Решение № 11897 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Х., гражданин на Сирия, против решение 17042 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело 2905/2025 г. по описа на Административен съд- София - град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне преписката за произнасяне по молбата на Х. Х.. В касационната жалба са направени твърдения, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Посочва се, че не се изследва обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат, като се посочва, че дори не се споменава региона в който ще бъде върнат и се пояснява, че липсва каквото и да било изследване на възможността да се пътува до региона. Твърди се, че атакуваното решение не съдържа позоваване на относима информация относно държавата на произход на кандидата. Цитира се информация от Агенцията на ЕС по убежището от Федералната служба за миграция и бежанци на Германия и др, както и международен всекидневник, посочват се линкове към сайтове. Изложено е, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище. Отбелязано е също така, че при постановяване на решението на съда е следвало да бъдат съобразени и насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Счита, че в Сирия, след падането на Б. А. на цялата територия на страната се осъществяват сблъсъци между две/или повече въоръжени групи, при степен на насилие срещу цивилното население, вътрешна несигурност и хуманитарна криза достигащи такова ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в тази страна поради самия факт на присъствието се на тази територия се излага на реална опасност да претърпи сериозни заплахи, по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Намира, че съобразно актуалната информация за страната на произход на кандидата е дължим извод, че спрямо него е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Сочи, че ситуацията в Сирия отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 г. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Х. Х. не се явява лично. Представлява се от назначения му по реда на ЗПрП особен представител адв. Т. Люфтиева в проведеното открито заседание изразява становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, които оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Х. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 1179 от 03.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството започва на 22.08.2024 г., когато Х. Х. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. 2723/22.08.2024 г. в РПЦ Харманли до председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. На 22.11.2024 г. с него е проведено интервю, като пред интервюиращия орган жалбоподателят е заявил, че напуснал Сирия на 27.07.2024 г. през Турция, където останал около шест дни. Твърди, че преминал нелегално от Турция в Република България, където бил задържан от полицията. В проведеното интервю жалбоподателят изрично е заявил, че не е арестуван, не е осъждан, [етническа принадлежност] е, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва [вероизповедание], не е бил член на въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия, не е участвал в религиозна организация. Изложил е твърдения, че е роден в гр. Халеб, но през 2017 заради войната семейството му са се преместили близо до гр. Азаз, където живял до напускане на Сирия. Посочил е, че е женен и има три деца, които към датата на провеждане на интервюто се намират в Сирия с майка му и едната му сестра в палатковия лагер до гр. Азаз. Посочил е, че е служил в армията в периода от 2009 до 2011, като получавал призовки за военна служба два пъти-през 2013 и 2014, но се криел и накрая избягал от Сирия. Като причина за напускане на страната сочи войната и мобилизацията му, липсата за условия за нормален живот. Твърди, че неговите близки не са напуснали Сирия поради липса на финансова възможност. Посочва, че в Сирия имал магазин за дрехи и са му поставяли бележки със заплахи да го затвори, иначе щял да пострада, като в магазина един ден са нахлули четирима души, простреляли са го и са му откраднали колата. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Х. Х. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. Х. на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета и на решение от 17.02.2009 г. на СЕО по дело С-465/2007 г., както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях и по точно на справката за Сирия от 14.01.2025 г. съдът е постановил, че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците, на 8.12.2024 г. президентът Б. А. е напуснал Сирия. Властта е поета от групировката "[наименование] ", която сформира временно правителство, обявена е обща амнистия. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси предвижда увеличаване на финансирането за хуманитарния план и плана за възстановяване. Посочено е, че са налице въоръжени действия на североизток, като преобладаващата несигурност, вкл. въоръжените сблъсъци, повишената престъпна дейност и остатъчни боеприпаси представлява предизвикателство за цивилните лица. Налице са въоръжени действия на североизток, но ситуацията със сигурността в големите градове се стабилизира. От началото на 2024 до края на декември 2024 г. приблизително 420 000 сирийски бежанци са се завърнали в страната. Възобновени са международните полети от летището в Дамаск и две сирийски авиокомпании извършват редовни полети. СЗО осъществява през м. януари първа трансгранични мисия на ООН в С., новото ръководство на Сирия се ангажира да защитава правата на малцинствата, Министерство на образованието през януари 2025 г е обявило ново учебна програма за всички възрастови групи. Специалният пратеник на ООН за Сирия е заявил, че докато ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява, безредиците продължават в крайбрежните райони Хомс и Хама. САЩ е предоставил шестмесечно изключение от наложените санкции, което позволява определени транзакции с държавни институции, вкл. болници, училища и комунални услуги на федерално, регионално и местно ниво в цяла Сирия. Катар е обявил, че ще подпомогне финансирането на увеличение на заплатите в публичния сектор. