Решение № 227 от 7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 142/2012 г.

Решение № 227 от 7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 142/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 307 от 19.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1328 от 14.10.2011 г. по в. гр. дело № 1833/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1623 от 29.04.2010 г. по гр. дело № 7945/2010 г. на Пловдивския районен съд, 13-ти гр. състав и е допусната съдебна делба на намиращите се в [населено място], площад "П. пазара" № *, в поземлен имот с идентификатор № * едноетажни сгради с предназначение за търговия: сграда с идентификатор № * със застроена площ * кв. м. и сграда с идентификатор № * със застроена площ * кв. м. между следните съделители и при квоти: * ид. ч. за М. Д. М. -Г.; * ид. ч. за Д. Д. М.; * ид. ч. за А. А. Я. и * ид. ч. за Е. Г. Я. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на Е. Г. К./Я./ и А. А. Я., които поддържат оплакване за нищожност на решението поради неучастие в делбата на съсобственик на дворното място, върху което са построени сградите. Доколкото по делото има данни, че един от наследниците не е бил конституиран като страна в делбеното производство, касационното обжалване на решението е допуснато, за да се извърши проверка за неговата процесуална допустимост /арг. от чл. 75, ал. 2 З../. Ответницата по касация М. Д. М. -Г. е на становище, че жалбата на Е. Г. К./Я./ и А. А. Я. е основателна. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е приел, че обектите на спорната съсобственост са построени през 1993 г., към който момент ищцата М. Д. М. -Г. била съсобственик, заедно с ответника Д. Д. М. на * идеална част от дворното място при установени със сила на пресъдено нещо по гр. дело № 704/2009 г. на ПРС квоти: * ид. ч. за първата и * ид. ч. за втория или двамата са притежавали съответно * ид. ч. и * ид. ч. от цялото дворно място. Безспорно било, че ответниците/сега касатори/ обладават равни права върху другата * ид. ч. от дворното място, поради което съдът приел, че квотите на съсобственост върху дворното място, които са от значение за правата върху по-късно построените сгради в съсобствения имот от гледна точка на приращението са: * ид. ч. за ищцата, * ид. ч. за ответника М. и по * ид. ч. за ответниците Е. К./Я./ и А. Я.. Прието е, че ответницата/сега касатор/ Е. Г. К./Я./ е придобила * ид. ч. от двора въз основа на договор за продажба с родителите си Н. К. К. и Г. В. К./нот. акт № *, т. *, нот. дело № */* г./, а другата * ид. ч. -по наследство от майка си Н. К. К., която била собственик на * ид. ч. на основание наследствено правоприемство от сестра си Й. К. М. и на основание договор за продажба /нот. акт № *, т. *, нот. дело № */* г./ и договор за дарение /нот. акт № *, т. *, нот. дело № */* г./. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че както обжалваното въззивно решение, така и решението на първата инстанция са недопустими и подлежат на обезсилване поради следните съображения: В кориците на първоинстанционното гр. дело № 7945/2010 г. на Пловдивския районен съд, 13-ти граждански състав, в найлонов плик, се намира писмо изх. № 1100-4837/15.07.2010 г. на [община] до Пловдивския районен съд, върху което е поставена резолюция: "В о. з./22.07.10 г. " Писмото съдържа три приложения - удостоверения за наследници на лицата Й. К. М., Д. Д. М. и Л. К. М.. Първото от тях - № 22041 от 14.07.2010 г. касае наследниците по закон на починалата на 28.05.1988 г. Й. К. М., като в него фигурират низходящите на починалата на 04.12.1991 г. нейна сестра Н. К. К., а именно: Е. Г. Я. и В. Г. К. -дъщеря и син. Удостоверението за наследници е било издадено въз основа на съдебното удостоверение от 07.07.2010 г./л. 27 от делото/ по молба на ищцата от 06.07.2010 г./л. 25/. В хода на съдебното производство, обаче споменатото удостоверение /а и останалите две удостоверения, изпратени от [община]/ не са приобщени към доказателствения материал по делото и не са взети предвид нито от първоинстанционния съд, нито от въззивната инстанция. С оглед спецификата на делбеното производство - реализиране на правото да се иска ликвидиране на съсобствеността върху конкретна вещ и превръщането й в индивидуална собственост, задължително е участието на всички титуляри на правото на собственост /на всички съсобственици/ като главна страна в процеса под страх от недействителност на делбата /арг. от чл. 75, ал. 2 З../. Предвид данните, съдържащи се в удостоверение № 22041 от 14.07.2010 г. на [община], като страна в делбеното производство е следвало да бъде конституирано и лицето В. Г. К. - законен наследник на Н. К. К., който има качеството на задължителен другар на останалите страни в процеса. В заключение, въззивното решение, както и решението на първата инстанция следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими, а делото се върне на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от друг състав, при което да се приемат удостоверенията за наследници и се конституира като ответник по делото лицето В. Г. К. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.