Решение № 754 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година срещу решение 2205 от 3.07.2024 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. 614/2023 г., с което е отменено негово решение от 31.05.2023г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага аргументи, че е неправилен изводът на съда за смесване на правните основания за верифициране на разходите по проекта (чл. 62, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ) и за извършване на финансова корекция за нередности (чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ). Според касационния жалбоподател извършването на финансовата корекция предполага: 1. Определена финансова корекция с акт правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ и 2. Верифицирани средства от ЕСИФ/ЕФСУ, върху които да се приложи определеният с акта за финансова корекция процентен показател. Едновременното посочване на разпоредбите на чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ като правно основание не опорочава волята на органа и не нарушава правото на защита на бенефициера. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът Югозападно държавно предприятие ДП гр. Благоевград, представлявано от инж. Б. Милев, директор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при разминаване между фактическите и правни основния за издаването му. В конкретната хипотеза органът е смесил правните основания за верифициране на разходи (чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ) и за извършване на финансова корекция (чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ). Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, при следните съображения от правна страна: С обжалваното решение 2205 от 3.07.2024 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. 614/2023 г., съдът е отменил решение от 31.05.2023г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че административният орган е допуснал смесване в един акт на правната квалификация на чл. 62 и 75 ЗУСЕФСУ, с което е осъществил нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението от 31.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година съдържа волеизявление за верификация на разходи по искане за междинно плащане на Югозападно държавно предприятие ДП гр. Благоевград, с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ на бенефициера е верифицирана сумата от 660 225,52 лева, представляваща безвъзмездна финансова помощ. Актът (в тази част) е благоприятен за бенефициера и в тази насока стои въпросът за правния му интерес да го оспорва в тази част. Решението от 31.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. съдържа и друго волеизявление - за извършване на определени с актове по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансови корекции. Извършването на финансовите корекции става по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ. Актовете по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ имат предварително изпълнение по силата на закона. В частта по второто волеизявление от допустимите верифицирани средства по ЕСИФ се изваждат сумите по финансовите корекции и на бенефициера се изплаща разликата. По този начин безспорно се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера и по-точно правото да му бъдат възстановени разходите, извършени при изпълнението на проекта, които са вече верифицирани с позитивен акт за верификацията им в този смисъл Решение 5350 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 9058/2023 г., VII о. и Решение 8236 от 3.07.2024 г. на ВАС по адм. д. 3485/2024 г., VII о. В тази част правото на обжалване се обосновава с чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. В случая ЗУСЕФСУ не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на акта на ръководителя на Управляващия орган по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Не е необходимо законът да предвижда изрична възможност за обжалване. Следва да се припомни, че до изменението на чл. 64 ЗУСЕФСУ с ДВ, бр. 52 от 2020 г. законът не съдържаше изрична възможност за обжалване и на отказите за верификация. Липсата на специална клауза за обжалваемост на отказите за верификация до 2020 г. обаче не препятстваше защитата на бенефициерите срещу тях пред съд. По горните съображения касационната инстанция прави следните изводи: 1.Оспореният акт не съдържа смесване на фактически и правни основания, както и липсва несъответствие между изложените от органа такива. Напротив, актът съдържа две волеизявления: 1. волеизявление в интерес на бенефициера, с което се верифицира сумата, заявена по искане за междинно плащане; 2. волеизявление за намаляване на тази сума чрез извършване на финансови корекции. Обективирането на двете волеизявления в рамките на един акт не представлява формален порок, основание за отмяна. 2.Във връзка с първото волеизявление съдът е следвало да даде указания на бенефициера да уточни предмета на обжалване и да обоснове правния си интерес от оспорването. 3.Защитата срещу акта в частта за извършването на финансовите корекции следва да се осъществи чрез допускането му до съдебен контрол за законосъобразност. Контролът за законосъобразност върху този акт включва проверка на размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията; проверка на размера на финансовите корекции, определени с нарочни актове по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ; проверка на самото извършване на корекцията с оглед различните нормативно регламентирани способи за това. В тази насока е и решението на ВАС по адм.д. 6525/2024 година. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за разноски се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение