Решение № 17523 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2018 г.

Решение № 17523 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Запрянов, от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, срещу решение № 5836/16.10.2018 г. по адм. дело № 5444/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването му против действия на Върховен административен съд, изразяващи се в предоставяне на достъп и разпространение на личните данни на Запрянов – три имена и местожителство, идентифициращи го като оспорващ по адм. дело № 451/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, чрез публикуването на 13.09.2016 г. на интернет страницата му на обявление за оспорването. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – Върховният административен съд, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че Запрянов не е подавал жалба пред КЗЛД, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД (изм.). По делото не е спорно, че на 13.09.2016 г. в обявление на Интернет страницата на Върховния административен съд по чл. 188, вр. чл. 181, ал. 2 АПК е съобщено, че е образувано административно дело № 451/2016 г. на Административен съд – Хасково по оспорване на П. Запрянов от [населено място] срещу Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Хасково, в частта по чл. 56, "Б", ал. 7 от същата. Съдът е изложил доводи, че Върховният административен съд, е обработил личните данни - три имена и местоживеене на лицето, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД (отм.); - обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни, като публикуваните в обявление на Интернет страницата на Върховния административен съд на три имена и местоживеене на жалбоподателя е в изпълнение на задължението на съда по чл. 181, ал. 2 АПК за публикуване на съобщение за оспорването на подзаконов нормативен акт в Интернет страницата на Върховния административен съд. Решението е правилно. Легалното определение на администратор на лични данни е дадено в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД (отм.); , като ал. 3 на чл. 3 регламентира, че администраторът на лични данни обработва личните данни самостоятелно или чрез възлагане на обработващ данните. Според легалната дефиниция на § 1, т. 3 ЗЗЛД (изм.) "обработващ лични данни" е физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва лични данни от името на администратора на лични данни. В случая е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , която дава правомощия на администратора на лични данни да обработва данните сам и или чрез възлагане, като отношенията между администратора и обработващия личните данни се уреждат с нормативен акт, договор или друг акт - ал. 4. В текстовете на ал. 5 и 6 са уредени гаранциите, които ще доведат до защита на личните данни, както и отговорността за вреди, в случай, че настъпят такива за лицето, чиито данни за обработвани. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че след като Върховният административен съд действа като администратор на лични данни, при всяко едно обработване на лични данни на лицата, същият действа и следва да отговаря единствено в това качество, без да се отчитат съществуващите фактически и правни обстоятелства, по силата на които има качеството и действа като обработващ лични данни. Законодателят ясно е разграничил двете правни фигури и обема на права и задължения, с които са натоварени. Няма законова пречка един и същи правен субект да действа в различни ситуации като администратор на лични данни и като обработващ лични данни, с произтичащите последици при всяка от тях. В обсъждания случай, Върховният административен съд публикува обявлението за изготвено съобщение от Административен съд – Хасково, в качеството си на обработващ лични данни и отговаря в това качество, а не като администратор на лични данни. Върховният административен съд в качеството на обработващ лични данни е обработил личните данни на Запрянов на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД (отм.); - обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни - а именно задължението на административния съд да съобщи оспорването от Запрянов на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК в Държавен вестник и чрез поставяне на копие от обявлението на определеното за това място в съда и публикуване в Интернет страницата на Върховния административен съд. Въпреки, че в чл. 181, ал. 1 АПК е посочено само, че е задължително съобщаването в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото, без да се споменават данни на оспорващия, публикуването на трите имена на оспорващия в обявлението в Интернет страницата на съда (без други данни, които да дават възможност за пълната му индивидуализация - ЕГН или пълен адрес) е необходимо, за да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Това е така, защото тези лица могат да издирят делото, по което желаят да участват по два начина - по номера на делото или по трите имена на оспорващия, предвид водените в съда азбучници. В подкрепа на горното са и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/, които се прилагат от 25 май 2018 година. Съгласно чл. 288, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки. Не е необходимо транспонирането му във вътрешния правов ред, тъй като регламентът става действащо право в държавата членка като част от автономното право на ЕС. С оглед на това независимо дали в съответната държава - членка са предприети мерки в националното законодателство за прилагане на разпоредбите на регламента, той поражда правно действие и следва да бъде съобразен от националните съдилища при постановяване на актовете им. В съображение 20 от преамбюла на Регламента е посочено следното: " Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения..... ". В раздел 5, Член 23 "Ограничения" от цитирания регламент изрично е посочено, че в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12 - 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:... е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства". Съгласно разпоредбата на чл. 181 АПК, чието систематично място е в раздел втори на Глава десета, оспорването на общи административни актове се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 АПК, чрез обявление в Държавен вестник, като съгласно текста на ал. 2 копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. Същата разпоредба е приложима и при оспорването на нормативните актове по силата на чл. 188 АПК. Цитираните разпоредби са част от процедурата по оспорването на общите и нормативни административни актове и поради това в тези случаи съдилищата действат в изпълнение на своите съдебни функции. Поради това правата на гражданите, участващи в съдебни производства следва да бъдат ограничени и съобразени със същността на това съдебно производство. Налице е необходима пропорционална мярка, тъй като в противен случай ще бъде осуетено съдебното производство и жалбоподателят не би могъл да получи търсената от него съдебна защита. Касационният жалбоподател е лице, чиито лични данни са публикувани в Интернет страницата на Върховния административен съд, с цел провеждане на съдебното производство и приключването му със съдебен акт, каквото искане е направил самият оспорващ. Поради това по отношение на него ще важи ограничението за забрана за предоставяне на личните му данни. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, касационният жалбоподател П. Запрянов следва да заплати на Върховния административен съд, сумата в размер на общо 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,