Решение № 1312 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11073/2020 г.

Решение № 1312 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11073/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Колев против решение № 150 от 30.07.2020 г. по адм. дело № 294/2019 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3-908/13.06.2019 г. на заместник-кмета на община Ловеч и е осъден да заплати на община Ловеч разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено при участие на ненадлежна страна, а по същество - неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде обезсилено или евентуално отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник-кметът на община Ловеч в писмен отговор и в писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Колев, касатор в настоящото производство, против заповед № 3-908/13.06.2019 г., с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да се премахне гараж № 7, находящ се в УПИ II, кв. 42 по плана на [населено място], с неустановен собственик. Заповедта е издадена от името на кмета на община Ловеч и подписана от заместник - кмета на общината Д. Колев съгласно заповед № 3-834/29.05.2019 г. С последната е разпоредено по време на отсъствието на кмета от 12 юни 2019 г. до 13 юни 2019 г. всички функции, произтичащи от длъжността кмет на община Ловеч, да се изпълняват от Д. Колев на длъжност заместник-кмет "Строителство, архитектура, градоустройство и екология" на община Ловеч. По делото е представена и заповед № 296 от 19.02.2018 г., с която кметът на община Ловеч нарежда по време отсъствията му поради служебна командировка, платен годишен отпуск или отпуск при временна неработоспособност, функциите, произтичащи от длъжността кмет на община Ловеч, свързани с издаване на заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, да се изпълняват от Д. Колев - заместник-кмет на община Ловеч по строителство, архитектура, градоустройство и екология. Първоначално като ответник по делото е конституиран кметът на община Ловеч, а по–късно - заместник–кмета на общината и по отношение на последния е постановено обжалваното решение (определение от 18.06.2020 г.). При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд – Ловеч е постановено без участието на надлежна страна. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено от състава на Административен съд – Ловеч, който вместо кмета на община Ловеч, който е страна по материалното правоотношение, от чието име е издадена заповедта, конституира като ответник заместник- кмета на общината, който не е легитимиран да участва в съдебното производство. Оспорената заповед е издадена от заместник - кмета на общината по време, през което по силата на изрична заповед, същият изпълнява функциите на кмета поради отсъствие на последния. За периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на титуляра в пълен обем, като всички волеизявления и актове са от името на замествания орган. (В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС). Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от името на кмета на община Ловеч и именно последният административен орган следва да бъде конституиран като ответник по делото съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Заключението на първоинстанционния съд, че издател на оспорения административен акт за премахване на незаконен строеж е заместник - кметът по строителство, архитектура, градоустройство и екология на община Ловеч, тъй като на този орган кметът на общината делегира функциите по премахване на незаконните строежи и издаване на заповеди на това основание съгласно заповед № 296 от 19.02.2018 г., не може да бъде споделено. Действително в цитираната заповед е посочено, че се издава на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, текст, който принципно дава възможност на кмета на общината да предостави свои функции по ЗУТ на заместниците си или на други, посочени в разпоредбата, органи. В случая от съдържането на заповедта се установява, че функциите, свързани с издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи, са възложени на заместник- кмета само за времето, през което титулярът не може да упражнява правомощията си лично поради отсъствие при служебна командировка или отпуск, т. е. възлагането е с цел осигуряване непрекъснатото функциониране на администрацията. Следователно с цитираната заповед, въпреки посоченото правно основание, кметът на общината не делегира функции по ЗУТ на заместник-кмета и не го овластява с компетентност да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а му възлага да издава актове по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ само в случаите, при които поради обективна невъзможност титулярът е възпрепятстван да изпълнява тези правомощия. В тези хипотези, както вече се посочи, заместникът упражнява задълженията на замествания в пълен обем, от името на последния. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено без участието на надлежна страна, което препятства ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права. Конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая органът, от чието име е издаден оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, а като ответник участва орган, който не притежава материалната и процесуална легитимация, поради което съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. На това основание обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,