Решение № 6291 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2010 г.

Решение № 6291 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Хиен Тханх Нгуен, гр. София, ул. "Галилео Галилей" № 20, вх. "А", ет. 2, ап. 7 срещу решение № 753 от 6.04.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1235/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил оспорването на касатора срещу заповед № 787 от 18.11.2009 г. на началника на Първо районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която му е отказано разрешение за придобиване чрез закупуване на бойно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил неясните и неточни мотиви на оспорваната заповед и с това нарушил изискването на закона за мотивиране на административния акт. Неправилен е изводът на съда, че нуждата от придобиване на бойно оръжие не е обоснована. Съдът не отчел, че характера на бизнеса на касатора предпоставя нуждата от оръжие. Неправилно приложил материалния закон, тъй като не отчел, че основната идея на закона е да се даде възможност на хора, при които е налице реална опасност да бъдат нападнати и да станат жертва на престъпно поведение, да се защитят. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Явор Хайтов. Ответникът по касационната жалба - началникът на Първо районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано. Твърденията на касатора са неоснователни и сами по себе си сочат като причина за закупуване на оръжие извършването на търговска дейност, което не съответства на материалноправните разпоредби на закона. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Приел, че касаторът не обосновал и от данните по делото не се установява необходимост от носене и съхраняване на оръжие. Същата е задължителен елемент на искането за издаване на разрешение с оглед разпоредбите на чл. 43 и 44 във вр. чл. 41, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ). Приел също, че извършваната от Нгуен търговска дейност не може да се цени като пряко доказателство, че от естеството на упражняваната дейност произтичат рискове за неговата лична безопасност. Въз основа на това направил извод за неоснователност на оспорването и го отхвърлил. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, касаторът не я оспорва и настоящата инстанция я възприема изцяло. Безспорно е, че касаторът е български гражданин, който осъществява търговска дейност, свързана с превоз на стоки от и извън страната. Безспорно е също, че съпругата на касатора е собственик на фирма, чиято дейност основно се осъществява от Нгуен. Не се спори, че по отношение на касатора не са налице отрицателните предпоставки на чл. 12, ал. 1 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.). Спорът е досежно правната квалификация на установените факти и обосноваността на фактическите констатации на съда. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Притежаването на огнестрелно оръжие, като дейност, представляваща източник на определена опасност за обществото, е поставено в зависимост от наличието на визирана в закон специална цел - чл. 5, ал. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.). Законът е посочил определени обективни предпоставки - чл. 12, ал. 1 ЗКВВООБ (отм.), които следва да са налице, за да разреши компетентният орган дейността, но му е дал правото - при условията на оперативна самостоятелност, да прецени обосноваността на искането, т. е. наличието на специалната цел. С оглед на това съдът, за да прецени законосъобразен ли е оспореният акт, е необходимо да извърши проверка спазени ли са законовите предпоставки и органът упражнил ли е дискрецията си в определените му от закона рамки, условия и цел. Доколкото по делото не се спори, че обективните предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗКВВООБ (отм.) са налице, за правилността на обжалваното решение е релевантна преценката за законосъобразност на упражнената от органа компетентност при условията на оперативна самостоятелност - чл. 169 АПК. Въз основа на правилно установените по делото доказателства съдът направил обоснован извод, че административният орган разполагал с оперативна самостоятелност и спазил предписанията на позитивното право при нейното упражняване. Тъй като органът е свободен да прецени обосноваността на искането, т. е. наличието на исканата от закона специална цел, съдът не може да се произнася по правилността на извода на органа, че не е налице заплаха за значими за касатора ценности - здраве, живот, семейство, собственост, който извод е мотивирал органа да приеме искането за необосновано. Преценката на обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от самозащита по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗКВВООБ (отм.), се осъществява от органа, с оглед на неговите специални знания, опит и компетентност. Съдът не може да извърши проверка на обосноваността на отказа, тъй като органът е свободен в преценката на доказателствата - няма законови критерии, по които той прави тази преценка. С оглед на това, дали представените от касатора доказателства обосновават или не, по отношение на него, необходимост от самозащита е компетентен да прецени само органът и тази му преценка е упражнение на дискреционната му власт, която не подлежи на съдебен контрол. С оглед на това неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, поради неотчитане на обосноваността на постановения отказ. В рамките на възможната преценка за законосъобразност съдът правилно приел, че органът е мотивирал отказа си, т. е. актът съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В това отношение, доколкото представлява обективен факт, правилно съдът приел за законосъобразен извода на органа, че осъществяването на търговска дейност, само по себе си, не обосновава необходимост от придобиване на оръжие. Съдът установил, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т. е. спазени са условията за упражняване на дискрецията, а отказът съответства на целта на закона. Неоснователно е твърдението на касатора, че актът не е съобразен с целта на закона. Както самият той сочи, целта на закона е да даде реална възможност на гражданите да се защитят при наличие на обоснована опасност. В случая органът е преценил, че такава необходимост не е налице, поради което именно в съответствие с целта на закона е отказал да предостави оръжие. Както бе споменато по-горе ползването на оръжие е дейност с определена степен на опасност за обществото и без наличието на исканата от закона специална цел разрешаването му е незаконосъобразно. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от обжалването съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноските, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд