Решение № 1781 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12449/2009 г.
ВАСII отделение11.02.2010 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 461/09.07.09 г., постановено по адм. д. № 1493/08 г. по описа на Административен съд - Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1781 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12449/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Райна Дамянова и община Благоевград, представлявана от кметът Паскалев, срещу Решение № 461/09.07.09 г. по адм. д. № 1493/08 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Катя Христова Петкова чрез пълномощника си, адв. Рашков, излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Ответникът Димитър Христов Дамянов не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № 2339/06.11.08 г., с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Благоевград е наредил на Катя Христова Петкова, собственик на "Кафе-клуб" в жилищната сграда на ул. "Бр. Китанови" № 7, в определен срок да извърши за своя сметка необходими възстановителни укрепващи ремонтни дейности, да затвори отвор на фасадната стена с размера 50/20/25 см и възстанови премахнатите разделителни стени във вид и размер съгласно одобрения през 1996 г. архитектурен проект. За да постанови обжалваното отменително заповедта решение, състав на Административен съд-Благоевград е приел, че същата е издадена в нарушение изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на адресата, а по същество - че обектът е узаконен с влязъл в сила акт за узаконяване през 1996 г. и по настоящем, чрез извършвания текущ ремонт, не е претърпял изменения, както и че не е налице причинна връзка между появилите се в жилището на втория етаж пукнатини и ремонтните дейности. Правните си изводи относно липсата на материалноправните предпоставки на чл. 195, ал. 5 ЗУТ съдът е възприел след обсъждане доказателствата по делото, вкл. констатациите в писмените заключения на в. л. инж. Георгиев и в. л. инж. Попова. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение с релевирани оплаквания за материалната му незаконосъобразност са неоснователни. Обстоятелството, че на административния орган е бил известен настоящият адрес на адресата на акта, Петкова, е безспорно /видно е от разпоредителната част на заповедта/, поради което уведомяването й /покана за изслушването й на основание чл. 196, ал. 2 ЗУТ/ по реда на § 4, ал. 1, предл. 2 ДРЗУТ на адреса на проверявания обект е в нарушение изискването на чл. 215, ал. 3 АПК. От тук - решаващият извод относно нарушение на предвидената в императивната разпоредба на чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура и незаконосъобразност на това основание на обжалваната заповед е правилен. В унисон с данните по административната преписка и събраните по делото доказателства, вкл. писмени заключения на съдебно технически експертизи, изготвени от лица със съответната специалност и компетентност, са и изводите на съда, относно липсата на причинна връзка между пукнатините в жилището на втория етаж, собственост на Дамянови и извършвания текущ ремонт на първия етаж. Установено е, че преустройството е надлежно узаконено през 1996 г. и, че текущият ремонт не е свързан с конструктивни промени в обекта. Касационният довод за нередовност на жалбата, по повод която е образувано производството по делото, наведен в касационната жалба на Райна Дамянова, е неоснователен, тъй като прочита на тази жалба налага извода за съответствието й с разпоредбата на чл. 150 АПК. С оглед изложеното по отношение подложеното на касационна проверка решение не се установяват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение