Решение № 11427 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на У. А. Р., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адв. П. Червенков, срещу Решение 5676/05.06.2025 г. по адм. д. 1119/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2766/27.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се излагат по същество оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират се доводи, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго такова, с което на молителя да бъде предоставен хуманитарен статут, респ. бежански статут. В съдебно заседание, касационният жалбоподател - У. А. Р., редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуалния си представител - адв. Червенков. Последният сочи, че в област Кобане, северна Сирия, съществуват кюрди, които са оставени от Сирийската държава без гражданство. Заявява, че същите са лишени от право на здравеопазване, закупуване на земя и дом, нямат лични документи, а издадените им такива нямат никаква правна стойност и не се признават от Сирийската държава. Твърди, че молителят е в България със съпругата си и с трите им малолетни деца, и че те не искат да напускат България, а да останат да живеят тук. Сочи, че съдът не се е съобразил с личната бежанска история на чуждия гражданин. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез старши юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства за военната, политическата и икономическата обстановка в Сирия. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на У. А. Р., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, срещу Решение 2766 от 27.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и на основание чл. 75, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че производството пред административния орган е образувано по молба на У. А. Р. от 19.09.2024 г. за предоставяне на международна закрила. При проведено интервю с У. А. Р. се установява, че е регистриран като сирийски гражданин, [етническа принадлежност] по народност, [вероизповедание], [семейно положение]. Напуснал е нелегално Сирия на 08.08.2024 г. с група общо от девет души за Турция. Пристигнал е нелегално в България на 02.09.2024 г. Не се е установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Мотивите му да търси закрила били икономически, с цел осигуряване на по-добър живот за него и семейството му. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо У. А. Р., съдът е споделил становището на административния орган, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове неприложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, административният съд се е позовал, както на действалата към датата на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, така и на практиката на СЕС - Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод за наличие на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия в посока нормализиране на същата и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. След оттеглянето от власт /или свалянето/ на досегашния президент Б. А., макар да са налице военни сблъсъци между различни военни групировки, ситуацията в Сирия, съответно в областта, от която идва чужденецът, не сочи на такава степен на опасност от безогледно насилие спрямо цивилно лице, върнато там, която да съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според съда в Сирия се установява приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, на което указва и наличието на немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на напуснали страната сирийци да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. При тези изводи, съдебният състав е отхвърлил жалбата на чужденеца против постановеното от органа решение, с което последният е отказал предоставянето на международна закрила на заявителя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен и съответен на закона и събраните в хода на производството доказателства е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на прецизен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото обосновано е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. За тяхната преценка решаващият съд правилно се е позовал на интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че чужденецът е влязъл незаконно на територията на Република България през турската граница, бил е качен на автомобил от трафикант и е отпътувал в посока гр. София, където е бил настанен в къща, в която е бил заловен от полицията. Заявителят не е направил релевантни твърдения, указващи на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Единственият мотив за напускане на страната по произход било влошеното икономическо положение в резултат на войната. При данните по делото законосъобразен е изводът, че липсват действия от страна на властите или другите, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ субекти, от които да се направи извод за преследване или дискриминация по отношение на сирийския гражданин. Въз основа на събраните писмени доказателства и в резултат на подробния им анализ, първоинстанционният съд е формирал вярно заключение, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на У. А. Р.. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Законосъобразни са изводите на административния съд и за липса на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Съгласно предписанието на цитираната норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Обратно на твърдяното в касационната жалба, изводите на първоинстанционния съд са подробно аргументирани и се подкрепят от представените по делото данни, в това число налични справки на дирекция Международна дейност към ДАБ при МС. Въз основа на находящите се по преписката писмени документи и приобщената в хода на съдебното производство информация, съдът е формирал обоснован извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Действително от всички информационни източници се установява, че макар в края на 2024 г. да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. А. е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия е започнала да се нормализира. Наред с това, следва да бъде посочено, че въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26.02.2025 г., считано от 27.11.2024 г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Съгласно изявлението на сирийското президентство от 02 март 2025 г., новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвянето на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. В тази връзка, представените в административното и съдебното производство справки, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като изготвени от специализирана Дирекция Международна дейност при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му , като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (ал.2). Доколкото материалната доказателствена сила на посочената справка като официален документ не е била оборена по съответния ред, то отразените в нея факти за актуалната обстановка в Сирия следва да бъдат съобразени от съда, в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Обоснован и правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от отменената Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, доколкото по делото няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Съгласно посоченото решение на Съда на Европейския съюз, член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тълкуваният текст е аналогичен на разпоредбата на чл. 15, б. в) от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В този аспект следва да се уточни, че молителят не е заявил и посочил каквито и да е доказателства, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, при което степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила, би била значително по-ниска. При установените правнорелеванти факти, Административен съд Хасково обосновано е приел, че за жалбоподателя не съществува реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. Отделно от това, не са налице и хипотезите, визирани в цитираното решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, правилна е преценката за липса на основанията по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно цитираната разпоредба, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. От данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на У. А. Р.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. Не на последно място, следва да бъде посочено, че при постановяване на решението не е нарушен и принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Сирия, обосновано е прието, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulеment" - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. Предвид изложеното и при липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,