Решение № 13927 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12953/2019 г.

Решение № 13927 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12953/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор "Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново, ул. "Цар Тодор Светослав" № 1 срещу Решение № 368 от 01.10.2019 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 245/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка от 07.04.2019 г. по чл. 171, т. 5, б. б) от Закона за движението по пътищата, приложена от инспектор "Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, по отношение на лек автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", регистрационен [рег. номер на МПС] с наемател Н. Неделчев.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – инспектор "Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Правилен е изводът на съда за компетентност на органа, приложил процесната мярка, но неправилен, че тя е в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че става въпрос за първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а не за втората, каквито са доказателствата по делото. В подкрепа на тези доводи счита и представените по делото доказателства – констативен протокол № 001296 от 07.04.2019 г., в който са описани релевантните факти, и снимковия материал. Неправилно съдът е приел, че поради неуведомяването на съответното районно управление за прилагането на мярката тя е приложена при условията на първата хипотеза. Счита, че уведомяването не е елемент на фактическия състав на мярката по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-н Неделчев. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Й. Христова, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново.

1. Ответникът по касационната жалба – Н. Неделчев, счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и счита за правилен извода на съда за приложимост в случая на първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Сочи, че като водач на пътно превозно средство, за да се съобрази с поставените знаци, е необходимо да ги възприеме, което в случая не е било възможно. Счита неуведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи за елемент на фактическия състав на мярката, поради което неизпълнението му прави същата незаконосъобразна.

Недоказани счита доводите на касатора за осъществена втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 07.04.2019 г. около 16,45 ч., лек автомобил марка "Опел", модел "Зафира", регистрационен [рег. номер на МПС], е бил паркиран на ул. "Читалищна", гр. Велико Търново, върху пътна маркировка М-14 по смисъла на чл. 65, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) и на Приложение № 14 към чл. 27, т. 5 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (Наредба № 2) във вр. с чл. 6, т. 1 ЗДвП и по отношение на него инспектор "Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД прилага принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" на основание чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

1. На 07.04.2019 г. за осъщественото е съставен констативен протокол № 001296, в който е посочено нарушение на чл. 171, т. 5, б. б) във вр. с чл. 6, ал. 1, ЗДвП и чл. 65, ал. 5 ППЗДвП и чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, направен е снимков материал, а впоследствие е издадена и разписка за предаване на автомобил.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед №РД-22-1490 от 17.09.214 г. на кмета на Община Велико Търново за определяне на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП;

б) Заповед №РД-22-1906 от 09.11.2018 г. на кмета на Община Велико Търново за определяне на служители от "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП; като под № 1 е инспекторът, приложил процесната принудителна мярка;

в) длъжностна характеристика на длъжността "инспектор в звено "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" за инспектора, приложил принудителната мярка;

г) трудов договор №РД-07-75 за инспектора, приложил принудителната мярка;

д) график за работата на екипите;

е) Правилник за вътрешния трудов ред в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД;

ж) докладна записка от инспектора, приложил принудителната мярка до управителя на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД;

з) констативен протокол № 001296;

и) снимков материал и план за организация на движението на територията на гр. Велико Търново – зона за кратковременно паркиране на ул. "Читалищна"

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената мярка е приложена от компетентен орган, в допустимата от закона устна форма, но при нарушение на материалноправните разпоредби.

Въз основа на констативния протокол приема за установено, че процесното пътно превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за паркиране – върху маркировка М-14, но тъй като по делото не е доказано приложилият мярката да е уведомил районното управление за новото местоположение на процесния автомобил приема, че е приложима първата хипотеза на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Приема, че процесният автомобил е паркиран непосредствено до кръстовище, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, но непосредствено преди знак В 28 "Забранено паркирането", поради което не е в обхвата на този пътен знак. Процесният автомобил не попада под действието на пътен знак В 28, поставен от дясната страна на ул. "Читалищна" с оглед на чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Приема, че не е налице и хипотезата на чл. 50, ал. 3 ППЗДвП.

С оглед на горното съдът прави извод, че макар процесният автомобил да е паркиран неправилно, не е налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП, поради което оспорената принудителната мярка е незаконосъобразна и я отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

С оглед на доводите на касатора спорът по делото е досежно правилността на преценката на първоинстанционния съд за осъществяването на фактическия състав на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при които е допустимо прилагането на мярката: 1) паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) паркиране по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3) паркиране по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението като всяка от тях е основание за прилагане на принудителната мярка "преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач".

Първоинстанционният съд приема, че с оглед на посоченото в констативния протокол в случая органът претендира осъществяване на първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП – пътното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за паркиране. Приема, че елемент на фактическия състав на принудителната мярка, във втората и трета хипотези, е уведомяването от лицата по чл. 168 ЗДвП на районното управление на Министерството на вътрешните работи и тъй като по делото няма доказателства това да е осъществено в случая е налице първата хипотеза. Този извод на съда не съответства на съдържанието на разпоредбата.

Изискването за уведомяване на съответното районно управление е задължение на лицата по чл. 168 ЗДвП, които вече са приложили принудителната мярка, но то не е елемент на хипотезата на правната норма, регламентираща самата мярка. Изискването е отделено от предпоставките за прилагане на мярката с пунктуационния знак "точка и запетая", което значи, че сочи нещо различно от регламентираното в предната част на изречението, отделно от факта, че законодателят по никакъв начин не е обвързал това задължение единствено с втората и третата хипотеза. Използваният от законодателя израз "този случай" за идентифициране на предпоставките, при които възниква задължението за уведомяване, не може да се тълкува за отнасящ се само до хипотезите, регламентирани в частта преди пунктуационния знак след израза "както и", защото това са две хипотези и ако законодателят е искал да установи относимост на задължението само за тях не би следвало да използва единствено число на съществителното (случай) и поясняващото го прилагателно (този), а би използвал или множествено число, или изрично би пояснил за кои от трите, регламентирани в първата част на изречението случаи, това задължение е относимо. Видно е, че законодателят, под "този случай" има предвид и трите хипотези, регламентирани в първата част на изречението. С оглед на това дали лицето по чл. 168 ЗДвП е уведомило или не съответното районно управление е факт, който е ирелевантен за законосъобразността на приложената мярка.

Следователно, от факта, че по делото няма доказателства за изпълнение от приложилия процесната принудителна мярка на задължението му за уведомяване на съответното районно управление не може да се направи извод за изключване на възможността в случая да е налице втората или третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

За процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба – a contrario от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване, както правилно приема и първоинстанционният съд. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа. Именно с оглед на тях ще се установи дали и коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП е налице.

Какви в случая са доказателствата по делото и какво установяват?

От приложения по делото снимков материал, както обосновано приема и първоинстанционният съд, е безспорно, че процесното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за паркиране – върху маркировка М-14, представляваща начупена жълта линия и очертаваща площ, която е забранена за паркиране на пътни превозни средства. Този извод е виден и от представения по делото план за организация на движението на територията на гр. Велико Търново, подобект "Зона за кратковременно паркиране на ул. "Читалищна". Забраната за паркиране е поставена поради наличието на процесното място на Т-образно кръстовище и за изпълнение на изискването на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

За да приеме, че в случая не е налице първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП първоинстанционният съд приема, че от снимковия материал е видно, че процесният автомобил е спрял пред, а не след знак В28 "Забранено паркирането", поради което не попада в неговия обхват. Но в случая не нарушението на знак В28 "Забранено паркирането", придружен с допълнителна табела Т-17, указваща принудително преместване на пътното превозно средство при нарушаването на забрана за платено паркиране, е основанието за прилагане на мярката, защото процесният автомобил не е нарушил забраната за платено паркиране, а забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП – за паркиране на кръстовище или на по-малко от пет метра от него. Ако процесният автомобил бе паркиран след знак В28 и допълнителна табела Т-17 и не бе заплатил дължимата за платеното паркиране цена би била налице първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП, но в случая очевидно не това доказват фактите по делото. С оглед на това обсъдения от първоинстанционния съд знак В28 и допълнителна табела са неотносими към преценката за осъществяване на фактическия състав на мярката.

В случая, както правилно приема и първоинстанционния съд, е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Но сам по себе си факта на нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП е ирелевантен за законосъобразността на мярката по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП, защото тя изисква да е налице фактическото състояние на опасност за останалите участници в движението. Поради това, за да е налице законово основание за прилагане на принудителната мярка е необходимо да се установи паркираното превозно средство представлява ли опасност за останалите участници в движението или дал и прави невъзможно преминаването им.

Видно от снимковия материал и плана за организация на движението процесният автомобил е паркиран по начин, който създава опасност за останалите участници в движението, тъй като е паркиран непосредствено до и дори с едната си част в Т-образно кръстовище, при това без да е успоредно на пътното платно и плътно до тротоара, като задната част на автомобила е извън началната жълта маркировъчна линия и значително изнесена към средата на улицата, което значи, че обективно с едната си част е в самото Т-образното кръстовище. Този начин на паркиране на автомобила, при отчитане на спецификата на мястото, на което е паркиран, очевидно създава опасност за останалите участници в движението, защото пречи на видимостта им и на способността им да извършват по надлежния начин и сигурно необходимите маневри. Паркирането на кръстовище обективно създава опасност за другите участници в движението, тъй като пречи на видимостта им и на възможността да осъществят движението си по законосъобразен и безопасен начин.

Поради това приложената от органа принудителна мярка е законосъобразна.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената принудителна мярка е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното съдебно решение неправилно и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на г-н Неделчев.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски в размер на 70, 00 лв. държавна такса и 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд