Решение № 13727 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2016 г.

Решение № 13727 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. П. К. от гр. Д., подадена чрез пълномощника адв. М. Л. Жалбата е срещу решение № 60 от 10.03.2016 г., постановено по адм. дело № 658/2015 г. от Административен съд - Д. С касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено Уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/6967 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Б.-А., с представени писмен отговор на жалбата и молба, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Д. е отхвърлил жалбата на М. П. К. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-080-6500/6967 от 29.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. С него на М. П. К. е отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с УРН 626900 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за преразпределително плащане (СПП) и са му наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 1396,45 лв. и по СПП в размер на 616,66 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Същият съдържал фактически и правни основания за издаването му. Затова съдът го е приел за надлежно мотивиран и постановен при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е установил, че вследствие извършването на административни проверки на заявлението за подпомагане на жалбоподателя, били констатирани застъпвания на площи, декларирани от повече от един кандидат. Застъпването било по отношение на БЗС 31245-49-9-1 с декларирана площ от 4,62 ха, за който застъпването е за цялата заявена площ и по отношение на БЗС 31245-5-11-1 с декларирана площ от 5,83 ха, от които застъпени 0,02 ха. Във връзка с това на М. К. и на другия кандидат, с когото е установено застъпването - ЗК "З.", са били изпратени уведомителни писма, с които им е указано, че за изясняване принадлежността на двойно заявените площи, следва да се представят документи, доказващи правното основание за правото им на ползване върху парцелите, върху които е установено застъпването. Жалбоподателят е представил договор от 19.05.2014 г. за отдаване под наем на земеделска земя за стопанската 2013 - 2014 г. с площ от 23,426 дка, представляваща част от имот № 0108.0008. В същото време ЗК "З." е представила договор за наем на земеделска земя с площ от 4,62 ха в землището на с. З., общ. Б., представляваща имот 108008, сключен на 05.06.2013 г. със срок една стопанска година, като не е уточнено за коя стопанска година е сключен. Съдът е приел, че разрешеното в полза на кооперацията двойно застъпване, дадено от административния орган, съответствало и на съдържанието на документите, представени от конкуриращите се заявители. Макар и договорът от 05.06.2013 г. да не съдържал конкретната стопанска година, за която се отнасял, съпоставен с други договори, представени от ЗК "З." пред Разплащателната агенция за кампания 2014 г., можело да се приеме, че същият бил сключен именно за тази стопанска година. За неоснователно съдът е приел възражението на жалбоподателя, че е декларирал целият БЗС 31245-49-9-1, тъй като в таблицата за установени застъпвания, представляваща приложение към уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, нямало възможност да се посочи тази част от БЗС, върху която има право на ползване. Според съда принципна възможност за потвърждаване заявяването на част от БЗС била допустима, стига за потвърждаваната част да съществували документи, които да я индивидуализират, а в конкретния случай жалбоподателят не само не бил представил доказателства, индивидуализиращи ползваната от него част от БЗС, но бил заявил и потвърдил за подпомагане цялото БЗС 31245-49-9-1, за което доказани права на ползване имала ЗК "З.". По отношение на другия имот, заявен за подпомагане БЗС 31245-11-1 с площ от 5,83 ха съдът е възприел заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която основание за изключване на площта от 0,02 ха било извършено неправилно очертаване върху ортофотокартата. Според вещото лице, независимо че в таблицата за установени застъпвания, жалбоподателят не е потвърдил 2 пъти площ от 0,01 ха и площ от 0,05 ха при обработката на застъпените площи с други кандидати, на същия била определена като недопустима за подпомагане само площ от 0,02 ха, като непотвърдената площ от 0,05 ха му била призната за сметка на ЗК "З.". Това били компютърни автоматични проверки и такива решения били допустими. Според съда заключението на вещото лице в тази му част следвало да се приеме, тъй като то съответствало на разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.) в редакцията на текста, приложима към датата на издаване на процесното уведомително писмо. В резултат съдът е приел като правилно определен общия размер на наддекларирана площ, който възлизал на 4,64 ха, а процентът на наддеклариране бил 79,86%, при което санкционираната площ съобразно правилото на чл. 58 от Регламент № 1122/2009, приложим за кампания 2014 г., била равна на установената площ и за нея не се изплащала субсидия за годината и се налагала санкция за бъдещ период от 3 години до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. Обжалваното решение е правилно. Правилни са изводите на съда относно доказателствата, удостоверяващи правото на ползване, дадени в административното производство от двамата кандидати за подпомагане, по отношение на които е било установено застъпването. Видно от данните по делото застъпването е установено по отношение на имот с идентификатор 31245.108.8 като част от БЗС 31245-49-9-1. В административното производство ЗК "З." е представила следните документи, удостоверяващи правото й на ползване върху този имот, а именно: договор за аренда от 08.02.2013 г., сключен с М. Г. К. в качеството му на арендодател за ? ид. ч. от имота със срок на договора - 8 стопански години, първата от които започва да тече на 01.10.2013 г.; договор за аренда от 08.02.2013 г., сключен с Й. Г. Н. в качеството й на арендодател за 1/8 ид. ч. от имота със срок на договора - 8 стопански години, първата от които започва да тече на 01.10.2013 г.; договор за наем от 15.04.2014 г., сключен с Н. Г. И. в качеството му на наемодател за 1/8 ид. ч. от имота със срок на договора от 1 стопанска година без да е уточнено нейното начало; договор за наем от 05.06.2013 г., сключен с П. А. К. в качеството му на наемодател за 23,427 дка (1/2) от имота със срок на договора 1 стопанска година, без да е уточнено нейното начало. В същото време жабоподателят е представил договор от 19.05.2014 г., сключен между него и П. А. К., вторият в качеството на наемодател, за отдаване под наем на 23,426 дка от имот № 0108.0008 с обща площ от 4,62 ха. При така установеното, правилно съдът е приел, че конкуриращият кандидат е доказал правното си основание за ползване на целия имот с площ от 4,62 ха, докато М. П. К. е удостоверил право на ползване само върху S ид. ч. от него. Очевидно е, че се касае за възникнал спор по облигационно отношение между страните по договорите, който обаче не може да бъде разрешен в административното производство от административния орган, както и от съда в производството по обжалване на административния акт. Административният орган няма задължение да изследва съсобствеността или договорните отношения между страните. В административното производство органът изследва представените му доказателства само от формална страна. Това той е и сторил, като е разрешил установеното застъпване в полза на ЗК "З.", която е доказала правата си на ползване върху целия имот. Както правилно е отчел и първоинстанционният съд, за да бъде предоставена субсидия кандидатът трябва да е индивидуализирал онази част от имота, която ползва. Дори да се приеме за валидно правното основание за ползване на половината от процесния имот, като не е конкретизирана частта, стопанисвана от жалбоподателя, органът не е могъл на база предоставените му документи да установи коя точно е тази част и да отпусне исканото подпомагане за нея. Касаторът е очертал цялата площ на имота, а е представил доказателства за ползването само на половината от нея и то в идеални части. В същото време кандидатът, с когото е установено застъпването, е представил документи, удостоверяващи правото на ползване върху целия имот. Затова административният орган правилно е разрешил застъпването в полза на ЗК "З.". По отношение на другия имот, представляващ част от БЗС 31245-5-11, правилно съдът се е позовал на приетата по делото СТЕ. От заключението на вещото лице се изяснява, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. е извършено очертаване от кандидата върху ортофотокартата на цялата площ от 5,83 ха, а представеният по преписката договор за отдаване под наем е за 57,870 дка. Основанието за изключване на площта от 0,02 ха е неправилно очертаване върху ортофотокартата. Според вещото лице от две застъпвания от по 0,01 ха и едно от 0,05 ха, второто застъпване е разрешено в полза на жалбоподателя, като за него е определена като недопустима площта от 0,02 дка, а за кооперацията са определени останалите 0,05 ха. В този смисъл това застъпване е разрешено в полза на касатора. Правилно съдът се е позовал на приложимата редакция на разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г., съгласно ал. 2 от която, ако при проверката по ал. 1 се установи, че общата площ на допустимите за подпомагане въз основа на административните проверки блокове на земеделските стопанства надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическия блок, Разплащателната агенция отказва изплащането на субсидии за разликата. В този случай се извършва пропорционално намаление на допустимите за подпомагане площи на всички блокове на земеделските стопанства в рамките на допустимата площ от физическия блок. Следва да е посочи също, че в касационната жалба не се съдържат оплаквания по отношение на неотстраненото застъпване за този БЗС. При това положение констатациите на административния орган, потвърдени и от приетата по делото СТЕ, за наличие на неотстранени застъпвания, техният размер, съотношението им към декларираните площи, както и отказът за отпускане на исканото от М. К. подпомагане се явяват правилни. Законосъобразни са и изводите на Административен съд - Д. за мотивираност на акта. В приложената към оспореното уведомително писмо таблица се съдържа информация за установената след изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. площ. За да бъде отказано финансиране по СЕПП и по СПП, следва да е налице някое от обстоятелствата по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая, както вече беше посочено, основанието за отказа е, че за част от заявените площи е налице неотстранено застъпване с друг кандидат. В словесната част на писмото като правно основание за издаването му е посочен изрично чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Правилно е бил определен размерът на наддекларираната площ, както и процентното съотношение между декларираната и установената площ. Съгласно чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ в рамките над 50 % санкционираната площ е равна на установената и се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 79,86 % и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и са наложени санкции за бъдещ период. По изложените съображения решението на Административен съд - Д. е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 500 лв., определени според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,