Решение № 6608 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. С., подадена чрез упълномощен адвокат В. Николова, против решение 1628 от 21.12.2023 г., постановено от Административен съд София област, първи състав, по адм. д. 913/2023 г. С жалбата се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и немотивирано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че оспореното решение 40 по протокол 3 от 30.05.2023 г. на Общински съвет Долна баня е незаконосъобразно, тъй като в него липсва посочване на прието за установено от фактическа страна и единствено са изброени правни основания, които регламентират процедурата по възстановяване правото на собственост по § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Изразява становище, че в процеса на възстановяването Общински съвет - Долна баня действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответния земеделски имот на Общинската служба по земеделие - Долна баня, в качеството ѝ на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Поддържа, че общинският съвет е бил длъжен да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с §27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж, ал. 2 ППСПЗЗ за предоставяне на процесния имот на наследниците на Г. И. К., въз основа на което общинската служба по земеделие да завърши процедурата по чл. 45ж. ал. З от ППЗСПЗЗ. Според касатора в правомощията на Общинския съвет Долна баня липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, които в случая са били налице и административният орган не е имал основание да постанови отказ. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който да се отмени оспорения акт на Общински съвет Долна баня и преписката да се върне на административния орган за ново разглеждане. Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Общински съвет - Долна баня, Т. К., В. Г. и И. Я. не изразяват становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, защото видно от доказателствата по делото нито в решението на Общинския съвет, нито в предхождащата и съпътстваща неговото приемане документация са посочени мотиви за постановения отказ и липсват както фактически, така и правни основания за издадения акт. Според участващия по делото прокурор от формулировката на искането на Общинската служба по земеделие и предложението на кмета на общината не става ясно коя от хипотезите на § 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е приложима, като обоснован извод в тази насока не може да направи включително от приложените писмени доказателства. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Г. Н. С. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 1628 от 21.12.2023 г. е отхвърлена като като неоснователна жалбата на Г. Н. С. срещу решение 40 по протокол 3/30.05.2023 г. на Общински съвет - Долна баня, с което е отказано предоставяне за възстановяване на наследниците на Г. И. К., на поземлен имот 22006.88.36, находящ се землището на гр. Долна баня, местността Мериджурман/Герена , с площ от 2,000 дка, с начин на трайно ползване "нива", категория VІІI, съгласно скица 15-1315487-11.11.2022 г. на СГКК - Софийска област. За да достигне до този резултат Административният съд - София област е счел, че процесния акт е приет от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и § 27 от ПЗР на ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ орган, в предвидената за това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което е валиден от формална страна и е постановен в съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът е посочил, че според § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /в приложимата редакция преди изм. в ДВ, бр. 61/2016 г., в сила от 05.08.2016 г./, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Анализирал е изискванията на чл. 19, ал. 1, ал. 3, ал. 3 и ал. 6 ЗСПЗЗ, както и необходимото съдържание на мотивираното искане на общинската служба по земеделие /ОСЗ/ до кмета на общината съгласно чл. 45ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Съдът е констатирал, че към искането на ОСЗ за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, е приложена скица-проект, издадена от СГКК-Софийска област, в което е отразено, че проектния нов поземлен имот с идентификатор 22006.88.36 се намира в землището на гр. Долна баня, община Долна баня, без да се споменава конкретната местност. Съответно в Протокола за идентификация на имотни граници и обяснителната записка е посочено нанасяне на ПИ 22006.88.34-01, в м. Мериджурман/Герена , част от ПИ 22006.88.34 по КККР за гр. Долна баня. Установено е, че молителката е представила решение 1072Д от 08.12.1992 г. на Поземлена комисия Долна баня, постановено по заявление с вх. 1059ДБ от 06.03.1992 г. и издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на Г. И. К. е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Долна баня, м. "Герена". Съдът е приел, че относно визираната местност, в която съгласно решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността върху имота м. Герена , не е установена идентичност с тази, посочена в искането на началника на ОСЗ м. Мериджурман/Герена , а в скицата проект местност не е вписана, което несъответствие води до неяснота относно местоположението на имота, подлежащ на възстановяване. Поради това според съда правилно административният орган е мотивирал решението си с липсата на доказателства за собственост на имота, който се възстановява, включително и защото признатият за възстановяване имот е с площ от 2,000 дка, а искането по чл.45ж, ал. 1 ЗСПЗЗ е относно нов имот ПИ 22006.88.36, представляващ част от друг имот с площ 5,155 дка ПИ 22006.88.34 по КККР на гр. Долна баня. Решаващите изводи на първостепенния съд са, че съществуващите в случая неясноти и несъответствия относно местоположението на имота, сочат липса на положителните предпоставки, при които общинският съвет при условията на обвързана компетентност дължи произнасяне на решение за предоставяне на имота. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане становищата на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по силата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. В конкретната хипотеза е установено, че с приложеното решение 1072Д от 08.12.1992 г. на Поземлена комисия Долна баня, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Г. И. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Долна баня, м. "Герена", в скицата проект приложена към искането на началника на ОСЗ - Костенец не е отразена местност на проектния нов поземлен имот с идентификатор 22006.88.36, а единствено е вписано, че се намира землището на гр. Долна баня, община Долна баня, докато в Протокола за идентификация на имотни граници и обяснителната записка е посочено нанасяне на ПИ 22006.88.34-01, в м. Мериджурман/Герена , част от ПИ 22006.88.34 по КККР за гр. Долна баня. Освен това имотът, предмет на искането съставлява част от друг имот с площ, възлизаща на 5,155 дка. С оглед на това е безспорно, че има неяснота по отношение на посочените местности и не може по категоричен начин да се отговори на въпроса в коя местност се намира и каква е реалната площ на имота, с оглед констатираните различия в приложените към искането по чл.45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ документи. В приложимата административна процедура са установени несъответствия, които следва предварително да бъдат изяснени от вносителя на искането, което поставя началото на административното производство, съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, който в случая е Общинска служба по земеделие Костенец. Както основателно е преценил първостепенният съд местоположението/землището/, както и размерът /площта/ са важни елементи като част от идентификацията на имотите, правото върху които се признава или възстановява в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Съгласно чл. 45е, ал. 6 ППЗСПЗЗ, когато общинската служба по земеделие установи несъответствие между изготвената скица-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4, тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 и Службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие. При произнасянето си общинският съвет следва да извърши законосъобразна преценка относно спазване на формалните предпоставки, които в конкретната хипотеза не са били налице. По делото не са ангажирани доказателства за идентичност на местностите Герена" и Мериджурман/Герена . Представеното от касатора с молба от 07.05.2024 г. писмо с изх. РД-12-05-56-1 от 15.03.2024 г., от което е видно, че местността Мериджурман/Герена е подместност на местността Герена не свидетелства по безспорен начин за наличието на задължителните условия, формулирани в § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Поради това първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че в процесния случай отказът на Общински съвет Долна баня, обективиран в атакуваното решение 40 по протокол 3/30.05.2023 г., е законосъобразен и правилно и обосновано е отхвърлил жалбата като неоснователна. Без правно основание е твърдението, че липсвали мотиви при постановяване на процесното решение от страна на общинския съвет, тъй като в него ясно и недвусмислено е вписано фактическото основание за отказа, а именно: липса на доказателства, установяващи собствеността на заявителя, което основание е посочено и при обсъждане на въпроса в постоянните комисии на ОбС - Долна баня. Следва да се има предвид, че законодателят не е задал изискване относно обема на формулираните мотиви, а и в атакувания адм. акт са вписани правните основания за издаването му. Освен това от придружаващите документи, намиращи се в адм. преписка може да се извлекат по- подробни съображения във връзка с постановения отказ, обективиращи констатираното несъответствие в местността и площта на претендирания от касаторката недвижим имот. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно. Ответниците не претендират разноски в производството, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,