Решение № 13077 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Кръстева, от [населено място], чрез адв. Черногорски против решение 553 / 11.06.2021 г. по адм. дело 1006 / 2020 г. на Административен съд София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 и чл. 114, ал. 2, т. 2 на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Д. Велкова изразя становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 553 / 11.06.2021 г. по адм. дело 1006 / 2020 г. Административен съд София област е отхвърлил жалбата на К. Кръстева срещу решение Ц 1040-21-71 / 22.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърдено с него разпореждане РВ-3-21-0060412 / 02.06.2020 г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане РВ 3 21 00760412 / 02.06.2020 г. ръководителят по контрола на разходите на ДОО на основание чл. 114, ал.2, т.2 и ал.3 КСО е разпоредил К. Кръстева да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за бременност и раждане, парично обезщетение за периода 29.09.2016 г. 28.12.2018 г. в размер на 11085,59 лева. Същата от 15.08.2016 г. е заемала длъжност служител информация в Д.Г. СТРОЙ ООД, гр. София с икономическа дейност на лицето търговия на едро с дървен материал, материали за строителство с основно трудово възнаграждение 700,00 лева. Трудовото правоотношение е било прекратено считано от 24.01.2019 г. Дружеството осигурител е било проверено от контролните органи на ТД на НАП - София, които са установили, че за периода 2013 г. 2018 г. няма данни да са били подавани годишни данъчни декларации (ГДД). Не са били регистрирани фискални устройства, няма отчетени обороти, както и регистрирани търговски обекти. Това е обусловило обоснования извод, че дружеството не е извършвало търговска дейност по смисъла на Търговския закон за периода от януари 2013 г. до март 2019 г. За наетите от търговското дружество лица са били подавани данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО с вид осигурен 01 за работещи по трудови правоотношения, сред които е и К. Кръстева. Въз основа на направените констатации, на дружеството са били издадени задължителни предписания ЗД-1-21-00673555 / 18.09.2019 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2019 г. Предприети са били действия по служебно заличаване на данните, подадени от Д.Г. СТРОЙ ООД, гр. София по реда на чл. 3, ал.13 от Наредба 8 / 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Данните на жалбоподателката Кръстева са били заличени, който факт е с правно значение за процесния спор. Съгласно чл. 40, ал.1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО недължимо. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 54к от КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието Осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 114, ал.2, т.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Новите данни и документи, имащи значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на обезщетенията на К. сочат тяхната недължимост. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения. Издадените актове от органите на НОИ правилно са били ценени от административния съд като законосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 АПК и оспорването срещу тях правилно е било отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение