Решение № 883 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2020 г.

Решение № 883 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 78 от 9.01.2020 г. по административно дело № 628/2019 г. на Административен съд Русе, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-180-6500/1263 от 6.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. и уведомление изх. № 02-180-6500/1263 от 20.09.2019 г. за допълване на соченото уведомително писмо и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена, като претендират и заплащане на деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – К. Анастасова, чрез процесуален представител адв. Калчева оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли съда да остави същото в сила, като претендира и заплащане на направените пред настоящата инстанция деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в на материалния закон. Решението е правилно. По делото е установено, а и страните не спорят, че К. Анастасова е надлежно регистрирана като земеделски производител и за кампания 2016 година е подала заявление за подпомагане за един земеделски имот – парцел 22277-600-1-1 с площ от 5, 71 ха/, в землището на село Долна Студена по седем схеми и мерки за подпомагане, включително и по мярка 214 "Агроекологични плащания", с код АП03- "За биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза". На 3.10.2016 г. при възникнал пожар в заявения за подпомагане парцел е обгоряла площ от него, в размер на 2, 35 ха. На същата дата е извършена и планова теренна проверка от Техническия инспекторат на Разплащателна агенция, в който също е установено "изгаряне на площта". Със Заповед № РД-46-21/24.01.2017 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. За парцела на Анастасова от допустимите площи са изключени 2, 35 ха, именно опожарената му част. Така установените факти не се оспорват от страните, като спорът е относно правилното приложение на материалния закон. Обосновано първоинстанционния съд е определил предмета на спора- дължи ли се финансово подпомагане за земеделския производител, следва ли същия да бъде санкциониран за възникналия в имота му пожар. Правилно първоинстанционния съд – в съответствие с разпоредбите на чл. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 АПК приема, че в случая са приложими разпоредбите на Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78; (ЕО) № 165/94; (ЕО)2799/98; (ЕО) 814/2000; (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (консолидиран версия и Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (консолидиран версия). В случая законосъобразно първоинстанционния съд приема, че предвид разпоредбите на чл. 64, § 2, б. "а" и чл. 77, § 2, буква "а" от Регламент (ЕС) 1306/2013 предвиждащи, че когато неизпълнението на задължението за деклариране само на допустими за подпомагане площи се дължи на непреодолима сила /в случая пожар/, за който жалбоподателката не носи отговорност и не следва да бъде санкционирана. Обоснован е извода на съда, че възникналият в имота на земеделския стопанин пожар, за който не може да й се търси отговорност е форсмажор, непреодолимо препятствие и въз основа на сочените правни норми, земеделският производител не следва да бъде санкциониран. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 360 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение