Решение № 1100 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2013 г.
ВАСIV отделение30.01.2015 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5324 от 31.07.2013 г. по адм. д. № 4058/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1100 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник юриск. Димитър Димитров против решение № 5324 от 31.07.2013 г. по адм. д. № 4058/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33 състав, с което е обявено за нищожно уведомително писмо с изх. № 01-2600/9917 от 19.10.2011 г. за изплащане на финансова помощ издадено от Иван Капитанов, действал "за" изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" и върнато делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по заявление за плащане с УИН 22/060711/44634, подадено от "Алт Ко" АД. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът погрешно е конституирал изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", а е следвало да конституира неговия заместник издал акта. Смята, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, като съдът неправилно е приел, че липсва делегация за издаване на акта и е в нарушение на чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП, както и неправилно тълкуване на ТР № 4 от 2004 г. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Алт Ко" АД, чрез пълномощника си адв. Атанасов оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че обжалваното уведомително писмо е подписано от зам. изпълнителен директор по начин, по който се подписват административни актове при заместване но заповед за заместване не е представена по делото. Излага, че за да може изпълнителният директор да делегира свои правомощия на заместниците си, е необходимо това да е предвидено в закон, нормативен акт издаден от Народното събрание, а не нормативен акт въобще. Излага, че в случая по ЗПЗП не е предвидена такава възможност и въз основа на разпоредби от Устройствения правилник и решение на УС на ДФЗ не може изпълнителния директор да делегира свой правомощия. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 5324 от 31.07.2013 г. по адм. д. № 4058/2012 г. на Административен съд София - град, е обявено за нищожно уведомително писмо с изх. № 01-2600/9917 от 19.10.2011 г. за изплащане на финансова помощ издадено от Иван Капитанов, действал "за" изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" и върнато делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по заявление за плащане с УИН 22/060711/44634, подадено от "Алт Ко" АД. Административният съд е приел, че обжалваният акт е подписан от Иван Капитанов, действащ "за изпълнителния директор" на ДФЗ, съгласно заповед № 01-РД/1286 от 8.04.2011 г. на изпълнителен директор на ДФЗ, но който е заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, считано от 31.03.2011 г. Приел е, че заповед № 01-РД/1286 от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ не обективира делегиране на права и не може да произведе валидно правно действие, поради това, че съгласно чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП, уреждащи правомощията и компетенциите на изпълнителния директор на ДФЗ, не е предвидена правна възможност за делегацията на негови заместници и/или други лица, както и тези правомощия са изрична компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Приел е, че оспореният акт е издаден при липса на материална компетентност на издалото го лице, поради което е прогласил неговата нищожност. Решението на Административен съд София - град е правилно. Първоинстанционният съд е извършил обективен анализ на всички факти и обстоятелства имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. От фактическа страна е установено, че производството пред АС София- град е образувано по жалба на "Алт Ко" АД против Уведомително писмо изх. № 01-2600/9917 от 19.10.2011 г. за изплащане на финансова помощ издадено на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие", ДФЗ), с което е направен отказ за финансово подпомагане на сектора на плодовете и зеленчуците по заявление за плащане с У. 22/060711/44634, обжалвано по административен ред и потвърдено от министъра на земеделието и храните със заповед РД-09-218 от 5.03.2012 г. Установено е също, че процесното уведомително писмо е издадено от Иван Капитанов действащ "за изпълнителния директор" на ДФЗ, съгласно заповед № 01-РД /1286 от 8.04.2011 г . на изпълнителен директор на ДФЗ. Правно основание за издаване на писмото е чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 10, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", във връзка с т. 8, изр. 2-ро от Преамбюла и чл. 8, § 4 от Регламент (ЕС) № 585/2011 от 17 юни 2011 г. за определяне на временни извънредни мерки за подпомагане на сектора на плодовете и зеленчуците и чл. 12 от Наредба № 7 от 23.06.2011 г. за условията и реда за прилагане на извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците. Не се спори, че по протокол № 16 от 31.03.2011 г. на заседание на Управителния съвет (УС) на ДФЗ, Иван Капитанов е назначен за зам. изпълнителен директор на ДФЗ. Със заповед № 01-РД/1286 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2, чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1, 2, 7, 13 и чл. 13 от УП на Държавен фонд "Земеделие", във вр. с т. 8 от решение на УС на ДФЗ от 31.03.2011 г. (протокол № 16 от 31.03.2011 г.) е възложил, във връзка с изпълнение на организационните функции, свързани с дейността на отдел "Селскостопански пазарни механизми", на Иван Капитанов - заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - да изпълнява посочените в заповедта правомощия, включително да съгласува и подписва посочени в заповедта общи и специфични документи, изходящи от "Селскостопански пазарни механизми" сред които оторизационни писма за плащания. Процесното уведомително писмо е подписано от Иван Капитанов действащ "за изпълнителния директор" на ДФЗ, съгласно заповед № 01-РД/1286 от 8.04.2011 г. на изпълнителен директор на ДФЗ. С решението предмет на касационната жалба правилно административния съд е приел, че съгласно чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП, уреждащи правомощията и компетенциите на изпълнителния директор на ДФЗ, не е предвидена правна възможност за делегацията им на негови заместници и/или други лица, поради това, че ЗПЗП определя тези правомощия като изрична компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. По направените правни изводи съдът се е позовал на ТР № 4/2004 по д. № ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС, с което са разграничени дейностите извършени по "делегация" и "заместване". С ТР изрично е указано, че делегирането на правомощия е допустимо в случаите на изрична законова регламентация, каквато в конкретния случай не е налице. Правилно административният съд е приел, че единствено оправомощения орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане е изпълнителният директор на ДФЗ, Разплащателната агенция, както и че въз основа на заповед № 01-РД/1286 от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, не може да бъде делегирано упражняване на правомощията възложени му по ЗПЗП, след като в самия закон не е предвидена тази възможност. Освен това е установено, че не са били налице и предпоставките за упражняване на правомощията на изпълнителния директор по заместване, за което липсва изрична заповед и липсват фактически данни за невъзможност да упражнява възложените му функции. Законосъобразни са изводите на съда, че не са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, след като издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. При тези обстоятелства, при липсата на компетентност за лицето посочено като издател на акта, правилно административният съд с решението предмет на касационната жалба е прогласил нищожността на уведомителното писмо и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София за ново произнасяне, за изпълнение на указанията на съда във връзка с компетентността при издаване на уведомителните писма по ЗПЗП. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение