Решение № 9668 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2010 г.

Решение № 9668 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Денеб" АД, гр. София, чрез представляващия дружеството изпълнителен директор Иванка Стефанова Димитрова против Решение № 2938/05.03.2010 г. по адм. д. № 12715/2008 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с които релевира подробни съображения. Ответната страна - министърът на финансите, чрез процесуалния представител юрк. Цветанова го оспорва жалбата и в писмено становище релевира доводи за нейната неоснователност. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалните представители юрк. Енева и юрк. Йорданова оспорва жалбата и в писмено становище релевират доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При спазване на служебното начало по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът провери допустимостта на обжалвания съдебен акт, при което установи следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 203, вр. чл. 204 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендирано е обезщетение за вреди, причинени на дружеството - ищец "Денеб" АД от държавата в резултат на нищожен административен акт - т. 4 от Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите за направени отчисления по с/ка на Агенция "Митници" 2% от оборота в обекти за безмитна търговия разположени на територията на ГКПП Гюешево и ГКПП Златарево за периода от м. 072003 г. до м. 12.2008 г. Искът е в общ размер 1 428 203, 20 лв., главница и лихви, представляващи: 1 246 939,94 лв. размер на платените от дружеството на Агенция "Митници" ежемесечни вноски, представляващи 2% от месечния оборот на обектите, в които е извършвана безмитна търговия за периода от м. 07.2003 г. до м. 12.2008 г. и 181 209, 27 лв. размер на законната лихва върху сумата за периода м. 10.2005 г. - 10.07.2008 г. Претендирана е и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от "Денеб" АД иск против министъра на финансите и директора на Агенция"Митници" по чл. 204, вр. чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно претендираното обезщетение за вреди, причинени от държавата в резултат на нищожни административни актове - т. 4 от Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите за опериране на търговски обект за безмитна търговия намиращи се в зоната на ГКПП Златарево и ГКПП Гюешево, в общ размер 1 428 203,20 лв., главница и лихви, както следва: 1 246 939,94 лв. размер на платените от дружеството на Агенция "Митници" ежемесечни вноски, представляващи 2% от месечния оборот на обектите, в които е извършвана безмитна търговия - ГКПП Гюешево и ГКПП Златарево за периода от м. 07.2003 г. до м. 12.2008 г., лихви в размер на 181 209,27 лв. за периода м. 10.2005 г. - 10.07.2008 г. и лихви от завеждане на иска до окончателното изплащане. С решението, която в тази част има характер на определение, "Денеб"АД е осъдено да заплати на Министерство на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 14750 (четиринадесет хиляди седемстотин и петдесет) лв. и да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 14750 (четиринадесет хиляди седемстотин и петдесет) лв. Решението е недопустимо и следва да се обезсили, а съдебното производство да се прекрати. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК , във вр. чл. 144 АПК или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Незнанието на ищеца срещу кого да насочи иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелство неотносимо към законосъобразността на процесуалните действие на съда, но разглеждането на иск срещу ненадлежна страна има за последица фактът, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Министърът на финансите и директорът на Агенция "Митници" са централни еднолични административни органи, но в това им качество всеки един от тях не е юридическо лице, каквито безспорно са Министерство на финансите и Агенция "Митници". Поради това и исковете недопустимо са насочени срещу административния орган, а не срещу юридическото лице, което съгласно чл. 205 от АПК е надлежната ответна страна. В този смисъл е и т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно нормата на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК в случая относно прекратяване на производството. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С оглед изхода на настоящия спор, решението в останалата му част с която "Денеб"АД е осъдено да заплати на Министерство на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 14750 (четиринадесет хиляди седемстотин и петдесет) лв. и да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 14750 (четиринадесет хиляди седемстотин и петдесет) лв. следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,