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София - гард. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Х. Х. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминал нелегално границата между България и Турция, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Тези причини са по - скоро са от личен и икономически характер, както той посочва в интервюто войната и мобилизацията му, липсата за условия за нормален живот, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС-София - град за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Х. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание от служебния защитник становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция (макар останал там само за шест дни, както твърди), където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираната в първоинстанционното съдебно решение справка от 14.01.2025 г., но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство нови, допълнителни и актуални справки с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. С чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. В случая съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници - дадените лични обяснения на жалбоподателя в производството, представените доказателства снимки на писмени разговори от телефон, както и видеозапис. При постановяване на административния си акт, решаващият орган е изяснил, установил, разгледал и изследвани конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Като установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, но и от другите събрани и приобщени в производството доказателства. Като изложените в тях данни и направените от органа изводи си кореспондират и са непротиворечиви. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е изследвал обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат, както и, че дори не е посочил в кой регион ще бъде върнат. В съдебното решение при описване на фактическата обстановка по делото, съдът изрично е посочил и изяснил къде е роден молителя, къде е живял, къде е живял непосредствено преди да напусне Сирия, къде живее в момента семейството му жена му, трите му деца, майка му и едната му сестра. Безспорно се установява от постановеният съдебен акт, че е роден в гр. Халеб, но през 2017 заради войната семейството му са се преместили близо до гр. Азаз, където живял до напускане на Сирия. Отбелязано е, че женен и има три деца, които към датата на провеждане на интервюто се намират в Сирия с майка му и едната му сестра в палатковия лагер до гр. Азаз. Въз основа на приетите и кредитирани справки, съдът е посочил, че ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява, безредиците продължават в крайбрежните райони Хомс и Хама. Няма данни проблеми и безредици да има в гр. Халеб или гр. Азаз. В представената пред настоящата касационна инстанция справка вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. има цял изричен абзац за състоянието на сигурността в провинция Халеб, като са разгледани населените места гр. Халеб (Алепо), като столица на провинцията и гр. Азаз. Непротиворечиво се установява и е посочено, че според ВКБООН към 12.06.2025 г. в провинцията пребивават 1545049 вътрешно разселени лица, а от 27.11.2024 г. насам 467198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. Изчислено е, че от началото на 2024 г. до 15.05.2025 г. общо 197265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинцията. Видно е, че изводите на съдът по съществото се потвърждават и припокриват с данните съдържащи се в представените пред настоящата касационна инстанция нови и актуални справки за обстановката в страната на произход на молителя. Невярно е отбелязано в жалбата, че при постановяване на решението на съда е следвало да бъдат съобразени и насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Видно от мотивите на постановеното решение е, че в него, съдебният състав изрично е споменал, цитирал и се е позовал именно на насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. Във връзка с изложението в жалбата, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище следва да се посочи, че търсещото закрила лице Х. Х. е получило точна такава оценка. Тя се отнася само и единствено за него самия и неговият живот, касае фактите и обстоятелствата от неговата бежанска история, такава каквато той сам е разказал и каквато е установена от административния орган и засяга неговото лично самостоятелно индивидуално положение. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че първоинстанционният съд именно стараейки се да изследва тази индивидуална оценка на молбата е допуснал жалбоподателят да дава лични обяснения, да се разгледат и представените доказателства снимки на писмени разговори по телефон, както и видеозапис. Относно позоваването в жалбата на информация от Агенцията на ЕС по убежището от Федералната служба за миграция и бежанци на Германия и др, както и международен всекидневник и на линкове към сайтове трябва да се отбележи, че тя не следва да се вземе в предвид. И административният орган и решаващата съдебна инстанция се позовават на данни от официални свидетелстващи документи, както по- горе вече беше разяснено, а не на информация от неназовани международни всекидневници и сайтове, за която не се знае за кой период е, от къде е, дали е представена коректно и дали е достоверна. Относно опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства и доказателства. Самият той посочва, че е служил в армията в периода 2009 г. 2011 г., от което може да се направи предположение, че вече е отбил военната си служба. А във връзка с твърдението, че е получавал призовки за такава служба през 2013 г. 2014 г. следва да се посочи, че този период е много отдалечен във времето, за да има отношение към сегашното положение на молителя. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,