Решение № 61 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5792/2015 г.

Решение № 61 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5792/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по жалби на Министъра на правосъдието - жалба вх. № 3015/09.10.2015 г. и жалба № 4453/21.12.2016 г. по регистъра на К. на частните съдебни изпълнители на Република България срещу решение от 20.07.2015 г., поправено с решение от 10.11.2016 г. по дисциплинарно дело № 68/2014 г. на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, след връщане на преписката /определение № 195/21.06.2016 г. на ВКС по настоящото дело/ за произнасяне на диспозитив на решението от 20.07.2015 г. по искането на Министъра на правосъдието с вх. № 2365/08.10.2014 г., относно действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. Д. К. - Д., означени с номера едно, три, четири, пет, шест и седем в същото искане по чл. 70, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Ответницата - ЧСИ С. Д. К. - Д. оспорва жалбите, излага доводи за недопустимост на обжалвания акт. Ответникът - К. на частните съдебни изпълнители на Република България /КЧСИ/ оспорва и първоначално подадената и последваща жалби. Жалбите са с идентично съдържание, подадени срещу един акт - решение от 20.07.2015 г., поправено с решение от 10.11.2016 г., които заедно формират акт на ДК на КЧСИ, предмет на производството по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЧСИ, поради което следва да бъдат разгледани, като единно искане на сезиращата страна за отмяна на постановения акт. Предмет на разглеждане е решение от 20.07.2015 г., поправено с решение от 10.11.2016 г. по дисциплинарно дело № 68/2014 г. на ДК на КЧСИ в частта, с която е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по точки 1, 3, 4, 5, 6, 7 от същото на ЧСИ С. К. - Д. с рег. № 718 и район на действие Окръжен съд - Варна. Жалбите са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от лице, легитимирано да обжалва посочения акт /цитираните решения/, който подлежи на съдебен контрол пред Върховен касационен съд /ВКС/ при наличие на правен интерес, който в случая произтича от постановения правен резултат. ВКС в настоящия си състав намира, че обжалвания акт е валиден и процесуално допустим. Доводите на ЧСИ - С. К. - Д. за недопустимост на акта на ДК на КЧСИ са незаконосъобразни. Страната е изложила становище, съгласно което ДК е постановила ново решение от 10.11.2016 г., за което наново е призовала страните. Ответницата по жалбата счита, че била налице хипотезата на чл. 71, ал. 7, т. 3 ЗЧСИ. В случая не са налице условията на чл. 71, ал. 7, т. 3 ЗЧСИ за прекратяване на производството. Не е налице незавършено дисциплинарно производство по смисъла на тази разпоредба, тъй като производството пред ДК е приключило с решение от 20.07.2015 г., невлязло в сила, срещу което е подадена жалба пред ВКС. При незавършеното дисциплинарно производство не е налице постановено решение по чл. 72, ал. 3 ЗЧСИ. Освен това решението от 10.11.2016 г. на ДК не е ново решение по делото, както неправилно счита ответницата - ЧСИ С. К. - Д., а представлява акт, постановен в хипотезата, отразена в чл. 247 ГПК - поправяне на решение от 20.07.2015 г. с решение от 10.11.2016 г. по дисциплинарно дело № 68/2014 г. на ДК на КЧСИ в частта, с която е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по точки 1, 3, 4, 5, 6, 7 от същото на ЧСИ С. К. - Д. с рег. № 718 и район на действие Окръжен съд - Варна. Призоваването на страните и разглеждането на делото в открито заседание не съставлява ново производство по спора, приключващо с нов акт, а процедура за отстраняване на очевидна фактическа грешка, констатирана при провеждане на производството по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЧСИ от касационния съд, постановил в тази връзка и цитираното по - горе определение. Незаконосъобразно е и разбирането, изложено в становището на ответницата, ЧСИ, че пропускът на ДК да се произнесе с диспозитив води до непроизнасяне на решение, а към постановяване на ново решение от 10.11.2016 г., при което давността относно "твърдяните от министъра нарушения е изтекла поради изтичане на абсолютната 3 - годишна давност, установена в чл. 69, ал. 3 от ЗЧСИ". По изложеното разбиране на ответницата следва да се имат предвид следните съображения: С решението от 20.07.2015 г., представляващо единен акт с решението от 10.11.2016 г. ДК е приела, че Министърът на правосъдието е бил сезиран с жалба от 30.06.2014 г., извършена е проверка съгласно заповед № ЛСIИ - 965/15.08.2014 г. и е упражнено правомощие по чл. 70 ЗЧСИ от същия орган на 01.10.2014 г., вх. № КЧСИ 2365/08.10.2014 г., т. е. в срока по чл. 69 ЗЧСИ. Посочените изводи са правилни. Мотивите са в съответствие с разрешенията в т. 12 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Министърът на правосъдието е узнал за нарушенията на 30.06.2014 г. и е внесъл искане за образуване на дисциплинарно производство на 01.10.2014 г., в шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. Следователно срокът е спазен и дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл. 69 ЗЧСИ С. К. - Д. не е погасена по давност. С искането по чл. 70 ЗЧСИ давността се прекъсва, но докато е висящо производството, давността спира да тече /арг. чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД / и за това фактическия новият срок започва да тече от влизане на решението на ДК в сила. В настоящия случай след постановяване на решението по чл. 72, ал. 3 ЗЧСИ, образуване на производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЧСИ пред ВКС, провеждане на процедурата за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението от 20.07.2015 г., приключила с постановяването на решение от 10.11.2016 г. и продължаване на делото пред ВКС, по жалби на една от страните - Министъра на правосъдието давността спира да тече. Поради това и дисциплинарната отговорност на ответницата С. К. - Д. не е погасена по давност, съответно обжалваният акт, формиран от двете решения на ДК не е процесуално недопустим. По същество жалбите са основателни, предвид следните съображения: Производството по дисциплинарно дело № 68/2014 г. е образувано с акт на председателя на Дисциплинарната комисия /ДК/ срещу ЧСИ С. К. - Д., рег. № 718 и район на действие Окръжен съд - Варна, за налагане на дисциплинарно наказание въз основа на искане от Министерство на правосъдието с изх. № 94 - 00 - 136 от 01.10.2014 г. по описа на министерството и с вх. № 2364 от 08.10.2014 г. по вх. регистър на КЧСИ. С решение от 20.07.2015 г., поправено с решение от 10.11.2016 г. по дисциплинарно дело № 68/2014 г. ДК на КЧСИ е наложила на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ С. К. - Д. дисциплинарно наказание "глоба" в размер на сумата 1000 лв. за това, че при наличието на публични задължения на длъжника /удостоверение от Териториална дирекция на НАП - В., постъпило по делото на 31.10.2012 г./ не е извършила разпределение по изпълнителното дело, въпреки императивното изискване на закона и е превела постъпилата сума от проведения на 18.12.2012 г. явен търг с устно наддаване на взискателя [фирма] на 29.03.2013 г. и е оставено без уважение искането на Министерство на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по точки 1, 3, 4, 5, 6, 7 от същото на ЧСИ С. К. - Д. с рег. № 718 и район на действие Окръжен съд - Варна. Предмет на жалбите е решението на ДК в частта, с която е оставено без уважение искането на Министерство на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по точки 1, 3, 4, 5, 6, 7 от същото на ЧСИ С. К. - Д. с рег. № 718 и район на действие Окръжен съд - Варна. За да постанови този резултат дисциплинарният състав е приел съображения по отношение, на които ВКС в настоящия си състав намира следното: По отношение на твърдяното нарушение по т. 1 от искането по чл. 70 ЗЧСИ, ДК е развила мотиви за това, че ЧСИ К. - Д. не следва да бъде наказвана. В искането се поддържа, че в нарушение на чл. 428, ал. 2 ГПК ЧСИ К. - Д. с поканата за доброволно изпълнение от 17.10.2012 г. не е съобщила на длъжника - [фирма] за наложените запори на дружествен дял на дружеството и вземанията му към трети лица. ДК е обосновала разбирането, че изложените обстоятелства са установени, но доколкото същите обстоятелства се отбелязват в публичен регистър, те се свеждат до знанието на неограничен кръг субекти, включително и на длъжника, поради което не е налице съществено нарушение, засегнало по съществен начин правата на длъжника. В случая според състава на ДК ставало въпрос само за запор, след който не е имало други принудителни действия, свързани с дружествения дял. Касационният съд намира това разбиране за необосновано и незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК предвижда, че в поканата за доброволно изпълнение /П./ се съобщават наложените запори и възбрани. ЧСИ е задължен да отрази тези обстоятелства, за да бъде уведомен длъжника срещу кое негово имущество ще бъде насочено принудително изпълнение. Излагането на въпросните обстоятелства дава възможност на длъжника да прецени процесуалното си поведение по изпълнителното дело, включително да реши дали да предприеме доброволното изпълнение. Нормата е императивна и не е обусловена от преценката на ЧСИ да определи по свое усмотрение съдържанието на П., включително и съобщаването на наложените запори и възбрани, тъй като изброяването на посочените в нормата реквизити е изчерпателно, а не примерно. Липсата на информация за процесните обстоятелства поставя длъжника в неблагоприятно положение за организиране на неговата защита в изпълнителния процес. Ето защо следва да се приеме, че неизпълнението на цитираната разпоредба е процесуално нарушение при допускането, на което не е необходимо да е установена вреда, за да се породи основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ. По отношение на твърдените нарушения по т. 3 и т. 7 от искането по чл. 70 ЗЧСИ, ДК е развила мотиви за това, че ЧСИ К. - Д. не е извършила нарушения на чл. 50, ал. 4 ГПК. В искането на Министъра на правосъдието по т. 3 се поддържа, че ЧСИ С. К. - Д. не е съобразила чл. 50, ал. 4 ГПК, като не е разпоредила връчване на П. до длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, предвид констатациите на призовкаря, че няма достъп до адреса и не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Освен това в искането е посочено, че не е налице надлежно връчване на П., тъй като по изпълнителното дело няма приложени доказателства за констатации, че длъжникът е напуснал адреса, с оглед приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК. В искането по чл. 70 ЗЧСИ по т. 7 се поддържа същото нарушение, като е посочено, че ЧСИ не е разпоредила връчване на призовки за принудително изпълнение до длъжника от 13.03.2013 г., 22.05.2013 г. и съобщение за насрочена публична продан от 19.06.2013 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, предвид констатациите на призовкаря, че няма достъп до адреса и не е намерен никой, който да е съгласен да получи съобщението. Според съставът на ДК длъжникът е юридическо лице, за което са налице специални правила за връчване на книжа и съобщения, уредени в чл. 50, ал. 2 ГПК, а освен това управителят на дружеството - длъжник участвал активно в изпълнителното производство, в проведените описи и търгове, посещавал е кантората на ЧСИ К. - Д., като се е снабдил с копие от всички искани от негова страна документи, което било индиция, че могъл своевременно да упражнява и защитава правата си. Изводите на ДК са необосновани и незаконосъобразни. Правилно е становището на жалбоподателя, че нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК не е приложима към описаните по - горе случаи. При направен фактически извод, че по изпълнителното дело няма приложени доказателства, установяващи, че длъжникът е напуснал адреса ДК е извела необосновано правен извод за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК. За да се приложи същата разпоредба трябва да е установено, че лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес. При липсата на данни за настъпване на тези обстоятелства се прилага чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. И в двата описани случая процедурата не е спазена. Неспазването на цитираните правила е процесуално нарушение, спазването на което от страна на ЧСИ не е обусловено от фактите за узнаване от управителя на дружеството - длъжник на процесуалните действия, за които са предназначени П. и съдържащите се в тях уведомления, както и за участие на длъжника в съответните процесуални действия. Връчването на П. е задължение на ЧСИ и законът не предвижда изпълнението му от ЧСИ в зависимост от знанието на длъжника за предстоящите процесуални действия. Невръчването на посочените книжа опорочава изпълнителните действия срещу незаконосъобразността, на които длъжникът не може да се защити по реда на чл. 435 ГПК. Уведомяването му за съответните процесуални действия е свързано със защитата на неговите права в изпълнителното производство, поради което неспазването на посочените правила от ЧСИ е процесуално нарушение при допускането, на което възниква основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В искането по чл. 70 