Решение № 16763 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2013 г.

Решение № 16763 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Веселинов Тютюнков, от с. Поликраище, Великотърновска област, против решение № 64 от 8.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1153/2012 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при Районно управление полиция - Горна Оряховица не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Марин Веселинов Тютюнков против заповед № 1417/11.11.2012 г., издадена от полицейски орган при РУП - Горна Оряховица, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и с целта на закона. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от обясненията на жалбоподателя по несъмнен начин е установено, че между Тютюнков и съседите му възникнал спор, при който жалбоподателя извадил пистолет, поради което били сигнализирани и органите на полицията. В съдебно заседание по делото самият жалбоподател твърди, че е извадил пистолета си, в който имало 9 патрона в пълнителя на пистолета и един в цевта, който факт подкрепя наличието на данни за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с чл. 5, т. 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като задържането е с цел предотвратяване извършването на по-тежко престъпление. Доводите в касационната жалба са относими към законосъобразността на обжалваната принудителна административна мярка, повтарят твърденията пред първоинстанционния съд и подробно са обсъдени от последния. Предмет на настоящият съдебен контрол е правилността на постановеното решение от Административен съд гр. Велико Търново, поради което твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед не следва да се обсъждат. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Велико Търново решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,