Решение № 5383 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 959/2016 г.

ВАСIV отделение09.05.2016 г.докладчик т Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469 от 29.12.2015 г. на Административен съд - В., VІ - ти състав, постановено по адм. дело № 621/2015 година. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5383 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 959/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от И. Ц. И. от [населено място], обл. В., чрез адв. В. Ч., против решение № 469/29.12.2015 г. постановено по адм. дело № 621/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е потвърдено Решение № 203-МИ/30.11.2015 г. на ОИК – К. за предсрочно прекратяване на пълномощията му основание чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА като кмет на кметство [населено място], считано от 30.11.2015 година. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че поради неизясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е достигнал до грешни правни изводи, като е приел, че оспореният акт е законосъобразен. Заявява, че е осъден с условна присъда за старо деяние преди избирането му за кмет, и след като избирателите са му гласували доверие, няма основания за прекратяване на правомощията му (пълномощия е законовият израз по ЗМСМА). Регистриран е като кандидат за кмет на кметство [населено място] на 21.09.2015 г., към който момент вече е било влязло в сила споразумението, с което е признат за виновен за престъпление от общ характер – 11.05.2015 г. и наличието на влязла в сила присъда, с която е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер преди избирането му за кмет не е предвидено като основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му. Позовава се на чл. 397 от Изборния кодекс. По подробно развити в тази връзка съображения моли съдебното решение да бъде отменено и делото решено по същество, като се отмени и решението на ОИК К. като незаконосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Общинска избирателна комисия (ОИК) – К., не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. В нея се съдържат доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 42 от ЗМСМА. Касаторът към момента на регистриране за участие в кметските избори е бил осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда и му е било наложено наказание "лишаване от свобода". Посочената норма не прави разграничение дали осъждането е преди или след избиране на дадено лице за кмет. С оглед съдимостта, правилно ОИК на основание чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА е прекратила предсрочно пълномощията на касатора като кмет. Правилно и съдът е приел, че с оглед законовото изискване, има несъвместимост на качеството на кмет с наличието на присъда. Решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав намира, че касационната жалба на И. Ц. И. е подадена в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от ИК 7 - дневен срок, от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 469 от 29.12.2015 г. по адм. дело № 621/2015 г., в производство по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК), вр. с чл. 42, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), на основание чл. 459, ал. 10 от ИК, Административен съд - В., VІ - ти състав ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203-МИ/30.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия К., с което на основание чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА са прекратени предсрочно пълномощията на И. Ц. И., кмет на Кметство [населено място], считано от 30.11.2015 година. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че нормата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА предвижда предсрочно прекратяване пълномощията на кметовете при хипотезата на влизане в сила на присъда по отношение на тях, с която е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай от приложената по делото Справка за съдимост от 10.10.2015 г. издадена от Министерство на правосъдието, Централно бюро за съдимост е видно, че жалбоподателят И. И. е осъден на "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер, като присъдата е влязла в сила на 11.05.2015 година. Съдът е приел, че законодателят е имал предвид случаите, при които е безспорно установено наличието на престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда, та било то и споразумение, с което лицето се е признало за виновно и му е наложено наказание "лишаване от свобода". Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА не изключва и случаите, когато изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и не съдържа изискване присъдата да е влязла в сила по време на мандата на кмета. Тази разпоредба визира само наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, а обстоятелството, че присъдата е влязла в сила още преди провеждането на изборите не може да промени факта на несъвместимост на качеството на кмет с наличие на присъда, след като няма настъпила реабилитация, тоест наличието на влязла в сила присъда, с която жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер преди избирането му за кмет е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му, като е без значение, че изпълнението на наказанието е отложено. Съдът е констатирал, че ОИК – К. е спазила законово регламентираната процедура, жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство по чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА, като му е дадена възможност да изрази становището си, което е и направил с подаденото от него възражение. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя и обжалваното решение, което е прието от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразно целта на закона, е било потвърдено. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка Административен съд - В. е достигнал до законосъобразни правни изводи. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) са посочени 11 основания за предсрочно прекратяване пълномощията на кметовете, без значение дали на общини, на райони или на кметства. В ал. 2 е предвидено, че обстоятелствата се установяват с документи, издадени от компетентните органи, а в ал. 3 е разписана подробна процедура, включително и оспорване на решението на общинската избирателна комисия по реда на чл. 459 от Изборния кодекс. Точно това е направено в конкретния случай. С решение № 203 - МИ от 30.11.2015 г. Общинска избирателна комисия К. (ОИК), на основание чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА ПРЕКРАТЯВА предсрочно пълномощията на И. Ц. И. – кмет на Кметство [населено място], считано от 30.11.2015 година. Мотивите и конкретното гласуване са посочени в Протокол № 37/30.11.2015 година. Преди вземането на това решение от Общинската избирателна комисия К. е издадено решение № 202 - МИ от 19.11.2015 г. с мотиви и гласуване в Протокол № 36/19.11.2015 г., според който от получената в ОИК - К. с вх. № ОИК - 104/17.11.2015 г. от ЦИК - С. информация е видно, че са налице обстоятелства по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА и лицето И. Ц. И. – кмет на кметство [населено място] е уведомен за настъпилите обстоятелства. С решение № 204 - МИ от 30.11.2015 г. Общинската избирателна комисия К. е оставила без разглеждане възражението на И. Ц. И. – кмет на Кметство [населено място], с мотиви и гласуване в Протокол № 38/30.11.2015 година. За конкретния казус е относима разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, а именно, че пълномощията (не правомощията) на кметовете се прекратяват "при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер". В конкретния случай не се спори, че И. Ц. И. е бил регистриран като кандидат за кмет на кметство [населено място] в [община] и че е бил избран за кмет на кметството на произведените на 25.10.2015 година избори. Същият е положил клетва и е встъпил в пълномощията си на кмет. Безспорно е също, че има влязла в сила присъда, с която на И. Ц. И. е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Тези факти обосновават приложението на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, тоест са налице материалноправните предпоставки на цитирана правна норма. В този текст не е направено разграничение дали присъдата е след подписано споразумение, дали изтърпяването на наказанието е ефективно или условно или отложено. Законът не посочва и момента на влизане на присъдата в сила, тоест дали преди или след избора за кмет. Изискването е формално – влязла в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Несъвместимо е качеството на кмет с качеството на лице, осъждано за умишлено престъпление от общ характер. Аналогията с разпоредбата на чл. 397 от Изборния кодекс е неуместна. Касае се за два различни нормативни акта - ЗМСМА и ИК, които регламентират различна материя по различни обществени отношения. Правото да бъдат избирани за общински съветници и кметове, тоест т. н. пасивно избирателно право имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден (тоест да са пълнолетни), да не са поставени под запрещение (тоест да са дееспособни), да не изтърпяват наказание лишаване от свобода (тоест да не са настанени в местата за лишаване от свобода), както и да са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място (по дефиницията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ИК). Това са законоустановените предпоставки за регистрацията на кандидата за кмет, за което се представят необходимите по чл. 414, ал. 1 от ИК документи, включително и според т. 4 – декларация по образец от кандидата, че отговаря на условията по чл. 397, ал. 1 или ал. 2. Проверка на обстоятелствата по чл. 397 ИК се извършва от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието по искане на Централната избирателна комисия (ал. 6 на чл. 414 ИК). Съгласно чл. 87, ал. 1, т. 15 от ИК, общинската избирателна комисия заличава регистрацията, когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 397, ал. 1 или 2, както и в случаите по чл. 417, ал. 5. Решението на ОИК може да се оспори в тридневен срок от обявяването му пред Централната избирателна комисия. Разпоредбата на чл. 413 от ИК регламентира в кои случаи регистрацията на кандидат е недействителна и е посочен компетентния орган да констатира и обяви регистрацията за недействителна - това е Централната избирателна комисия (ЦИК) при регистрации, извършени в нарушение на ал. 1, 2, 3 или 4. Решението на ЦИК може да се обжалва пред Върховния административен съд. Конкретният случай обаче не попада в посочените хипотези – регистрацията на И. Ц. И. е действителна и с избирането му за кмет, изборното правоотношение по Изборния кодекс е завършило. Следващите правоотношения са по специалния Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Взетото от ОИК - К. решение № 203 - МИ от 30.11.2015 г. е законосъобразно и като е достигнал до същия този правен извод, Административен съд - В. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 397