ЗЧСИ, по т. 4 се поддържа, че в нарушение на чл. 481, ал. 1 ГПК ЧСИ С. К. - Д. е насрочила проданта чрез явен търг с устно наддаване на движими вещи на 18.12.2012 г. при положение, че описът е извършен на 19.10.2012 г., т. е. след изтичането на три седмици от извършения опис. ДК е приела, че чисто обективно, предвид големия брой движими вещи на различна стойност /под 5000 лв. и над 5000 лв./, както и нуждата от оценяването им от вещо лице, необходимостта от време за изготвяне на заключението относно стойността им, не е възможно насрочването и провеждането на проданта във визирания в закона срок. Друг мотив, приет от ДК е съображението, че с това си действие ЧСИ С. К. - Д. по никакъв начин не е накърнила правата на длъжника. Посочените съображения са обусловили извод на дисциплинарния състав, че нарушението не е съществено, което е мотива за неангажиране на отговорността на ЧСИ. Изводите на ДК са необосновани и незаконосъобразни. Съгласно чл. 481, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител насрочва проданта не по - рано от една и не по - късно от три седмици от извършения опис. ДК правилно е констатирала, че ЧСИ С. К. - Д. е насрочила въпросната продан на 18.12.2012 г., след изтичането на предвидения в разпоредбата максимален срок от три седмици от датата на извършения на 19.10.2012 г. опис, но е извела необосновани и незаконосъобразни изводи от фактическата си констатация. Законодателят е предвидил срокове за насрочване на продажба чрез явен търг с устно наддаване на движими вещи, чиято оценка е под 5000 лв., за да може от една страна, съдебният изпълнител да разгласи проданта и да регистрира съответния протокол, а от друга да даде възможност на длъжника да погаси задължението си, като по този начин да избегне принудителното изпълнение. Следователно спазването на посочената норма обезпечава, както създаването на условия за реализиране на съответното процесуално действие - въпросната продажба, така и защита на правата и интересите на другата страна в изпълнителния процес - длъжника. Поради това извода на ДК, че с нарушението ЧСИ С. К. - Д. не е накърнила права на длъжника е незаконосъобразен. Не се основава на правилно тълкуване на чл. 481, ал. 1 ГПК и разбирането на ДК, че големият брой движими вещи на различна стойност и нуждата от оценяването им са обстоятелства, обуславящи невъзможност за ЧСИ да проведе съответните процесуални действия - насрочване и извършване на проданта в законния срок. Законодателят не е регламентирал спазване на сроковете при изпълнение на описаните процесуални действия в зависимост от посочените от ДК обстоятелства. Такива условия в правната уредба не са предвидени. Предвид изложеното следва да се приеме, че неспазването на разпоредбата на чл. 481, ал. 1 ГПК от ЧСИ С. К. - Д. е процесуално нарушение допуснато от последната, което поражда основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. В искането по чл. 70 ЗЧСИ, по т. 5 се поддържа, че в нарушение на чл. 481, ал. 3 ГПК ЧСИ С. К. - Д. в протокола от 18.12.2012 г. не е посочила обстоятелството, относно уведомяване на страните по делото за насрочен явен търг с устно наддаване. Както и по предходните нарушения, описани в искането по чл. 70 ЗЧСИ, така и по посоченото в т. 5 ДК е приела за установени фактите, изложени от сезиращия орган, но е интерпретирала изводи за саниране на неспазването им, чрез действията на управителя на дружеството - длъжник, изразяващи се в явяването му на търга за насрочването, на който според дисциплинарният състав "той така или иначе се осведомил". Възприетото от ДК разбиране по тълкуването на закона не може да бъде споделено. Съгласно чл. 481, ал. 3 ГПК в деня на проданта съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяването и уведомяването на страните. Описаното в искането по чл. 70 ЗЧСИ, по т. 5 обстоятелство съставлява нарушение на чл. 481, ал. 3 ГПК. Отразяването на обстоятелството за уведомяване на страните представлява част от задълженията на съдебния изпълнител по съставянето на протокол при провеждане на продан чрез явен търг с устно наддаване. Разгласяването на търга следва да се разглежда, като процесуално задължение на съдебния изпълнител при изпълнението, на което в протокола трябва да се отразява и обстоятелството за уведомяването на страните. Уведомяването на страните има значение за обезпечаване на участието им в производството по реализиране на проданта. В разпоредбата на чл. 481, ал. 3 ГПК не е предвидено изпълнението на посоченото задължение от съдебният изпълнител да е поставено в зависимост от фактическото узнаване от страните на обстоятелствата, които следва да бъдат отразени в протокола. Поради това следва да се приеме, че е налице процесуално нарушение, допуснато от ЧСИ, засягащо правото на участието на длъжника в изпълнителния процес, което е основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на С. К. - Д.. В искането по чл. 70 ЗЧСИ, по т. 6 се поддържа, че в нарушение на чл. 484, ал. 1, т. 2 ГПК ЧСИ С. К. - Д. е съставила протокол за опис на недвижим имот от 15.03.2013 г., без да е имала осигурен достъп до имота, като в протокола е посочено: "Описът извърших по външен оглед. Имотът е търговско помещение. Описът извърших с помощта на вещо лице А. Коларски, на който възложил да подготви оценителна експертиза". ДК е приела, че разпоредбата на чл. 484, ал. 1, т. 2 ГПК не създава забрана за извършване на описа на недвижим имот по начина, по който го е осъществила ЧСИ С. К. - Д., доколкото тя и вещото лице са могли придобият ясна представа за имота. Прието е още, че при липсата на съдействие от страна на длъжника за отварянето на имота ЧСИ е предпочела да не прониква в него с помощта на ключар, както и не назначили друг пазач. В мотивите на решението е отразено, че за индивидуализиране на имота ЧСИ се снабдила с необходимите документи преди описа. Изводът на ДК, че разпоредбата на 484, ал. 1, т. 2 ГПК не създава забрана за извършване на описа на недвижим имот по начина, по който го е осъществила ЧСИ С. К. - Д. е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ГПК определя съдържанието на протокола за опис, което включва мястото, където се извършва описа, а това е съответния имот. Целта на включването на това обстоятелство в съдържанието на описа е да бъде описан имота във фактическото състояние, в което се намира към момента на предприемане на действия на принудително изпълнение, като на тази база да се направи и оценката на имота. В този смисъл въведеното изискване по чл. 484, ал. 1, т. 2 ГПК изключва извършване на описа по друг начин, чрез външен оглед, чрез който не може да се установи фактическото състояние на имота. Спазването на изискването за съставяне на протокола за опис със съдържанието, определено от законодателя има и друга цел - да ориентира купувачите относно имота и неговото правно положение, която е от значение за реализиране на следващите процесуални действия на съдебния изпълнител - същинското принудително изпълнение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че неизпълнението на посочените изисквания на закона е съществено процесуално нарушение, допуснато от ЧСИ, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението в обжалваната част е неправилно. Незаконосъобразно ДК е приела, че разгледаните по - горе процесуални действия на ЧСИ С. К. - Д. не са основания за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразена като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая санкциониращият орган неправилно е приел липсата на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ С. К. - Д.. Искането на сезиращият орган по чл. 70 ЗЧСИ следва да бъде уважено. При определяне вида и размера на наказанието настоящият състав на ВКС, като съобрази изложените по - горе обстоятелства, относно тежестта на нарушенията /нарушени са императивни правни норми/, обстоятелствата, при които са извършени, липсата на данни за дисциплинарни нарушения - в който смисъл в мотивите на акта на ДК не са изложени съображения и останалите посочени по - горе обстоятелства, обуславящи вида и размера на наказанието, намира че на ЧСИ С. К. - Д. следва да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ - глоба в размер на сумата 3000 лв., което съответства в най - пълна степен на извършените от нея нарушения и на превантивната функция на дисциплинарното наказание. С оглед на тези мотиви следва на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ да се отмени решение от 20.07.2015 г., поправено с решение от 10.11.2016 г. по дисциплинарно дело № 68/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България в обжалваната част и да се постанови друго решение, с което на ЧСИ С. К. - Д. да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ - глоба в размер на сумата 3000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение