Решение № 3284 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2014 г.

ВАСV отделение25.03.2015 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № К-4441/22.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Христо Костадинов Христов сумата 310 лв. (триста и десет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 3284 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Христо Костадинов Христов против заповед № К-4441/22.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и правилника за приложението му. Жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: По повод постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение министърът на вътрешните работи е разпоредил извършване на служебна проверка, в резултат на която са изготвени обобщена справка и становище. В последните е прието, че Христо Христов за периода 16.03.2012 г. - 27.06.2013 г. в качество си на началник на РУП Горна Оряховица не е създал необходимата организация за изпълнение на разпореждането от 16.03.2012 г. на главния секретар на МВР за извършване на оперативни мероприятия, целящи изваждането на Петко Петков от жилището му в гр. Лясковец. При тези данни дисциплинарно - разследващият орган е направил извод, че с поведението си служителят не е изпълнил служебните си задължения, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) и за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Констатирано е, че това нарушение е довело и до затрудняване работата на Районна прокуратура - Горна Оряховица да изпълни правомощията си по чл. 157 от Закона за здравето - да изготви искане до Районен съд - Горна Оряховица за вземане на решение за задължително настаняване и лечение на Петков, с което е допуснато нарушение на чл. 228, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ППЗМВР (отм.), за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание -"Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години". По тези съображения дисциплинарно - разследващият орган е предложил на министъра на вътрешните работи да наложи на Христов дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Служителят е запознат със становището и справката, което е удостоверено с подписа му. Същият е поканен да даде писмени обяснения и няколкократно е дал такива, като дисциплинарно наказващият орган е приел тези от 12.05.2014. На 22.05.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Христо Костадинов Христов дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една години". Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: главен инспектор Христо Христов в качеството си на началник на Районно управление полиция - Горна Оряховица за периода от 20.05.2013 г. до 27.06.2013 г. не е създал организация за изпълнение на разпореждане от 16.03.2012 г. на главния секретар на МВР за извършване на оперативни мероприятия, целящи извеждането на Петко Петков от жилището му в гр. Лясковец, за което е уведомен от комисар Живко Коцев, изпълняващ длъжността директор на ОД на МВР гр. Велико Търново, с което Христов не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика. В заповедта е посочено, че извършеното от служителя нарушение на служебната дисциплина е довело до затруднение на работата на районна прокуратура - Горна Оряховица да изпълни правомощията си по чл. 157 от Закона за здравето - да изготви искане до районния съд за приемане на решение за задължително настаняване и лечение на Петко Петков, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.), като на това основание е наложено дисциплинарното наказание. От приложеното по делото писмо от 23.02.2015 г. на Районна прокуратура - Горна Оряховица е установено, че на 10.02.2012 г. прокуратурата е изготвила искане до районния съд по чл. 157 вр. чл. 155 от Закона за здравето за настаняване и задължително лечение на Петков, като по това искане е образувано ч. н. д. № 164/2012 г. по описа на Горнооряховския районен съд, което е насрочено за 24.02.2012 г. и е последвало отлагане и насрочване на делото за 30.03.2012 г. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 185, т. 1 от ЗМВР (отм.), като при постановяването й е спазено императивното правило на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), приложимо в настоящия случай, съгласно което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Оспорената заповед е издадена на 22.05.2014 г., а нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание са за периода от 20.05.2013 г. до 27.06.2013 г. Видно от събраните по делото доказателства е, че дисциплинарното нарушение е установено на 04.04.2014 г., когато в МВР е регистрирана справката, изготвена от дисциплинарно - разследващия орган, от който момент е започнал да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание съобразно правилата на чл. 223 от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена на 22.05.2014 г., поради което е спазен преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). В случая съдът взема предвид като период за извършване на нарушението този, който е посочен в оспорената заповед, независимо, че съобразно приложеното по делото становище дисциплинарното нарушение е извършено за периода 16.03.2012 г. до 27.06.2013 г., тъй като в случая за релевантен период за извършване на нарушението следва да се счита този, посочен в оспорената заповед. Служителят е запознат с изготвените в дисциплинарното производство справка и становище, същият е поканен да даде писмени обяснения, такива са дадени и са приети от дисциплинарно наказващия орган, поради което при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства не е установено жалбоподателят да не е създал организация за изпълнение на разпореждане от 16.03.2012 г. на главния секретар на МВР за извършване на оперативни мероприятия, целящи извеждането на Петко Петков от жилището му в гр. Лясковец, за което е уведомен от комисар Живко Коцев за посочения в заповедта период. В писмените си обяснения до дисциплинарно наказващият орган Христов твърди, че не е получавал разпореждане, нито от главния секретар на МВР, нито от директора на ОД на МВР Велико Търново. Това твърдение не се опровергава от приложеното по делото писмено сведение от Живко Коцев, дадено на 21.03.2014 г., с което не се установява главният секретар да е дал разпореждане от 16.03.2012 г. В сведението се говори за една вечер през 2012 г. и не става ясно кога е дадено разпореждането и в какъв срок е следвало да се изпълни и конкретно какви задачи са възложени на РУП - Горна Оряховица. Напротив от приложеното сведение може да се направи извод, че разпореждането на главния секретар е следвало да бъде изпълнено през 2012 г., тъй като прокурор от Районната прокуратура е поискал среща със Коцев, по това време директор на ОД на МВР Велико Търново, свързана с принудителното довеждане на Петков в съдебно заседание. В сведението се сочи, че Коцев е разпоредил на Христов да създаде необходимата организация и предприемане на действия целящи безопасното изпълнение на постановлението на прокуратурата. От приложеното писмо на Районна прокуратура Горна Оряховица се установява, че по направено от тях искане за настаняване и задължително лечение на Петков е образувано дело, насрочено съответно за 24.02.2012 г., което е отложено и насрочено за 30.03.2012 г., поради което посочения в заповедта период, очевидно не се отнася за второто нарушение и което ако е било извършено е погасено по давност. От изложеното следва, че дори и да се приеме наличие на разпореждане на главния секретар, то същото е било във връзка с образуваното дело за настаняване и принудително лечение на Петков, чието последно заседание е било на 30.03.2012 г. Въпреки дадените от съда указания по делото не са ангажирани доказателства, че за посочения в заповедта период служителят е следвало да изпълни разпореждането на главния секретар на МВР и в какво се е изразявало това разпореждане. От изложеното следва, че Христов не е допуснал нарушение на служебните си задължения за посочения в заповедта период. Същият не е допуснал и нарушение на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.), тъй като, както бе посочено по-горе ако е допуснато такова нарушение, то е извършено през месец февруари - март 2012 г., поради което е погасено по давност. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на Христо Костадинов Христов направените по делото разноски в размер на 310 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1