод в гр. Казанклък, а отделно е развила и частен бизнес. Семейството е имало къща в [населено място], където ежегодно е отглеждало на площ от един декар, градина с краставици. В [населено място] са наемали земя - по два декара, за отглеждане на доматии. Бащата на С. Иванов е имал над 150 броя овце в [населено място], от които е продавал агнета. В Сунгурларе е отглеждал над 150 прасета, разделени на свине - майки и на малки животни, които са били уговявани отделно от майките. Свидетелят е пояснил, че само от прасетата е получаван доход всяка година над 100 00 лева. Според М. Георгиева, РЛ активно е помагало на своя баща в осъществяването на тези дейности, извършвани в земеделски сгради в Сунгурларе и в Церковски. В периода на скокове в стойността на долара, получените суми са били обръщани в долари, като се е печелело и от големите курсови разлики. Свидетелят е категоричен, че неговият брат е получил от бащата над 150 000 - 200 000 долара, като след 2001 г. печалбите са били остойностявани в евро - към 85 000 евра. В показанията си М. Георгиева е посочила, че в периода 2011 - 2013 г. е продадена къщата в [населено място], а през това време майка им е била управител на аптека и на аптечно обединение, включващо три аптеки в гр. Карнобат. След разформироване на обединето, майката на РЛ е станала собственик на аптека в центъра на града от която е реализирала доходи в продължение на 10 години в арземр на пет - шест хиляди лева месечно. През 2005 г. родителите са дали по 20 000 евдро на двете си деца, впоследствие пак са правили такива дарения на тях и на внучките си. Свидетелят е обяснил, че родителите са им помагали, като през 2004 г. са им дали отново по 10 000 лева, с които Георгиева е закупила автомобил. Свидетелят е казал в показанията си, че тяхната баба им е дарила пендарени огърлици от златни монети на червен конец. По мнението на майстори - златари, това били редки и ценни накити с голям процент злато, които С. Иванов е продал. При извършване на дейностите семейството е било подпомагано от наети работници, на които били плащани надници, включцително на овчар и на гледач на прасета. Животните са продавани и закарвани с камион до кланицата в село Зимен. Сумите били съхранявани по банкова сметка в "Евробанка" и в сейф. М. Георгиева е заявила, че нейният брат е получавал средства от горепосочената дейност под формата на парични дарения от неговия баща, около 200 000 евро. Ревизираното лице е водило счетоводството. Обстоятелствата за коите е свидетелствала М. Георгиева се подкрепят както от обясненията на С. Иванов, така и от декларацията на Д. Иванова. Изслушано е заключение по ССчЕ на в.л. Лаков. В съдебно заседание експертът е изяснил на какво се дължат разликите с изчисленията на приходните органи и изчистването на дублажите. Административният съд необосновано не е кредитирал показанията на св. М. Георгиева, които са конкретни и почиват на лични впечатления. Същевременно съдебните мотиви за невъзможността бащата на С. Иванов да е спестил средства в долари поради ограничителния валутен режим В НРБ, са изградени въз основа на логически предположения. В случая те са опровергани от писмените и гласните доказателства. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се отмени оспорения РА. Разноски: В първоинстанционното производство С. Иванов е направил разноски в размер на 4410 лева, за които са представени писмени доказателства. В касационното производство РЛ е направило разноски в размер на 686 лева, т.е. с оглед на резултата по делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 5096 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение