Решение № 8981 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14403/2018 г.

Решение № 8981 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14403/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. чрез адв. Маринов против решение № 186 от 23.10.2018 г. по адм. д. № 174/2018 г. по описа на Административен съд – Я., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 1679 зз-275 от 16.10.2016 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се прогласи нищожността на заповед за задържане на лице с рег. № 1679 зз-275 от 16.10.2016 г. Алтернативно моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждането на разноски за всички инстанции. Ответната страна – П. П. - полицейски орган – разузнавач в сектор "КП" при РУ - Я. към ОДМВР Я., чрез юрк. Андонова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството пред Административен съд - Я. е повторно и в изпълнение на указанията дадени в решение № 9210 от 05.07.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1619/2017 г., с което е отменено решение № 161 от 12.12.2016 г. на Административен съд - Я. по адм. дело № 253/2016 г. като делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на обжалване пред Административен съд – Я. е заповед за задържане на лице с рег. № 1679 зз-275 от 16.10.2016 г., издадена от П. П. - полицейски орган – разузнавач в сектор "КП" при РУ - Я. към ОДМВР Я., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на И. Д. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че същата съдържа необходимите правни и фактически основания. Стигнал е до извод, че в случая необходимостта от задържането е подкрепена със събраните по делото доказателства. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че заповед за задържане на лице с рег. № 1679 зз-275 от 16.10.2016 г., издадена от П. П. - полицейски орган – разузнавач в сектор "КП" при РУ - Я. към ОДМВР Я., е издадена от некомпетентен орган, тъй като от друг полицейски орган е била издадена предходна такава със същия предмет. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода за наличие на нарушение изразяващо се в посочване на един и същ час на задържане, както в оспорената заповед, така и в заповед рег. № 3292 зз-389/15.10.2016 г., издадена от старши полицай при 04 РУ Б. – Д. Я., с която е разпоредено задържане за срок от 24 часа на лицето И. Д. на 15.10.2016 г. в 21, 20 ч. в гр. Б.. Посочения час в последната е часът в който Динев е бил лишен от правото на свободно придвижване, след установяването му в гр. Б.. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 13 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване, а съгласно чл. 14 от същата, при преместване на задържаното лице от една структура на МВР в друга се отчита общото време на принудителен престой на лицето в структурите на МВР, като се спазва 24-часовият срок за задържане по реда на ЗМВР. Именно в съответствие с посочените разпоредби в оспорената заповед като начален час на задържане е посочен 21, 20 ч., а не часът на фактическото й издаване, с оглед спазване на 24 часовия срок и респективно гарантиране правата на оспорващия. С оглед направените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя многобройни доводи за допуснати нарушения при издаване на представената по делото Заповед за конвоиране на лице № 1679 р-14983 от 16.10.2016 г. правилно административният съд е посочил, че тези доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй като от една страна процесната заповед не е предмет на производството, разглеждано пред съда, а от друга страна същата не подлежи на съдебен контрол с оглед разпоредбите на ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По своята правна същност, мярка "задържане за срок до 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. В решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09 е посочено, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за Съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с принципа на защита от произвол (параграф 47). В параграф 48 от решението е изрично посочено, че доколкото в последвалото съдебно производство полицията предоставя информация, която според нея оправдава нейното "основателно подозрение", Съдът трябва да определи дали тази информация може да убеди обективен наблюдател, че за полицаите може да се каже, че са имали основания да подозират, че жалбоподателите може да са извършили конкретно престъпление. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. В мотивите на заповедта е посочено, че задържането се извършва във връзка с извършено престъпление по ДП № 726/2016 г. по описа на РУ- Я.. По делото е представен доклад за установен факт и предприето действие изх. № 3292 р-9689/17.10.2016 г., от който е видно, че на 15.10.2016 г. около 21: 20 часа по разпореждане на ОДЦ гр. Б. е посетен адрес в бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... в гр. Б., к-с "Меден рудник" във връзка с установяване на лицето И. Д., заподозрян в извършване на престъпление на територията на РУ Я.. На горепосочения адрес е установено лицето и е уведомен ОДЦ гр. Б. и по негово разпореждане Динев е задържан и отведен. Посочено е, че е задържан със заповед за задържане във връзка с ДП № 726/2016 г. по описа на РУ- Я.. Изложеното се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля Д. Д., началник на криминална полиция в РУ- Я., както и от представената по делото справка рег. № 3292 р-10477/07.08.2018 г., издадена от началник група "ООР", ст. инспектор П. Ружев. Свидетелят Д. Д. е посочил, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице данни за съпричастност на И. Д. към извършеното на 15.10.2016 г. около 05, 15 ч. в гр. Я. престъпление по чл. 198 от НК, поради което са предприети действия по негово установяване и задържане. Данните са получени в хода на предприетите оперативно издирвателни мероприятия довели до получаване на описание на извършителя, съвпадащо с това на Динев, както и разпознаването му по снимков материал от самата пострадала от тежкото престъпление. След проведеното разпознаване по реда на НПК в рамките на образуваното досъдебно производство и след като пострадалата не е разпознала Динев като извършител на престъплението, същият е незабавно освободен на 16.10.2016 г. в 13, 40 часа, преди изтичане на законово определения 24 часов срок за задържане, в съответствие с чл. 72, ал. 7 от ЗМВР – поради отпадане на основанието за задържане. Касационната инстанция намира, че от анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на И. Д. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Предвид на изложеното, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Я. юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение