Решение № 3722 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2011 г.

Решение № 3722 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Драган Иванов Кирилов от гр. Дупница срещу решение № 126 от 03.08.2011 г. по адм. дело № 72/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 126 от 03.08.2011 г. по адм. дело № 72/2011 г. Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на Драган Иванов Кирилов от гр. Дупница против решение № РД-12-23 от 25.02.2011 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5301112849 от 16.11.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Кюстендил. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата, с която Кирилов е сезирал първоинстанционния съд, се твърди, че положеният от него труд до 31.12.1999 г. в "Мини Бобов дол" ЕАД е в размер на 15 г. и е от II категория. Съдът е приел, че осигурителният стаж от 01.01.1990 г. до 31.12.1998 г. е от II категория, но дори и той да бъде присъединен към признатия от осигурителните органи като такъв, се събират общо 13 г., 11 м. и 29 дни. Съдът не е коментирал трудовия и осигурителния стаж на лицето за периода 01.01.1999 - 31.12.1999 г., независимо, че признаването и на този стаж е било предмет на жалбата. По делото за този период са налице писмени доказателства - трудова книжка, удостоверение образец УП-3 с изх. № 1529 от 03.09.2010 г. и удостоверение обр. УП-2 с изх. № 1359 от 09.08.2010 г., които доказателства не са били обсъдени от първоинстанционния съд. В цитираните удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-3 наименованието на длъжностите, които е заемало лицето, са различни от посочените в трудовата книжка. В удостоверение образец УП-3 с изх. № 1529 от 03.09.2010 г. наред с текста, че то се издава на основание изплащателните документи, намиращи се в архива на дружеството, се съдържа и забележка, че трудовият стаж е даден по трудова книжка. В удостоверение обр. УП-2 с изх. № 1359 от 09.08.2010 г. е посочено, че документът е издаден въз основа на справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.1999 г. до 26.07.1999 г. След като първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви за трудовия и осигурителен стаж на Кирилов през 1999 г., настоящата касационна инстанция не може да провери правилността на окончателния правен извод, който е в смисъл, че липсват кумулативните предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия. Съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По изложените в настоящите мотиви съображения решението се отменя като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,