Решение № 12450 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14750/2014 г.

Решение № 12450 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14750/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Стойков Стойков срещу решение № 101/14.10.2014 г., постановено по адм. д. 97/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 16/04.03.2014 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не обсъдил доводите на оспорващия, че посочената в заповедта не съответства на действителната длъжност на оспорващия. Неправилни са мотивите на решаващия състав относно премахването на длъжността на оспорващия като система от функции и задължения. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмет на Община Сливен - редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното № 101/14.10.2014 г., постановено по адм. д. 97/2014 г. по описа на АС - Сливен е отхвърлена жалбата на Веселин Стойков Стойков против заповед № 16/4.03.2014 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото длъжностите в Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен са намалени от 27 щатни бройки на 25 щатни бройки, като са съкратени длъжностите за "началник отдел" на съществувалите до 1.02.2014 г. отдели в дирекцията, каквато длъжност е заемал оспорващият - началник отдел "Отчитане на приходите и обслужване на данъкоплатците" (ОПОД). Част от изпълняваните от оспорващия служебни функции по ръководство и контрол не са премахнати, а са възложени на директора на дирекция "Местни приходи", но при установеното намаляване на числеността, действията на органа по назначаването са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, какъвто е смисълът на съкращението. Това налага извода, че длъжността, заемана от служителя е премахната като система от функции, задължения и изисквания. Следователно налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на административния акт относно отразената погрешно длъжност в административния акт - вместо началник на дирекция "ОПОД" - началник на дирекция "ОМДТ" и изложените от съда съображения в тази насока. Административният акт, с който служебното правоотношение на Стойков е прекратено е постановен в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същият е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Допуснатата неточност при посочването на структурата, в която е изпълнявал длъжността оспорващият не опорочава заповедта, тъй като не води до неяснота на волеизявлението. Освен това по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК очевидна фактическа грешка, допусната в административния акт, може да се поправи от органа - издател и след изтичане на срока за обжалване, т.е. безсрочно. Решаващият състав правилно е изложил, че в предизвестието до оспорващия за прекратяване на служебното правоотношение е посочена правилната длъжност, която е заемал. Неоснователно е второто твърдение на касатора, свързано с неустановеността на премахването на заеманата от него длъжност като система от функции и задължения и изложеното в мотивите на съда. Не е спорно по делото, че част от изпълняваните от касатора служебни функции по ръководство и контрол не са премахнати, а са възложени на директора на дирекция "Местни приходи". При липсата на нормативно установени критерии и правила за това, кои от служителите, изпълняващи една и съща длъжност (в случая с припокриващи се задължения), ще останат на работа и на кои служебните правоотношения ще бъдат прекратени, в контекста на реално намален щат, преценката за това е предоставена изцяло на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо доводите на касатора за нарушения в този смисъл не могат да бъдат споделени. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да подкрепи доводите на първоинстанционния състав, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от касатора, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение