Решение № 12195 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2012 г.

Решение № 12195 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 118 от 13.10.2011 г. по адм. дело № 145/2011 г. по описа на Административен съд - Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че неправилно в нарушение на закона не е допусната съдебно-техническа експертиза за изясняване на размера на недопуснатите за подпомагане площи. Подробни доводи се поддържат по същество на спора. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответната страна не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Мюзейен Мехмедова Бекирова, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24821 от 14.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 6885.61 лв, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 25/270709/40987 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания. Мотивите на административния орган са свързани с анализи и констатирана впоследствие чрез кръстосани последващи проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Национално доплащане за площ (НДП) за заявените площи. Административния орган е посочил, че при извършените проверки в ИСАК на земеделските земи, посочени в заявленията са установени двойно заявени площи от земеделските стопани. Съдът е развил подробни съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е изложил мотиви към издадения административен акт, не е уведомил съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателката като наследница на земеделския производител за започналото производство. Позовал се е на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Счел е още, че е нарушен е Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 23, чл. 80 и чл. 73, т. 4, като съдът е приел че земеделския производител е бил добросъвестен в конкретния случай и не дължи връщане на сумата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че в настоящия случай не е спазено правото на ответницата да участва в процеса, като по този начин са нарушени изискванията на, чл. 26, и чл. 34, от АПК, т. е. ответницата не е имала възможност да защити интересите си, както и не са установени основни факти и обстоятелства, довели до издаването на АУПДВ. С това са нарушени и основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност. По силата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не са изложени. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че в настоящия случай е налице непълно посочване на фактите, които са обосновали разпоредителната част на процесния АУПДВ. В мотивите на последния е посочено, че допустимата за подпомагане площ е намалена, но не е посочен размерът на площта, приета за негодна за директно субсидиране, вида и предназначението на земята, местонахождението й, начинът и на ползване и др. Не може да се приеме, посочването че е налице застъпване на парцела ползван от ответницата към установени двойно заявени площи. Н е е установено същата да е била уведомена за това. По делото е приложено уведомително писмо № 4572, но в него липсва името на ответницата. Не е спорно, че мотивите на АУПДВ могат да бъдат изложени и в препроводително писмо и друг документ по преписката, но такива по преписката липсват. От доказателствата по делото се установява единствено обстоятелството, че е проведена комплексна кампания по ревизия на допустимия слой за подпомагане като географска информационна система, вследствие, на което цялата допустима за подпомагане площ за кампания 2009 г. е била намалена, но какви са причините да бъде намалена площта по конкретната преписка органът не е посочил. Недопустимо е да се позовава административни я орган на общо установеното, че е заявена двойно повече площ от земеделските стопани. Правилно съдът е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, тъй като заключението по същата не би довело до промяна на фактическата обстановка, обстоятелствата, които се цели да бъдат установени са неотносими към предпоставките визирани в чл. 73 от Регламент/ЕО/ № 796/2004 на Комисията, регламентиращи задължението за възстановяване и изключенията, още повече, че от доказателствата по делото не може да се изведе извод какви видове проверки са извършени и какво са констатирали. Правилно съдът е приел, че макар и отменен Регламент № 796/2004 г. съдът се е съобразил с факта, че Регламент /ЕО/ № 11122/09 г. на Комисията, по силата на чл. 86 продължава да се прилага по отношение на заявленията за помощи относно пазарни години или премийни периоди, с начало преди 1.01.2010 г. От събраните в производството доказателства не може да се обоснове извод за наличие на неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е довело до извършването на плащания от Разплащателна агенция /РА/, които не му се дължат. Предвид гореизложеното не са налице касационни отменителни основания Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК