Решение № 3793 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 423/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности- София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Перова, против Решение 22159 от 04.11.2024г., постановено по дело 8102/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С3184-0160103/19.07.2024г. на началник отдел Оперативни дейности София, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на първоинстанционното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че в наложената ЗНПАМ са изложени мотиви относно продължителността на мярката. Развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, сторено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Ответникът - "Кар Уош Партнерс ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Илиева, взема становище за неоснователност на жалба, претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С3184-0160103/19.07.2024г., с която началник отдел Оперативни дейности София, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, на основание чл. 186 ал.1 т.1 б.а и чл.187 ал.1 от ЗДДС е постановил запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, относно обект - автомивка, находящ се в гр.София, [улица]УПИ 9 ЗА КОО,кв.21 М НПЗ Средец. Не е спорно, че на 06.06.2024г. от 14:11ч. е извършена проверка на посоченият обект, в рамките на която е извършена контролна покупка на 2бр. жетони за автомивка на общо стойност 4 лв., за което е прието плащане за сметка на дружеството без да е изидаден фискален бон от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган е мотивирал продължителността на ПАМ с общи фрази, които биха могли да се отнесат към всеки случай на нарушения от процесния вид. Според решаващия състав в атакуваната заповед не са посочени, нито са установени данни, които да обосновават необходимост от създаване за организацията за преодоляването на нарушения на данъчното законодателство. АССГ е счел, че срокът на действие на ПАМ от 14 дни се явява непроопорционален на преследваната цел и като такъв е в нарушение на разпоредбата на чл. 6 , ал. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определена, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. В случая този състав на съда намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че определянето на срока на ПАМ в размер на 14 дни е незаконосъобразно. Същото не е съобразено с целите на чл. 22 от ЗАНН и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Органът се е мотивирал с целта на ПАМ, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Така изложеното не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането й за 14 дни. Не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ в съответния размер, съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т. е. каква е тяхната тежест. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Не е съобразено обстоятелството от административния орган, че със затваряне на обекта биха били нанесени щети на фиска, доколкото дейността на търговеца ще бъде преустановена и няма да се генерират приходи, подлежащи на облагане. Обектът разполага с въведено в експлоатация фискално устройство- ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ: ED362351 и ИН на ФП: 44381368, поради което търговецът не се нуждае от време, за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания. Гореизложеното налага извод, че не би могло да се да се приеме, че срокът за прилагането на мярката надлежно мотивиран. В този смисъл съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че Заповедта следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, за покупка от 4 лв., който е явно несъразмерен на извършеното нарушение и не е съобразен с целената превенция. Този срок ограничава правата на субектите в степен надхвърлящ преследваната от закона цел. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на ответника следва да се присъди 1 000 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение (л. 21). Съдът не счита за прекомерен размера му, тъй като същият е под прага визиран в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение