Решение № 117 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5337/2010 г.

Решение № 117 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5337/2010 г., IV о., докладчик председателя Боян Магдалинчев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ел Си М" ООД - гр. Добрич против решение № 11 от 17.02.2010 г., постановено по адм. д. № 638/2009 г. на Административен съд Добрич. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия жалбоподател срещу заповед № РД-08-478/20.10.2009 г. на кмета на община Крушари, издадена в производство по чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - кметът на община Добрич не изразява становище по касационната жалба. Министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител юрк. Влаевска в съдебно заседание оспорва подадената жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Директорът на областна дирекция "Земеделие" - Добрич представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба, към което е приложено копие от заповед № РД-08-21 от 13.01.2010 г. на кмета на община Крушари, с която на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е отменена заповед № РД-08-478/20.10.2009 г. Представено е и преводно нареждане от 14.12.2009 г. за плащане на сумата от 427,05 лв. по сметка на община Крушари от "Ел - Си - М" ООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд - Добрич в частта, с която е приел за законосъобразна процесната заповед на кмета на община Крушари по т. 1 от диспозитива на същата, е неправилно. Необосновано съдът е определил посочената част от диспозитива, като включена в заповедта възможност за изземване в изпълнение на искането на Областната дирекция "Земеделие" - гр. Добрич, направено с писмо от 5.10.2009 г., доколкото с тази част от диспозитива е наредено сумата от 427, 50 лв. да се внесе по набирателна сметка на община Крушари. Според представителя на ВАП разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ не предвижда задължение, респективно правомощие на кмета на общината да издава заповед за събиране на суми, а съдържа само възможност за ползващия неправомерно земеделска земя, в тридневен срок от издаване на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно заплащане за землищата от общината. Не съществува правна логика, която да обосновава включването на предвидена в закона правна възможност в разпоредителен диспозитив на административен акт. В тази връзка приема, че по отношение на т. 1 заповедта е издадена при липса на материална компетентност, което обуславя нейната нищожност. По отношение на т. 2, с която е разпоредено изземване на ползваните от касатора без правно основание земеделски земи, счита процесната кметска заповед за фактически и правно обоснована. Правилно съдът е приел за несъществени допуснати нарушения при издаването на заповедта, тъй като жалбоподателят не е бил лишен от възможността за защита при оспорване на заповедта по съдебен ред. По тези съображения представителят на ВАП счита, че решението на Административен съд - Добрич следва частично да бъде отменено, като бъде прогласена нищожността на т. 1 на заповед № РД-08-478 от 20.10.2009 г. на кмета на община Крушари. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Добричкия административен съд е образувано по жалба, подадена от "Ел - Си - М" ООД гр. Добрич, против заповед № РД-08-478 от 20.10.2009 г. на кмета на община Крушари, издадена в производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ. С оспорената заповед н а основание чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ с т. 1 е наредено жалбоподателят да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - гр.Добрич сумата от 427,50 лв. С т. 2 от заповедта е разпоредено при неизпълнение изискванията на т. 1 да се изземат земеделски имоти № 14040 - нива от четвърта категория с площ 9.500 дка в землището на с. Добрин, които се използват без правно основание от "Ел - Си - М" ООД - гр. Добрич. При постановяване на обжалваното решение Добричкият административен съд е извел изводи, че са налице материалноправните предпоставки за изземването на имота по чл. 34, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Приел е, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения по процедурата, които не са квалифицирани за съществени. Според съда, въпреки че жалбоподателят не е бил уведомен за инициираното по искане на Областна дирекция "Земеделие" гр. Добрич административно производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ, не е бил лишен от възможността да оспори заповедта, а при оспорването на същата по съдебен ред не е представил доказателства за наличието на факти, различни от установените от административния орган. В този смисъл съдът е обосновал извода, че неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството, не е създало вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени. Приел е за неоснователно възражението, че от съдържанието на заповедта е неясно основанието за плащането на сумата от 427,50 лв., като е приел, че неизчерпателното посочване от административния орган на правните основания за издаването на акта също не е основание за отмяна, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа, а следва да прецени дали от съдържащите се в административната преписка доказателства следва постановеният резултат. С оглед нормите на чл. 34, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ЗСПЗЗ е приел, че издадената заповед за изземване подлежи на незабавно изпълнение, но административният орган е предоставил възможност на неправомерния ползувател да спре предварителното изпълнение на заповедта за изземване а дори и да иска отмяна на същата при изпълнение на условието по ал. 6, т. е., ако внесе по специална сметка сумата от 427,50 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване. Тази възможност, според първоинстанционния съд е включена от ответника в заповедта за изземване в изпълнение на искането на Областна дирекция "Земеделие" гр. Добрич, направено с писмото от 5.10.2009 г. /л. 16/. Приел е, че макар административният орган да е променил поредността на действията разпоредени в диспозитива на заповедта, съдържанието на заповедта е съобразено с изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 6 от ЗСПЗЗ. Извел е изводи, че наличието на материалноправните предпоставки за изземването е безспорно и лаконичните мотиви на издателя на акта, не са достатъчно основание за отмяна на същия. По тези съображения съдът е приел заповедта за законосъобразна а жалбата за неоснователна, поради което я отхвърлил като такава. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Установено е по делото, че оспорената заповед е издадена в производство по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ (в действащата към издаването на заповедта редакция на закона), според която изземването на земите от държавния поземлен фонд се извършва при условията и реда на чл. 34, независимо от начина, по който държавата ги е придобила. Въпросната нива от 9,500 дка, IV категория, представляваща имот с № 14040, находящ се в землището на с. Добрин, община Крушари е придобита от държавата по силата на договор за замяна № ДА-46 от 23.11.2003 г. Видно от писмото на директора на Областната дирекция "Земеделие" гр. Добрич от 5.10.2009 г. до кмета на Община Крушари /л. 16 от делото/ спазена е и процедурата по чл. 47, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, според която при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции "Земеделие" изискват изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. В горното писмо е направено искане лицата, които обработват земеделски земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/ да се задължат със заповед по чл. 34, ал. 1, във вр. с ал. 2 и ал. 6 от ЗСПЗЗ да внесат по специална извънбюджетна сметка сумата, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерно ползване, като при неизпълнение - да бъде наредено изземване на имотите, включени в държавния поземлен фонд. По искане на кмета на Община Крушари общинската служба по земеделие е съставила констативен протокол от 12.10.2009 г. за обработваните без правно основание земеделски земи от ДПФ. В протокола е вписано, че жалбоподателят обработва нива в землището на с. Добрин с № 14040 с площ от 9,500 дка, което обстоятелство по делото същият не е оспорил. Мотивирайки се с констатациите в протокола на общинската служба по земеделие и направеното от областна дирекция "Земеделие" искане на 20.10.2009 г. кметът на Община Крушари е издал оспорената заповед, с точка първа от която нарежда жалбоподателят да заплати на Областна дирекция "Земеделие" гр. Добрич сумата от 427,50 лв., а с т. 2, в случай на невнасяне на визираната сума разпорежда да се изземе от ползувателя процесният земеделски имот. В производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Заповедта се съобщава на всички заинтересовани страни по реда на АПК. В тридневен срок от датата на издаването й, в съответствие с чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. При внасяне на сумата кмета на общината спира изпълнението на заповедта, като уведомява правоимащите лица в тридневен срок по реда на АПК за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед за изземване на земеделския имот се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение. При тази нормативна регламентация в действащата му към издаването на административния акт редакция, Върховния административен съд намира, че предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е изпълнение изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. при наличието на предвидените по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ предпоставки, да бъде издадена заповед за изземване на земеделския имот. В случая от съдържанието на заповедта е видно, че кметът на общината не е издал заповед по чл. 34, ал. 1 за изземването на имота. Същият направо, при това неточно, е приложил разпоредбата на ал. 6 на чл. 34. В случая административният съд неправилно е отъждествил вмененото със заповедта задължение за заплащане с предвидената в чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ възможност за неправомерния ползувател да спре предварителното изпълнение на заповедта за изземване и дори да иска и отмяна на същата. Недопустимо е включването на предвидена в закона правна възможност в разпоредителен диспозитив на административен акт. Съгласно ал. 7 от чл. 34 ЗСПЗЗ, условията по ал. 6 се посочват в заповедта по ал. 1. В този смисъл със заповедта за изземване административният орган е задължен да посочи възможността предвидена в ал. 6, но не и да задължи неправомерния ползувател да заплати посочената сума. Правната норма предвижда една правна възможност, а не задължение. Още повече, че в процесната заповед изземването на имота, владян от ползвателя без правно основание е представено като предвидено следствие от неизплащане на наредената сума. При липсата на диспозитив за изземване на имота, не е изпълнено законовото изискване на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, макар в обстоятелствената част на заповедта това да е посочено като правно основание за нейното издаване. При неизпълнение изискванията на ал. 1 на чл. 34 от закона е недопустимо приложение на разпоредбата на ал. 6. Разпореждането за внасяне на сумата е допустимо единствено при наличието на издаден акт за изземване на имота. Внасянето на сумата е предпоставка за спиране изпълнението на издадената вече заповед за изземване на имота. По тази причина същата няма самостоятелно основание. А безусловно т. 2 от заповедта, не може да се възприеме като разпореждане за изземване на имота по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При тези обстоятелства Върховният административен съд намира, че диспозитива на административния акт, не съответства на соченото правно основание за неговото издаването. При издаването на заповедта не са изпълнени изискванията на чл. 34 от ЗСПЗЗ, поради което заповедта изцяло е незаконосъобразна и е следвало да бъде отменена като такава. Постановяването на решение в обратния смисъл от административния съд прави решението постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна. И тъй като са събрани всички относими за спора доказателства, но същите неправилно са подведени към материалноправната разпоредба, която регламентира Върховният административен съд на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК следва да отмени решението на Добричкия административен съд и вместо него постанови решение по съществото на спора, с което отмени изцяло като незаконосъобразна заповедта на Кмета на Община Крушари. Представената и приета като доказателство по настоящото дело заповед № РД-08-21/13.01.2010 г. на кмета на община Крушари, с която на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е отменена заповед № РД-08-478 от 20.10.2009 г. е неотносима и не следва да се взема предвид при проверка законосъобразността на обжалваната заповед. Изпълнението на последната е условие за развитие на последващото производство по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, но не и на такова по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ , каквото в същност не се е развило. По така изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд - четвърто отделение,