Решение № 10978 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез юрк. Бойкова, срещу Решение 4634/20.05.2025 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. д. 684/2025 г., с което е отменена издадената от касатора Заповед ФК-28-0193368/27.01.2025 г. за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ). Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по преписката и доводите на администрацията, погрешно формирано вътрешно убеждение в неурегулираните от закона насоки. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ЗНПАМ, както и присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба, Айрън трейд ЕООД, ЕИК 825356058, гр. Хисаря, [улица], представлявано от управителя С. П., не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред АС Пловдив е оспорена издадената от касатора ЗНПАМ ФК-28-0193368/27.01.2025 г., с която на Айрън трейд ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект магазин Експерт шоп в гр. Асеновград, [улица], за срок от 7 дни и забрана достъпа до него за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ), нито ръчна касова бележка от кочан, за извършена на 27.12.2024 г. в 13,00 ч. контролна покупка от проверяващите органи по приходите на 2 бр. пиротехника на обща стойност 20 лв. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за разпоредената правна промяна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доказани са посочените в нея фактически основания за наличието на материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.), но противоречи на принципа ne bis in idem - Решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и цитираната там съдебна практика и решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 с оглед издаденото наказателно постановление за същото нарушение, за което е наложена ПАМ. Решението на административния съд не е засегнато от наведените в жалбата отменителни основания. Правилен е изводът, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с принципа на съразмерност - НП 810496-F805245/27.01.2025 г. на началник отдел Оперативни дейности - Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с което на ответника по касация на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което "никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание нейната санкция, като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, СЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на "Айрън - трейд" ЕООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. По тези съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение