Решение № 11920 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., чрез адв. Стоянов, срещу решение 3287/09.04.2024 г., постановено по адм. дело 2381/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 317з-9161/25.08.2023г., издадена от впд директор на ОД на МВР Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на ОД на МВР Пловдив, чрез гл.юрк. Пенкова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост , правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 317з-9161/25.08.2023г., издадена от впд директор на ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 204, т. 3,вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 194. ал. 2. т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и вр. с чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете по чл. 195. ал. 2, вр. ал. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволниние и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор А. Г., полицейски инспектор в група Териториална полиция" към сектор Охранителна полиция" при Шесто РУ - Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, проведено е по чл.206, ал.1 ЗМВР изслушване и даване на обяснения, изяснена е напълно фактическата обстановка на деянието. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел,че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ ,вкл. че действията на служителя на МВР са станали достояние на широката общественост, с което е бил уронен престижа на службата. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй е обвързано с нарушение на визираните в заповедта т.15, т.25 и т.83 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР " неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т.15, т.25 и т.83 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез непротивопоставянето си на действие от присъстващите лица за подмяна на водача на самокатастрофирало МПС, които действия, независимо от причините, довели до тази реакция на служителя, съставляват нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че Г. не е съобразил законността на извършените от него действия, което обосновава тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази хипотеза ДНО действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Неоснователни са доводите на касатора, че извършеното деяние не съставлява престъпление и то е установено единствено от материалите по досъдебното производство, тъй като дисциплинарното наказание уволнение е наложено на основание чл. 203, ал. 1 , т. 13 от ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР / осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от друг вид отговорност за същото деяние. В този смисъл е и ТП 3/7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г. Освен това от документацията по приложената адм.преписка е видно, че са събрани достатъчно доказателства, сочещи на извършеното от Г. дисциплинарно нарушение- АУАН, протокол за ПТП, писмо от 01.03.2023г. и снимков материал, предоставени от ЗД Булинс АД. Следва да се зачете и факта, че в дадените обяснения от Г., не се отрича присъствието му на местопроизшествието и това, че е разбрал за подмяната на водача на МПС, на което не се е противопоставил. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,