Решение № 697 от 20.11.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002103452/2025 г.

Производството е по чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Образувано е по жалба с вх. № 1366/04.08.2025 г., подадена от С. Г. С. срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет по жалба с вх.№ 1211/18.06.2026 г. срещу мълчалив отказ на Адвокатски съвет – Варна по молба на С. Г. С. за възстановяване на адвокатските й права във връзка с изтичане на срока на наложеното й наказание по чл.133, ал.1, т.5 ЗА. Жалбоподателката поддържа, че по жалбата й с вх.№ 1211/18.06.2026 г. срещу мълчалив отказ на Адвокатски съвет – Варна да се произнесе по молбата й от 07.05.2025 г. за възстановяване на адвокатските й права във връзка с изтичане на срока на наложено наказание по чл.133, ал.1, т.5 ЗА, Висшият адвокатски съвет не се е произнесъл в законния срок, поради което обжалва мълчаливия отказ пред ВКС. В случай, че е налице изрично произнасяне на Висшия адвокатски съвет по жалбата й, моли да се приеме, че обжалва и него. Ответникът по жалбата - Висш Адвокатски Съвет не е депозирал становище по жалбата. От последния е изпратена преписка № 1211/18.06.2025 г., образувана по жалба на С. Г. С. срещу мълчалив отказ на Адвокатски съвет – Варна по молба й за възстановяване на адвокатските й права във връзка с изтичане на срока на наложеното й наказание по чл.133, ал.1, т.5 ЗА. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, в изпълнение на правомощията си по чл.7, ал.7 З, намира, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл.7, ал.5 ЗА, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт по чл.7, ал.5 ЗА. Атакуваният мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет е по жалба на С. Г. С. срещу мълчалив отказ на Адвокатски съвет – Варна да се произнесе по молбата й от 07.05.2025 г. за възстановяване на адвокатските й права във връзка с изтичане на срока на наложено й наказание по чл.133, ал.1, т.5 ЗА. От данните, съдържащите в делото се установяват следните факти: По жалбата с вх. № 1211/18.06.2025 г. Висшият адвокатски съвет, е взел решение № 1758/15.07.2025 г., с което е отложил разглеждането на преписката за следващо редовно заседание, тъй като е било необходимо да се изиска допълнителна информация от Адвокатския съвет при Адвокатска колегия Варна. Такава е изискана, като с писмо с вх. № 1540/25.08.2025 г. Адвокатска колегия Варна е отговорила, че с решение на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия Варна от 21.12.2022 г. по дисциплинарно дело № 6, влязло в сила на 05.01.2023 г., на С. Г. С. е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца“, както и че това решение е обнародвано в ДВ, бр. 29 от 04.04.2025 г. Изложено е, че с последващо решение на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия Варна от 26.07.2023 г. по дисциплинарно дело № 3, влязло в сила на 10.08.2023 г., на С. Г. С. е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 36 месеца“. Липсват данни решението по второто дисциплинарно дело дали и на коя дата е публикувано в ДВ по реда на чл.144, ал.2 ЗА. По делото липсват и данни дали на следващо редовно заседание на Висшия адвокатски съвет, преписката е била разгледана и дали е взето решение по жалбата на С. Г. С. срещу мълчаливият отказ на Адвокатски съвет – Варна да се произнесе по молбата й от 07.05.2025 г. за възстановяване на адвокатските й права. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема, че обжалваният мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет е законосъобразен. Решението на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия Варна от 21.12.2022 г. по дисциплинарно дело № 6 е влязло в сила на 05.01.2023 г., като с него е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца“. Същото е публикувано в ДВ на 4.04.2025 г. Въпросът за началният момент, от който започва да тече срокът на наложеното наказание по чл.133, ал.1, т.4 или т.5 ЗА, е разрешен в съдебната практика с решения по гр.д. № 2652/2020 г. на III г.о., гр.д.№ 4178/2018 г. на III г.о. и др., според която срокът за изтърпяване на наказанието „лишаване от права“ започва да тече от датата на обнародване в Държавен вестник на решението, с което се налага дисциплинарното наказание на основание чл.144, ал.2 ЗА, като част от фактическия състав на дисциплинарното производство. При това положение към момента на подаване на молбата от жалбоподателката за възстановяване на адвокатските й права, срокът на наложеното наказание, все още не е бил изтекъл и възстановяването на правата не е било възможно. Освен това на жалбоподателката е наложено и второ дисциплинарно наказание с решение на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия Варна от 26.07.2023 г. по дисциплинарно дело № 3, влязло в сила на 10.08.2023 г., което е еднакво по вид на първото - „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, но вече за срок от 36 месеца. Дори и да се приеме, че решението по второто дисциплинарно дело е публикувано в ДВ по реда на чл.144, ал.2 ЗА, непосредствено след влизането му в сила на 10.08.2023 г., срокът на наложеното с него наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 36 месеца“, също не е изтекъл, нито към датата на подаване на молбата от адв.С. до Адвокатски съвет – Варна за възстановяване на адвокатските й права – 07.05.2025 г., нито към настоящия момент. С оглед горното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение