Решение № 8136 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2013 г.

Решение № 8136 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Симеон Андреев Вангелов, действал до заличаването му като ЕТ "Крезо- Симеон Вангелов", гр. Разград срещу Решение № 2932/04.12.2012 г. по адм. дело № 1062/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 171102349/28.10.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден с Решение № 998/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че констатациите в РА са неясни и незаконосъобразни, в резултат на което е осъществено двойно облагане с ДДС. Счита, че необосновано не е признат осъщественият с 14бр. протоколи брак на хранителни и нехранителни стоки, по отношение на които са налице предпоставките за приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. В тези насоки излага подрони аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността на същата. Касационна жалба е депозирана и от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2932/04.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1062/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен РА № 171102349/28.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 998/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, както и в частта, с която Дирекция "ОУИ" - гр. Варна е осъдена да заплати на Симеон Андреев Вангелов разноски по делото в размер на 571.63 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е намалил определения с РА размер на данъчната основа за данъчен период 01.2008 г., тъй като не са събрани категорични доказателства, че наличните към 01.08.2011 г. стоки, установени с протокол за извършена проверка от 01.08.2011 г. са именно тези, за които в РА е прието, че са продадени в предходен момент. Поради това намира, че в тази си част констатациите на РА, издаден в производство по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не са опровергани, а формираният от съда извод в обратния смисъл е неправилен. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение в горепосочената част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Симеон Андреев Вангелов, чрез пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила атакуваното решение в тази му част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби по подробно изложени в о. с. з. доводи. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил РА № 171102349/28.10.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 998/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за ДДС за д. п. м. 01.2008 г. в размер над 45 418.60 лв. и лихви за забава над сумата от 20 422.10 лв. Със същия съдебен акт решаващият състав е отхвърлил жалбата срещу РА в останалата му част, с която са определени задължения по ЗДДС за д. периоди м. 01.2008 и м. 05.2010 г. в общ размер от 45 618.60 лв. и лихви за забава в размер на 20 450.63 лв. За да обоснове формираните крайни правни изводи, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Преценявайки неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е установил, че ревизията е извършената по особения ред на чл. 122 от ДОПК, след като органите по приходите са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и с уведомление, получено на 06.06.2012 г., са информирали ревизираното лице за това. В хода на административното производство е установено, че до 01.02.2008 год. търговецът е извършвал продажби на дребно на хранителни и нехранителни стоки в пет търговски обекта, а след посочения момент е преустановил своята търговска дейност. Въз основа на анализ на годишните оборотни ведомости за 2007 и 2008 и салдата по сч. с/ ки 302 "Материали" и 304 "Стоки" органите по приходите са приели, че всички стоки и материали, които са налични по счетоводни данни към 01.02.2008 г. са продадени през м. 01.2008 г., в края на който е преустановена търговската дейност. Поради това, при определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращите са отчели общата стойност на тези стоки и материали и са умножили същата по установения процент надценка за 2007 г. и върху така получената сума са начислили ДДС в размер на 55 352.78 лв. При преценката на релевантните параметри за формиране на данъчната основа органите по приходите не са признали представените 14 бр. протоколи за брак, извършен поради изтекъл срок на годност през периода м. 01.- м. 04.2010 г. Констатирали са, че те са отразени в дневника за продажби през м. 11.2010 г. като освободени доставки в размер на 91 834.15 лв., по които не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. При липсата на представен инвентаризационен опис на стоките към 01.02.2008 г., протокол за приемане и предаване на стоково-материални запаси, количествени и стойностни ведомости на стоките, налични към 01.02.2008 г., органите по приходите са приели, че отразеният брак не е документално обоснован и бракуваните стоки са реализирани, без да се отчетени приходи в размер на 91 834.15 лв. След обстоен анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, съдът е приел, че те подкрепят основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка решаващият състав подробно е аргументирал доводите, поради които заключението на вещото лице по проведената по делото ССчЕ не следва да се кредитира в частта, в която експертът е приел, че счетоводството на ревизираното лице е редовно водено. Преценил е още, че представените 14бр. протоколи за брак не са документално обосновани, тъй като не са ангажирани доказателства за издадени заповеди за брак, протоколи от нарочна комисия, която да е констатирала нужда от бракуване поради изтекъл срок на годност, данни за дата на производство, срок на годност и начин на съхранение на процесните стоки. Въз основа на приложения опис на наличните стоки в размер на 45 212.87 лв., обективиран в протокол за извършена проверка № 0060397/01.08.2011 г., съдът е приел, че констатациите в РА досежно д. период м. 01.2008 г. са частично опровергани. Преценил е, че след като към месец август 2011 г. част от стоките са налични, то те не са реализирани през м. 01.2008 г. и определената обща стойност на стоките и материалите следва да се редуцира със сумата от 45 212.87 лв. и върху резултата да се начисли установената надценка от 9.86%. Така определена данъчната основа възлиза на сумата от 227 093.03 лв., върху която дължимият ДДС е в размер на 45 418.60 лв., до който РА е квалифициран като законосъобразен. Относно установения за доплащане данък за периода 05.2010 г. в размер на 200 лв. съдът е приел, че той е деклариран от ревизираното лице в подадена СД за 04.2010 г., но не е внесен своевременно, поради което констатациите в РА, че данъкът е дължим и върху него се дължи лихва забава са обосновани и законосъобразни. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно в частта относно определения размер на установеното задължение за ДДС за данъчен период м. 01.2008 г. като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Обосновани и материално законосъобразни са изводите на съда досежно наличието на посочените от органа по приходите основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Те не се и оспорват от касатора Симеон Вангелов, който навежда доводи единствено за размера на определената за м. януари 2008 г. данъчна основа, възлизаща на общата равностойност на салдата по сч. с/ ки 302 "Материали" и 304 "Стоки" към 01.02.2008 г. При определяне на същата, органите по приходите са приели, че всички стоки са реализирани през м. 01.2008 г., но не са съобразили относимото към лицето обстоятелство по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК, а именно- платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания. Съгласно констатациите в РД, ревизираното лице ежемесечно е подавало справки - декларации за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г., но единствено заплатеният ДДС за данъчен период м. януари 2008 г. е редуциран от размера на допълнително определения данък, начислен върху стойността на всички налични към 01.02.2008 г. стоки. След като ревизиращите изрично са приели, че към края на месец януари 2008 г. търговецът е преустановил стопанската си дейност, то следва, че и осчетоводените впоследствие приходи са реализирани от продажби на част от същите тези, налични към 01.02.2008 г., стоки. Върху тяхната стойност обаче вече е начислен, деклариран и внесен ДДС, поради което неговият размер е следвало да се редуцира от размера на допълнително начисления ДДС. Тъй като това не е сторено от ревизиращите, то на практика се е достигнало до двукратно облагане на едни и същи доставки и незаконосъобразно определяне на размера на обложената по аналог данъчната основа. Като не е съобразил горното и не е формирал фактически изводи относно общата стойност на осчетоводените след 01.02.2008 г. продажби и относно внесения ДДС, съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да изясни спора от фактическа страна. Допуснатото процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като е довело до необоснованост и материална незаконосъобразност на постановеното решение в тази му част, а констатирането му, наред с установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство, налага отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Идентичен извод за неправилност на решението следва и относно частта му, с която е отменен оспореният РА в частта за данъчен период м. януари 2008 г. за установеното задължение за ДДС в размер над сумата от 45 418 лв. и лихва в размер над 20 422.10 лв. Основателни са изложените в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" аргументи, че съдът не е съобразил релевантните обстоятелства, че в съставения на 01.08.2011 г. опис стойността на посочените стоки е определена въз основа на посочената върху тях единичната продажна цена, която включва установената при ревизията надценка и стойността на начисления ДДС. Неговият общ размер следва да бъде установен и приспаднат при редуциране на облагаемата данъчна основа със стойността на тези стоки, по отношение на които съдът е формирал правилният довод, че след като са налични към 01.08.2011 г., то констатацията в РА, че те са реализирани през м. 01.2008, е опровергана. Тъй като съдът не е формирал фактически изводи относно посочените релевантни обстоятелства и параметри за определяне на данъчната основа, то и в тази му част решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото му разглеждане съдът следва да съобрази данните от подадените от ревизираното лице СД за периода м. 02.2008 г. - м. 12.2009 г. относно размера на начисления и внесен ДДС, като постави и допълнителна задача на вещото лице по проведената ССчЕ, което следва да определи общият размер на осчетоводените приходи от продажби през посочения период без ДДС, общият размер на наличните съобразно описа от 01.08.2011 г. стоки без ДДС, като така определените суми се извадят от общата стойност на наличните по оборотна ведомост към 01.02.2008 г. материали и стоки, увеличена с установената надценка и върху така конкретизирания размер се определи стойността на дължимия ДДС и следващата се лихва за забава. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото в тази му част първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че касационният състав намира за неоснователни доводите на касатора Симеон Вангелов относно необходимостта от редуциране на облагаемата основа за м. 01.2008 г. със стойността на бракуваните стоки по представените 14бр. протоколи за брак поради изтекъл срок на годност. В тази връзка административният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Правилен е изводът на съда, че протоколите за брак не установяват наличието на основанието по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС за ограничение на корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, поради което стойността на тези стоки законосъобразно не е приспадната от размера на облагаемата данъчна основа. Неоснователна е и касационната жалба на Симеон Вангелов срещу атакуваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу установеното с РА за д. период м. май. 2010 г. задължение за ЗДДС и лихва за забава. В тази връзка касаторът не е релевирал конкретни оплаквания и аргументи, а осъществената касационна проверка обосновава извода, че съдебният акт в тази си част е правилен и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделeние