Решение № 2045 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2012 г.

Решение № 2045 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба областния управител на област с административен център гр. Варна срещу решение № 48 от 11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3605/2011 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, в която е отменено решение № ДУ-10-9400-90/4/04.10.2010 г. на зам.-областен управител относно обективирания в т. 1 и т. 4 изричен отказ, постановен по заявление за достъп до обществена информация вх. № ДУ-10-9400-90/31.05.2010 г. от арх. Калина Павлова и преписката е върната на административния орган за произнасяне, както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се поддържа, че по искането по т. 1 от заявлението информацията е предоставена видно от приложеното писмо, поради което подадената жалба срещу оспорения отказ в тази част е недопустима поради липса на правен интерес. По отношение т. 4 от заявлението се твърди, че посочената информация не се съхранява в областна администрация - Варна, поради което искането е препратено по компетентност на община Варна и МРРБ. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Ответникът Калина Тодорова Павлова чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и молба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение по отношение искането по т. 4 от заявлението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 48 от 11.01.2012 г. по адм. дело № 3605/2011 г. съставът на Административен съд - Варна отменя Решение № ДУ-10-9400-90/4/4.10.2010 г. на зам. областен управител в частта на обективирания в т. 1 и т. 4 изричен отказ, постановен по заявление на Калина Павлова за достъп до обществена информация вх. № ДУ-10-9400-90/31.05.2010 г. и връща делото като преписка на касатора за произнасяне съобразно дадените указанията относно т. 1 и т. 4 по посоченото заявление, като присъжда направените разноски в размер на 313 лв. Със същото решение съдът оставя без разглеждане жалбата на Павлова срещу Решение № ДУ-10-9400-90/4/4.10.2010 г. на зам.-областен управител в частта на обективирания в т. 5 изричен отказ и прекратява производството по делото, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № ДУ-10-9400-90 от 31.05.2010 г. Павлова иска достъп до обществена информация от областния управител на област Варна, по следните въпроси, предмет на спора: 1. Протоколирани дискусии, резолюции и взети решения в Областна администрация Варна относно това какви актове за държавна собственост (публична или частна) да бъдат съставени за имоти с идентификатори 10135.2561.12, 10135.2561.9, 10135.2561.5, 10135.2561.18 и 10135.2561.175 по кадастралната карта на р-н "Приморски", община Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с оглед защита на държавния интерес, съгласно писма изх. № 90-04-75/18.02.2009 г. и изх. № 90-04-75/26.01.2009 г. на МРРБ, и 4. Разполага ли Областна администрация Варна с проектната и екзекутивна документация на изградените надлъжна и напречни буни в гр. Варна? С решение № ДУ-10-9400-90 (4)/4.10.2010 г. зам.-областният управител на област Варна, по силата на предоставени му със Заповед № РД-10-7706-270 от 21.09.2010 г. на областния управител за периода 23.09.2010 г. до 8.10.2010 г. правомощия, се произнася по двете точки на заявлението, като излага следните мотиви: по т. 1 - поисканата обществена информация е служебна, няма самостоятелно значение и е свързана с оперативната подготовка на актовете на съответните органи, поради което попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ); по т. 4 посочва, че в Областна администрация Варна не се съхранява исканата информация. Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган (областният управител е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ), в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно съдът определя исканата информация като обществена по своя характер съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Подаденото от Павлова заявление съдържа изискуемите по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ реквизити, което обуславя задължението на касатора да се произнесе с изричен акт по него. Аргументирано е заключението на съдебния състав относно основателността на жалбата срещу изричния отказ, формиран в издаденото решение по т. 1 от заявлението. С оглед съдържанието на исканата информация безспорно се касае за служебна такава. Съгласно чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Правилно съдът приема, че в случая намира приложение нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). По т. 1 от заявлението на Павлова се иска информация за протоколирани дискусии, резолюции и взети решения в Областна администрация Варна относно това какви актове за държавна собственост да бъдат съставени за посочените имоти, като съставените актове за частна държавна собственост са представени в хода на процеса. Действията на администрацията, предхождащи издаването на крайните актове, несъмнено са свързани с оперативната подготовка на актовете на органа и нямат самостоятелно значение. Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация (чл. 13, ал. 3), което обстоятелство не е съобразено от касатора при издаване на оспореното решение по т. 1. Ето защо, като приема, че задълженият субект следва да извърши преценката относно визирания в чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ срок, предвид датата на съставяне на актовете за държавна собственост (19.03.2009 г.), както и да обоснове съществуването на надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 4 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, отменя оспореният изричен отказ в тази част и връща преписката на касатора за произнасяне по т. 1 от заявлението, съдът постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за недопустимост на оспорването срещу издаденото решение № ДУ-10-9400-90 (4)/4.10.2010 г. поради предоставяне на исканата информация по т. 1 от заявлението. Видно от съдържанието на представеното в касационното производство писмо изх. № ДУ-10-9400-90/9/31.01.2012 г. касаторът във връзка с подаденото от Павлова заявление, предмет на оспорения отказ, и обжалваното съдебно решение приема, че е налице надделяващ обществен интерес от търсената информация, като по т. 1 от заявлението уведомява ответника Павлова, че няма създадена такава информация, тъй като не са открити данни по преписката. В случая предоставянето на исканата информация по т. 1 от заявлението е направено на 31.01.2012 г., т. е. след постановяване на оспорения отказ (4.10.2010 г.) и в изпълнение на съдебното решение (11.01.2012 г.). Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му и спрямо фактите, посочени като основания за издаването му. От значение за законосъобразността на оспорения отказ могат да бъдат само тези последващи факти, които променят съществуващото правно положение към момента на постановяване на акта. В случая новият факт - по-късното удовлетворяване на искането за достъп до обществена информация по т. 1 от заявлението, не може да промени с обратна сила възникналите вече правни последици от постановения отказ. Ето защо това обстоятелство е без значение при преценката за законосъобразността на оспореното решение № ДУ-10-9400-90 (4)/4.10.2010 г. в тази част и не обуславя недопустимост на оспорването срещу отказа по т. 1 от заявлението. Изводът на съда, че оспореният отказ по т. 4 е незаконосъобразен, кореспондира със закона. След като административният орган констатира, че исканата информация не се съхранява при него, в случая е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която при данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. Видно от представеното писмо изх. № ДУ-10-9400-90/9/ от 31.01.2012 г. касаторът изпълнява това свое задължение и изпраща заявлението в тази част на община Варна и МРРБ, като тези действия предприема едва след постановяване на обжалваното решение. По изложените по-горе съображения този факт не влияе на крайния извод на съда относно основателността на подаденото оспорване. Като достига до извод, че оспореният изричен отказ, обективиран в решение № ДУ-10-9400-90 (4)/4.10.2010 г. на зам.-областния управител на област Варна по отношение исканата информация по т. 1 и т. 4 от заявлението на Калина Павлова, е незаконосъобразен, съдът правилно приема, че същият в тази част следва да се отмени и преписката да се върне на задължения субект за произнасяне. Възражението за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. Изводите на съда са изградени въз основа на събраните по делото доказателства, при съобразяване с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд и след обсъждане на направените от страните възражения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението в неговата обжалвана част не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и своевременно направеното искане касаторът следва да заплати на ответника разноските за тази инстанция, включващи реално заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,