Решение № 4402 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Гърция България 2014-2020 г. (Програмата) срещу Решение 1322/04.10.2024 г. по адм. дело 92/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян.

С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-14-144/13.02.2024 г. на ръководителя на НО по Програмата, с което на МБАЛ Девин ЕАД е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор от 21.03.2023 г. с Медикъл Имейджинг Сървиз ООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 3 и ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирана по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател ръководителят на Националния орган по Програма Интеррег V-А Гърция България 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва извода на съда, че спорното изискване е съответно на предмета на поръчката и на принципите на чл. 2, ал. 1 ЗОП.

Сочи, че поставено към момента на подаване на офертата, изискването за посочване на персонала за изпълнение на поръчката, е ограничително и създава допълнителна административна тежест за заинтересованите от участие в процедурата лица, като потенциалните участници са ограничени във възможността да ползват единствено експертите, с които разполагат към момента на стартиране на процедурата.

Твърди, че отмененият акт съдържа подробна позиция на ръководителя на НО защо формулираните от възложителя критерии за подбор в тяхната комбинация не са съобразени със сложността на дейностите, които ще се извършват, като по този начин необосновано се ограничава кръга от потенциални кандидати, които разполагат със специалисти с необходимият опит и удостоверение за правоспособност, но не притежават висше техническо образование.

Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по касационната жалба МБАЛ Девин ЕАД, счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните касационни доводи.

Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. Н. Макавеев, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

На 15.12.2017 г. е сключен Договор за субсидия В2.9а.05 по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020 г. между УО на Програмата и Обща болница в град Солун Г. Папаниколау - РНТ Специално болнично звено за психично здраве на Солун - водещ бенефициер (водещ партньор), който е поел задължението да изпълни проекта в партньорство с петима бенефициери, между които Многопрофилна болница за активно лечение Девин ЕАД, по който страните са се споразумели на проектния бенефициер да се предостави финансиране за изпълнението на проект Намаляване на неравнопоставеността при достъпа в първичната здравна помощ относно социално значими болести сред нуждаещите се общности от трансграничните зони, с общ допустим бюджет в размер на 297 417,30 евро.

На 16.12.2022 г. с Решение РД-18-60 МБАЛ Девин ЕАД е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка, монтаж и гаранционно обслужване на един брой компютърно-томографска система за нуждите на МБАЛ Девин ЕАД по Проект с референтен 2123 Намаляване на неравнопоставеността при достъпа в първичната здравна помощ относно социално значими болести сред нуждаещите се общности от трансграничните зони (Reducing access inequalities in primary health care for socially significant diseases at GB Area's deprived communities) с акроним Equal2Health и договор за субсидия В2.9а.05/15.12.2017 г. по Втора покана по Програмата за трансгранично сътрудничество Гърция-България 2014-2020 г..

Съгласно т. 2.2.2, раздел III. 1.3. Технически възможности, Изисквано минимално/ни ниво/а от обявлението за обществената поръчка и както и в т. 2.2.2, раздел 17. Критерии за подбор от документацията за участие, на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП е изискано участникът да разполага най-малко със следния персонал:

• най-малко един сервизен инженер с висше техническо образование, обучен и I сертифициран от производителя на апарата или от оторизирано от производителя лице за извършване на гаранционна поддръжка и притежаващ най-малко 2 (две) години опит в сервизно обслужване на медицинска апаратура. Сервизният инженер трябва да притежава удостоверение за правоспособност и актуален медицински документ, удостоверяващ годност за работа с източници на йонизиращи лъчения.

• най-малко двама сервизни техници със средно или висше техническо образование, притежаващи най-малко две години опит в обслужването на медицинска апаратура, които притежават удостоверение за правоспособност и актуален медицински документ, удостоверяващ годност за работа с източници на йонизиращи лъчения.

Забележка: Допуска се едно и също лице да изпълнява и двете функции, при условие, че отговаря на всички условия за всяка една от тях.

На 21.03.2023 г. МБАЛ Девин ЕАД е сключило с Медикъл Имейджинг Сървиз ООД договор с предмет: Доставка, монтаж и гаранционно обслужване на един брой компютърно-томографска система за нуждите на МБАЛ Девин ЕАД, на стойност 385 000,00 лв. без ДДС.

Документацията по проведената процедура е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/257560.

На 17.01.2024 г. МБАЛ Девин ЕАД е уведомено за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 31.01.2024 г. МБАЛ Девин ЕАД е представило възражение.

На 13.02.2024 г. с Решение РД-02-14-144 на ръководителя на НО на Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), на МБАЛ - Девин ЕАД е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договора от 21.03.2023 г. с Медикъл Имейджинг Сървиз ООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 3 и ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Представена е Заповед РД-02-14-684/28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Националния орган по Програмата.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Приел е, че спорните изисквания не само не представляват нарушения и не ограничават необосновано участниците, но и са заложени в изпълнение на нормативно установени изисквания - чл. 36, ал. 1 и 2 от Наредба 2/05.02.2018 г. за условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване, издадена от министъра на здравеопазването (Наредба 2/2018 г.).

След анализ на предмета на поръчката и приложимите нормативни разпоредби е обосновал извод, че въведеното изискване за подбор на персонала на изпълнителя е съответно с предмета на поръчката, съразмерно, съобразено с принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, на свободна конкуренция и пропорционалност по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП.

Въз основа на горното съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил.

Решението е правилно.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП въвежда императивно правило обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свобода на конкуренцията и пропорционалност. Доразвивайки тези общи принципи, нормата на чл. 59, ал. 2 ЗОП предвижда, че възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Оперативната самостоятелност на възложителите да определят критерии за подбор към участниците е ограничена и от чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно който възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. За да съществува нарушение на посочената разпоредба, въведеното изискване не само следва да ограничава участието на лица в обществената поръчка, но това ограничаване следва да е необосновано. Обосноваността на ограничението може да произтича от спецификата на поръчката или от нормативно заложено ограничение в специален закон.

В случая, след анализ на предмета на обществената поръчка и приложимата нормативна уредба, административният орган е приел, че всяко лице, притежаващо професионална компетентност за работа с източници на йонизиращи лъчения, която се доказва с удостоверение за правоспособност и изискания от възложителя опит, независимо от притежаваната образователна степен, би могло да изпълни качествено предмета на поръчката. Приел е, че поставеният критерий за подбор създава необосновани пречки и ограничава възможността за участие в процедурата на лица, които нямат висше образование, но имат необходимата професионална компетентност и опит, тъй като за предвидените дейности по изпълнение на поръчката не се изискват специфични знания и умения, които могат да бъдат придобити единствено в курса на обучение за образователна степен бакалавър или магистър. Обоснован е извод, че поставеното изискване за наличие на висше техническо образование е завишено, не допринася за качествено изпълнение на поръчката и не съответства на вменените на сервизния инженер отговорности.

Тези изводи са неправилни.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че спорното изискване е в съответствие с чл. 36, ал. 1 от Наредба 2/2018 г., съгласно която, лечебното заведение организира техническа поддръжка и ремонт на използваната радиологична апаратура с периодичност съгласно предписанията на производителя, но не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2, дейността по ал. 1 се осъществява от лица, които: 1. притежават образователно-квалификационна степен "магистър" в областта на техническите науки и са преминали специализирано обучение за съответната радиологична апаратура, удостоверено с документ; 2. имат необходимата техническа екипировка за извършване на дейността и за провеждане на приемните изпитвания.

Правилно е съобразено и че по аргумент на т. 11 и т. 17 от Допълнителните разпоредби на Наредба 2/2018 г. дейностите включени в предмета на процесната поръчка попадат в обхвата на посочените разпоредби, и законосъобразно и в съответствие с нормативните изисквания възложителят е изискал участниците да разполагат с персонал, който отговаря на задължителните изисквания за професионална квалификация, заложени в чл. 36, ал. 2 от Наредба 2/2018 г.

Следователно поставените от възложителя изисквания са свързани с предмета и сложността на поръчката, както и са в съответствие с нормативната регулация в областта на извършваната дейност, поради което и се явяват законосъобразни.

Липсата на установените от органа нарушения на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ЗОП води до несъставомерност на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция и прави безпредметно обсъждането на останалите елементи на нередността, както и правната и квалификация.

Твърденията на касатора, че спорното изискване е ограничително, тъй като е поставено към момента на подаване на офертата, са неотносими към настоящия спор, тъй като подобни фактически констатации липсват в оспорения акт, а административният орган няма право да го домотивира в съдебното производство.

Видно от изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон към фактите по делото и въз основа на това е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК, Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски по делото в размер 2 700,00 лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, доказано с представените фактура от 23.12.2024 г. и платежно нареждане от 07.01.2025 г. Искането за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното производство, е неоснователно. Претендираните от ответника разноски за първоинстанционното производство са му присъдени с обжалваното първоинстанционно решение. Ако същият е бил недоволен или несъгласен с размера на присъдените му разноски е разполагал с възможността да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.

Неоснователно е направеното от ръководителя на НО възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Конкретно се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В случая, противно на твърденията на касатора, не е налице липса на фактическа и правна сложност на делото. Фактическата сложност е обусловена от доказателствения материал по делото - издаден е административен акт от 17 страници, като част от фактическите установявания на органа се съдържат отделно от него, в уведомлението за нередността. Касае се за установени нарушения на ЗОП, квалифицирани като нередност, за които е определена финансова корекция. В касационното производство е подадена касационна жалба от 6 страници, писмен отговор 6 страници, страните са подали и допълващи молби. Правната сложност на съдебното производство се обуславя от факта, че нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право, като националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове.

С оглед наведените по-горе аргументи на направеното възражение, буди недоумение и фактът, че административният орган претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а същевременно твърди липса на фактическа и правна сложност.

Ето защо, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на страната МБАЛ Девин ЕАД, твърдяната с административния акт нередност и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Същото е и под минимума предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд