Решение № 138 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2018 г.

Решение № 138 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т., [населено място], чрез проц. му представител адв. Х. М., против решение № 1151/23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10684/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Т. против заповед № РА-30-145 от 19.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОСК", с която, на осн. чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на И. Т. е разпоредено премахването на незаконен строеж "Дървен навес на тераса на ап. ...", находящ се в жилищната сграда в УПИ VІІ-7, кв. 337 по плана на [населено място], м. [наименование], с адм. адрес: [населено място], [адрес]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено, че е предметът на заповедта е строеж, който е изпълнен без да са налице съответните строителни книжа и по-конкретно - издадено разрешение за строеж от главния архитект на района, съобразно разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съдът е изложил обосновани мотиви, защо процесният строеж не представлява "преместваемо съоръжение" или "леко слънцезащитно съоръжение", а е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съображенията на съда съответстват на събраните по делото доказателства, в частност - на приетото заключение по изслушаната СТЕ. Периодът на изграждане на обекта е също безспорно установен – март 2016 г., поради което правилен е и изводът за неприложимост на разпоредбите относно търпимите строежи - § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Изложените с касационната жалба възражения, че съдът не е събрал достатъчно доказателства, че процесният навес не отговарял на функционалните характеристики за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, са изцяло неоснователни, като касаторът не сочи конкретни такива, които според него е следвало да бъдат събрани, че да се приеме характеристиката за строеж за процесния навес. Н. са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав