Решение № 11247 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД представлявано от управителя д-р Х. Я. чрез адв. Е. Кокаларова срещу Решение 4514 от 14.06.2024 год. постановено по адм. дело 598 по описа за 2024 год. на Административен съд Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас чрез гл.юрк. Пейкова в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции РД-25-397/08.03.2024 год. издадена от директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 463, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 год. и §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 год. на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД е наложена санкция "прекратяване на договора"-частично за дейност по изпълнение на АПр. 11 Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО, чл. 312, ал. 1 и чл. 326, ал. 1 от НРД за МД 2022-2025 год. От фактическа страна по делото е установено следното: Дружеството жалбоподател има сключен с Националната здравноосигурителна каса Договор 020903/24.10.2023 год. за оказване на болнична помощ по КП, АПр и КПр. Със Заповед РД-25-69/15.01.2024 год. издадена от директора на РЗОК Бургас е наредено да бъде извършена проверка на лечебно заведение за оказване на болнична помощ относно спазване на изискванията на НРД за МД за 2023-2025 год. и във връзка с постъпила жалба от 12.01.2024 год. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол 122/05.02.2024 год. Въз основа на протокола е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед, с която административният орган е установил, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в ЛЗ от 29.11.2023 год. до 29.11.2023 год. с ИЗ 12716 по АПр 11 Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика . Видно от лист за преглед в КДБ/СО 102/29.11.2023 год. състоянието на пациента е следното: без оплаквания от страна на ДПП /долни пикочни пътища/, никтурия до 1х, рядко, обективно състояние В добро ОС, ехо бъбреци-без дренажни нарушения, микролити двустранно, мехур празен, простата 5,5/5,7. Издадена е направление за хоспитализация за лечение по АПр 11 с диагнози камък в бъбрека. Съгласно епикриза на ИЗ 12716 е проведено ехографско изследване като не е представен резултат от изследването. Приложена е една ампула дексофен. Административният орган е приел, че е налице нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ поради липса на медицински индикации за хоспитализация по АПр 11. Съгласно т.5а от Индикации за изпълнение на алгоритъма на амбулаторната процедура пациентите се хоспитализират за спешна диагностика и лечение на продължителна бъбречна колика с разгърната клинична картина на бъбречна колика включваща някой от следните симптоми: силна болка и тежест в лумбалната област, гадене и/или повръщане, неповлияване на оплакванията от прием на медикаменти в амбулаторни условия, положително succussio renalis, данни от образни изследвания за застойни промени в горните пикочни пътища и/или наличието на конкремент. Видно от изложеното в подадената от пациента жалба същият е посетил лечебното заведение във връзка с обявената в пресата безплатна кампания Мъжко здраве . Бил е прегледан от д-р В., който не е установил проблем и му е взета кръвна проба за изследване на туморен маркер. Установено е също, че пациентът е бил хоспитализиран в периода 28.11.2023 год. до 05.12.2023 год. в СБР Бургаски минерални бани ЕАД. Съгласно ИЗ 5390 по отношение на пациента няма данни за продължителна бъбречна колика, липсват амнестични данни за такава диагноза. Въз основа на така приетото директорът на РЗОК Бургас издал процесната заповед, с която наложил на ЛЗ санкция прекратяване на договора -частично по отношение на АПр 11 Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика за извършено нарушение на чл.312, ал.1 и чл.326, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 год. Заповедта за налагане на санкции е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд Бургас, който с процесното решение е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Възраженията наведени в касационната жалба се преценят като неоснователни и недоказани. Противно на твърдяното в жалбата в административната преписка не се съдържа образно изследване, което да доказва наличието на камък в бъбрека. Не се установява изобщо пациентът да е имал оплаквания за бъбречна болка. Както вече бе посочено в т.5а от алгоритъма на амбулаторната процедура са описани индикациите за хоспитализация по тази АПр, които в настоящия случай не са били налице. Съгласно чл.312, ал.1 и чл.326, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 год. клиничните пътеки, АПр и КПр, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти и съответно амбулаторна процедура е система от определени с този НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. В случая със ЗОЛ не са спазени изискванията за хоспитализация по АПр 11, т.е. налице е отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. Текстът на чл.462, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 год. предвижда, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО: от изпълнител на болнична медицинска помощ частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. В тази насока са и изводите на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,