Решение № 158 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2017 г.

Решение № 158 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 163/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 813/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което по жалба на "Ф. Д." ООД - гр. В. Търново е отменен РА № Р-04000416001164-091-001/05.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 354/13.12.2016 г. на същия директор (неправилно в решението е изписан № 454, вместо № 354) за отказано право на данъчен кредит на дружеството за период на месец януари 2016 г. в размер на 7 770,56 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Мегафарма" АД. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е преценил доказателствения материал и установената фактическа обстановка по делото, което е довело и до неправилно прилагане и на материалния закон. Твърди се в касационната жалба, че решението е и необосновано, тъй като съдът не е преценил правилно доказателствата и е възприел безкритично твърденията на дружеството-жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство. Излага оплакване, че съдът съществено значение е придал на съдебно-счетоводната експертиза, както и на свидетелските показания, като е игнорирал констатираните в хода на ревизията обстоятелства, касаещи липсата на доказателства за наличие на стока от процесния вид лекарства. Според касационния жалбоподател в решението на съда липсва анализ на съпътстващите доставки на стоки документи. Оплакванията са групирани, както следва: 1). В решението липсват ясни и конкретни мотиви по съществото на спора; 2). При постановяване на решението съдът не е взел предвид, че в случая не са налице доказателства за доставка на конкретни артикули, посочени в процесните фактури; 3). Без да изложи конкретни мотиви, решаващият съд е приел, че по делото е доказана истинността на оспорените документи - приемателно- предавателни протоколи и пътен лист. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Ф. Д." ООД срещу цитирания по- горе ревизионен акт. Иска се отмяна на решението и в частта за разноските, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 437,06 лв. Ответникът по касационната жалба "Ф. Д." ООД - гр. В. Търново чрез процесуалния си представител адв. М. Е. в депозираните по делото писмен отговор и писмени бележки я оспорва с искане за потвърждаване като правилно на обжалваното решение, като в писмените бележки се съдържа и искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, с който на "Ф. Д." ООД - гр. В. Търново е отказано право на данъчен кредит за период на месец януари 2016 г. в размер на 7 770,56 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Мегафарма" АД първоинстанционния съд е приел, че е доказана реалността на процесните доставки на лекарства и лекарствени средства. За да обоснове този правен резултат съдът е приел, че с оглед оспорената автентичност на приемателно- предавателните протоколи, дружеството е ангажирало свидетели, които са разпитани от съда - К. Д. и М. Д., които са установили, че са подписвали протоколите, а свидетелят Д. и пътния лист, като съдът е дал вяра на техните показания предвид, че свидетелите не са заинтересовани лица, а и оспорените документи са им представени и всеки един от тях след запознаване със същите са посочили собствените си подписи. От съдебно- счетоводната експертиза съдът е направил извод, че доставчикът "Мегафарма" АД към датите на издаване на спорните фактури е притежавал лекарствените средства, продадени на жалбоподателя пред първоинстанционния съд по количества, партидни номера и срок на годност и доставките са отразени счетоводно и при получателя и при доставчика. Освен това съдът е посочил, че са налице доказателства, предоставени от ревизираното дружество за последващите доставки. Съдът се е позовал в решението си на съдебна практика на СЕС - решение по дела С-78/12 и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Обжалваното решение е правилно постановено. За законосъобразното възникване и упражняване правото на получателя да приспадне като данъчен кредит платения на неговия доставчик ДДС законодателят в разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС изисква реално изпълнение на договорените/фактурирани стоки. При наличието на категорични доказателства, че доставчикът действително притежава стоките и ги е предал на получателя, няма пречка посоченото материално право на получателя да се признае. В противен случай издадените фактури не отразяват действително възникнало данъчно събитие - доставки на стоки. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установена реалността на процесните доставки на лекарства. Изложеното в ревизионния доклад и ревизионния акт, че "Мегафарма" АД не притежава разрешение за доставка на лекарства на дребно, а само на едро, не може да се отрази на действителното осъществяване на доставките към "Ф. Д." ООД, а това може да влече за доставчика административна отговорност. Необосновано приходните органи са изложили доводи за предходните доставки относно доставчиците на лекарства на "Мегафарма" АД и описаните пропуски във фактурите. ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., който е приложимия закон в настоящия казус, не е въвел изискване за законосъобразното упражняване на данъчен кредит от получателя по доставките, да се изследват доставките назад по веригата. Обстоятелството, установено от ревизиращите органи, че получателят и доставчикът по процесните доставки са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" и "г" от ДР на ДОПК не води до извод, че фактурираните доставки са нереални на това основание. Свързаността на страните по доставките може да окаже влияние върху реалността на доставките, само ако се установи, че фактурирането е с цел данъчна измама, но такива констатации в ревизионния акт, респ. в ревизионния доклад липсват, а само е изразено съмнение, че са налице търговски взаимоотношения, отличаващи се от обичайните търговски сделки, както и за наличие на знание във "Ф. Д." ООД, че доставчикът му не притежава разрешение за търговия на едро с лекарствени средства. Тези констатации обаче на са такива за установяване на данъчна измама, т. е. че е налице знание у получателя или че е бил длъжен да знае, че доставките са част от данъчна измама. При неустановяване на тези обстоятелства настоящият съд приема, че приходните органи не твърдят за наличие на данъчна измама, а само за съмнения, които не са обосновани със съответните доказателства, предвид установеното от съдебната практика на СЕС и на ВАС, че знанието за участие в такава измама подлежи на доказване от органите по приходите - вж. решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и по дело С-324/11 и др. От представените по делото още в хода на ревизионното производство фактури и приемателно-предавателни протоколи се установява, че издадените 5 бр. фактури през месец януари 2016 г. сдържат подробно описание на доставките на лекарства: наименование, дозировка в mg/капсули/флакони, партиден номер, срок на годност, количество, единична и обща стойност. Тези реквизити присъстват и в приемателно- предавателните протоколи, които придружават фактурите. От дадената пред приходните органи от доставчикът "Мегафарма" АД обяснителна записка е установен механизма на доставките на лекарства на получателя, вкл. и лицата, които участват при приемане и предаване на лекарствата. Освен това видно от неоспореното от ответника в първоинстанционното съдебно производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза към момента на издаване на спорните фактури "Мегафарма" АД е притежавало продадените на ревизираното дружество лекарства, като вещото лице е проследило заприхождаването и изписването на лекарствата за процесния период. Вещото лице е констатирало и, че в счетоводството на "Ф. Д." ООД лекарствата са заприхождавани в склад (установено е по време на ревизията, че дружеството притежава складове в гр. С. и в гр. В. Търново). Правилно първоинстанционният съд въз основа на откритото производство по оспорване от приходната администрация на протоколите за приемане и предаване на процесните стоки по реда на чл. 193 ГПК е направил извод от показанията на разпитаните свидетели М. Д. и К. Д., че те са се подписвали на протоколите за приел и предал. От представения пътен лист № 10 за месец януари 2016 г. се установява, че лекарствата са транспортирани с МПС, собственост на получателя - марка "Ш. К." с места за сядане 7, както и са отразени разходните норми на гориво, изразходваното количество гориво и остатъчното такова към края на месеца, посочени са и датите на които е извършен превоза, вкл. и на процесните стоки с отбелязване, че те са от доставчика "Мегафарма" АД и пътният лист е подписан от М. Д., който в показанията си пред съда е установил, че той е транспортирал лекарствата от доставчика до получателя, както и подпис на лицето М. Ц. за "одобрил". При това положение законосъобразни са изводите на решаващия съд, че е доказана реалността на доставките на лекарства по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Наличието на нарушения по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (неправилно е изписано от ревизиращите органи като Закон за лекарствените средства) за проследяемост във всеки един момент от веригата и необосновано. На първо място това изследване на предходните доставчици по веригата не се отразява на преценката за действителното изпълнение на доставките от гледна точка на ЗДДС и данъчното облагане. На второ място, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина има множество разпоредби, свързани с проследяване на лекарствената безопасност, но не и за проследяемост на доставките по веригата, както е прието от приходните органи. Налице са и доказателства за последващи доставки за ВОД за Унгария, поради което законосъобразно съдът е приел, че фактурираните доставки са реално осъществени. Налице са основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС, поради което изводът, който следва да се направи е, че правото на данъчен кредит законосъобразно е упражнено от "Фарма дистрибюшън" ООД и като е приел това, решаващият съд не е допуснал нарушения на закона и при преценката на доказателствата по делото, както и при правилно установени факти по делото, са направени и правните изводи, изложени в обжалваното решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските е правилно постановено и не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. М. Е. в депозираните по делото писмени бележки, на "Ф. Д." ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение