Решение № 5236 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Биодом“ ООД подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4245/02.02.2026г., постановено по адм. дело № 3970/2025г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220424001273-091-001/12.11.2024г., издаден от органи при приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 250/28.02.2025г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) – София при ЦУ на НАП, с което на дружеството са определени задължения по ЗДДС за периоди май 2022г. – декември 2023г. в размер на 140 994.24лв. главница и 63 196.02лв. лихви за забава.

С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди се, че административният съд не е извършил дължимата преценка на относимите факти и обстоятелства и е достигнал до неправилния извод за липсата на реално на предаване на фактурираните стоки и услуги. Счита, че са налице предпоставките за ползване право на ДК по тези фактурирани стоки и услуги, като съдът неправилно изцяло е възприел изводите в РА.

По отношение на кредитните известия се сочи, че неправилно е прието, че сумата коригирана с тези известия не е в размер на 84 597.77лв., а в размер на 73 768лв., тъй като това е включеното ДДС по данъчната основа на двата броя КИ към двете фактури.

По отношение начислените лихви се сочи, че при положение издадените фактури изначално са без основание то е следвало да не бъдат признати и да намери това отражение в Колона 1 „Установен размер“ и съответно да се изключат от резултатите съответните КИ и се определи законосъобразния размер на главницата, което не е сторено и неправилно е мотивирано начисляването на лихва. Липсва посочване на лихвата в разпоредителната част на РА което води и до неговата незаконосъобразност.

По подробно изложени мотиви се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на ДОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22220424001273-091-001/12.11.2024г., издаден от органи при приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 250/28.02.2025г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) – София при ЦУ на НАП, с което на дружеството са определени задължения по ЗДДС за периоди май 2022г. – декември 2023г. в размер на 140 994.24лв. главница и 63 196.02лв. лихви за забава.

1. По отношение отказано право на ДК по фактури издадени от „Топлик“ ЕООД се установява издаването на 4бр. фактури с предмет „стока по стойност“, „въртящи тела“ и „честотен преобразувател“. РЛ е представило първоначално само издадените фактури, а впоследствие и документи за разплащане по тях. Фактурите са представени и от „Топлик“ ЕООД при насрещна проверка. Доставчика е декларирал фактурите в дневника за продажби, с изключение на фактура 432/02.03.2023г., която е била сторнирана през октомври 2023г. Посочено е, че нито доставчикът, нито РЛ са представили доказателства относно реалността на фактурираните стоки – липсва договор, доказателства за начина на договаряне, предаването, транспортирането и съхранението на стоките, доказателства за стопанисване на търговски обекти и складови помещения. Липсват доказателства за придобиване на стоките и доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост.

Въз основа на горното с РА е отказано право на ДК по тези издадени от „Топлик“ ЕООД фактури.

2. По отношение отказано право на ДК по фактури издадени от „Панелстрой“ ЕООД:

През периодите септември 2023г., октомври 2023г. и декември 2023г. „Биодом“ ЕООД е приспаднало ДК по издадени 3бр. фактури от „Панелстрой“ ЕООД с предмет „СМР“. Представени са копия от фактурите, банкови платежни документи, договор за СМР от 24.08.2023г. По силата на този договор РЛ е възложило на „Панелстрой“ ЕООД извършване на СМР по ремонт на съществуващи промишлени сгради, намиращи се в с. Разлив. Прието е от данъчния орган, че представените доказателства не съдържат конкретна информация за реално извършени СМР, липсват доказателства за предаване на материали необходими за извършване на услугите, както и документи за приемане на изпълнените СМР и последващото им предаване на трети лица. Липсват доказателства относно лицата извършили СМР, доказателства за разходи за наем на техника и горивно-смазочни материали, за платени такси за депониране на строителни отпадъци и др. подобни. Въз основа на горното е прието липса на реално изпълнение на фактурираните СМР услуги.

3. По отношение допълнително определените задължения за ДДС по издадени КИ към „Топлик“ ЕООД:

За периодите май 2023г. и октомври 2023г. РЛ е декларирало в дневник за продажби 3бр. КИ към „Топлик“ ЕООД, с които е начислило ДДС. Представени са копия на КИ и фактурите, с предмет „100% аванс за доставка на съоръжения“ и „неусвоен аванс“.

Установено е, че КИ № 441/31.10.2023г. и КИ № 435/29.05.2023г. са посочени, че са издадени към фактура № 100414/15.05.2022г., като такава фактура не съществува, а „Топлик“ ЕООД е издало фактура № 414/15.05.2022г. Според органите по приходите е следвало да се издадат нови фактури, а погрешните да са анулират, както и, че липсват доказателства, че е налице неусвоен аванс от РЛ, който е следвало да се възстанови на „Топлик“ ЕООД. Такива са и изводите по отношение КИ № 440/31.10.2023г., издадено към фактура № 360/22.05.2018г., тъй като фактурата е с предмет „доставка на материали“, а КИ с предмет „неусвоен аванс“, като е налице несъответствие в основанието на КИ. Липсват доказателства за приемо-предаването на материалите по фактурата и впоследствие връщане на последните. Установено е, че РЛ е получавало плащане по фактурата след датата на съставянето и, което оборва довода, че с нея е документирано получено авансово плащане.

4. По отношение начислени лихви за отразяване на КИ, се установява, че РЛ е декларирал фактурата в дневника за покупките за периода на издаването и, а КИ в следващ данъчен период, като за всеки от данъчните периоди е декларирал резултат по ЗДДС. Чрез приспадане на ДК по фактурите неправомерно е ползвано данъчно предимство, представляващо деклариран данък за внасяне в по-малък размер от реално дължимия, като е коригирано в периодите на деклариране на КИ. Данъчния орган е определил лихва за неправомерно ползваното данъчно предимство, което е свързано с несвоевременно внасяне от РЛ на ДДС като резултат по ЗДДС за съответния данъчен период в еквивалентен размер на посочения във фактурите данък.

Първоинстанционния съд за да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА в частта за отказано право на ДК е възприел констатациите на органа по приходите за липса на доказателства установяващи реалното предаване/прехвърляне на фактурираните стоки/услуги от доставчиците на РЛ, вкл. и чрез заключенията на ССЕ и допълнителната такава.

По отношение КИ също са възприети доводите в РА, като съдът е посочил, че съгласно заключението по ССЕ във фактура № 414/18.05.2022г. е посочен предмет „100% аванс за доставка на съоръжения“, като са налице данни за плащания по тази фактура, като и други плащания без конкретизация по номер. По фактура № 360/22.05.2018г. не се установява изрично идентифицирани плащания, но е налична корекция чрез КИ.

При това положение първоинстанционния съд е приел, че РЛ е издало КИ без да е налице фактически и правни основания за това. Липсват доказателства за приспадане или връщане на получени средства към „Топлик“ ЕООД, като КИ не касаят получени авансови плащания и не е спазен предвидения 5-дневен срок за съставянето им от възникване на съответното обстоятелство.

По отношение на начислените лихви за отразяване на КИ е прието, че предвид нормата на чл. 175 от ДОПК правилно са определени лихва за неправомерно ползване на данъчно предимство, което е свързано с несвоевременно внасяне от „Биодом“ ЕООД на ДДС като резултат по ЗДДС за съответния данъчен период в еквивалентен размер на посочения във фактурата данък.

Решението е неправилно.

По отношение отказаното право на ДК първоинстанционният съд е извършил дължимия анализ на събраните по делото писмени доказателства, но е достигнал до неправилен и необоснован извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките по спорните фактури, издадени от „Топлик“ ЕООД и „Панелстрой“ ЕООД.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност.

Вярно е, че по отношение извършените доставки от „Топлик“ ЕООД са представени само издадените фактури, но с оглед заключението на ССЕ и обвързването и с нея може да се приеме, че е налице реалност на доставените по фактурите стоки. В заключението в.л. сочи, че фактурите са придружени с описи със спецификации и серийни номера, както и със счетоводни записвания по сметки 702/4111, като така се установява с точност предмета на доставката. При тези установявания, както и с оглед допълнителното заключение на ССЕ, че фактурираните материали са придобити от страна на „Топлик“ ЕООД и впоследствие са били разпоредени към РЛ, следва да се приеме, че последното реално е получило стоките и ги и заприходило по своите счетоводни сметки. С оглед факта, че стоките могат да бъдат индивидуализирани, както сочи в.л., то са изпълнени предпоставките на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД тъй като е налице определяне на стоките по съгласие на страните със съответните представени описи.

Що се касае до извършване на услугите от „Пенелстрой“ ЕООД към фактурите е представен сключен договор с предмет „Ремонт на съществуващи промишлени сгради в с. Разлив“, като СМР са подробно описани в Приложение № 1. Така сключения договор е за извършване на услуга, като в допълнителното заключение на ССЕ са посочени документи от които е установено придобиването на термопанелите от доставчика. Не се оспорва, че реално тези термопанели са били монтирани, а че това е извършено от доставчика „Панелстрой“ ЕООД. С оглед на събраните доказателства, вкл. и заключението на ССЕ и допълнителната такава, настоящата съдебна инстанция приема, че монтажните услуги по сключения договор са реално изпълнени, като това е счетоводно отразено и е налице плащане – индиция за действителност на сключената сделка. Сочената от приходните органи липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика, не биха могли, на самостоятелно основание, да обусловят законосъобразността на отказа правото на данъчен кредит. Съобразено е решение на СЕС по дело С-18/13, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия – тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая приходните органи не твърдят наличие на знание у ревизираното дружество, че доставчика му не е в състояние да изпълни доставките.

По отношение допълнително начислени задължения по ЗДДС по издадени КИ на „Топлик“ ЕООД, решението на АССГ също е неправилно.

По силата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. В ал. 3 е посочено, че при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Установява е безспорно от доказателствата, че за периода май 2023г. и октомври 2023г., РЛ е декларирало в дневника си за продажби 3бр. КИ с получател „Топлик“ ЕООД, с които е начислил ДДС. Тези КИ касаят издадени фактури за авансови плащания, като се установява още, че няма връщане на паричните суми след издаване на КИ, но, че страните са договорили да се извърши приспадане срещу задължения на доставчика към датата на издаването им. Нормата на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС изисква издаване на КИ свързано с издадена фактура за авансово плащане да стане в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредена по друг възмезден начин сума. В конкретния случай данъчния орган е посочил, че няма установено връщане на сумите за които са издадени КИ, поради което и тези известия са издадени без правно основание. Тези изводи са били възприети от АССГ без да бъдат обект на анализ и са неправилни. Законодателят в разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС, както се посочи по-горе, изброява три предпоставки за валидност на издадено КИ, при наличие на фактура за авансово плащане – връщане на получената сума, прихващане на последната или уреждане на отношенията между страните по друг възмезден начин. В конкретния случай, както е посочено в РА липсва ефективно възстановяване на сумите по фактурите за авансови плащания, но страните са уговорили приспадане на задълженията срещу задължения на „Топлик“ ЕООД към РЛ т.е. налице е прихващане на задължения по арг. от чл. 103 и сл. от ЗЗД. При тези установявания следва да се приеме, че КИ са валидно издадени поради неизпълнение на договорени задължения между „Топлик“ ЕООД и „Биодом“ ООД и последния е изпълнил задължението си да издаде КИ по издадените фактури, по които е начислил и ДДС. Неправилно данъчния орган е извършил корекция на декларираните резултати по ЗДДС на РЛ за периодите на издаване на КИ.

По отношение начислени лихви за отразяване на КИ:

По силата на чл. 175 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон т.е. предвидено е, че при незаплащане на установени публични задължения се дължи лихва за забава. В конкретния случай обаче липсва установяване с РА на публични задължения по отношение издадени КИ към фактури издадени от дружествата „Некст Тайм“ ЕООД, „Мерик 2007“ ООД, „Зенър Трейдинг“ ЕООД, ДЗЗД „Консорциум ОУПО Павликени“, ДЗЗД „Консорциум ОУПО Съединение ХХI“, „Петех 2016“ ЕООД, „РС Свят“ ООД, „Меркони“ ЕООД, „Ийст Логистик Сървис“ ЕООД, „Екотип Филтър“ ЕООД и ДЗЗД „Консорциум ОУПО Харманли“. При липсата на установени главни задължения е недопостимо начисляване на лихви, тъй като последните задължения са производни на главните и го следват т.е. лихвите са с акцесорен характер и съпътстват главното задължение, като при липса на установено такова е изключено начисляване на лихва. Този извод не се променя и от текста на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, посочен в РА, тъй като нормата касае начина на деклариране и отчитане на издадени КИ, но не и задължение за начисляване на лихва при неизпълнение на този нормативен текст.

По така изложените съображения оспореното решение на АССГ следва да се отмени, вкл. и в частта за разноските, като се постанови вместо него друго по същество на спора, като се отмени обжалвания РА № № Р-22220424001273-091-001/12.11.2024г.

При този изход на спора на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции – 50.00лв. д.т. за пред АССГ и 1 617лв. за ССЕ, 835.21 евро д.т. за касационно оспорване и 6 000 евро адвокатско възнаграждение или разноски общо в размер на 7 687.53 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение