Решение № 4978 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2020 г.

Решение № 4978 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на община Б., с [ЕИК], представлявана от кмета инж. Р. Т., със седалище в гр. Б., пл. "Г. И. – М." №..., чрез процесуален представител Е. Г. – главен експерт юрист, против решение № 1095/20.07.2020 г. по адм. дело № 296/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-158/17.02.2020 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ, по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка № 98-00-317 от 20.12.2018 г., сключен с избрания за изпълнител по обособена позиция (ОП) 1: "Доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване" по проведената обществена поръчка участник – "Перун ККБ" ЕООД, на стойност ЗЗ 276, 00 лева без ДДС, възлизаща в размер на 9 982, 80 лева с ДДС.

К. жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК. Мотивира становище, че не са налице сочените в административния акт нарушения, обуславящи извод за незаконосъобразно и ограничаващо конкуренцията групиране на различни по вид артикули в един предмет на възлагане, без същият да е разделен на отделни обособени позиции, каквато възможност законът предвижда, както и за незаконосъобразност на утвърдената методика за оценка, а отстраняването на участника, противно на възприетото от административния орган и от първоинстанционния съд, е поради несъответствието на офертата му с предварително заложените в документацията за участие условия. Счита, че преценката за разделянето на предмета на възлагане на обособени позиции е в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя, като в случая такава необходимост не се установява, доколкото всички дейности, включени в предмета на възлагане по ОП1, са от един вид, а именно – извършване на доставка. Относно методиката за оценка излага съображения, че в документацията за участие са предвидени ясни и точни указания за присъждането на съответния брой точков актив, поради което на участниците е предоставена необходимата информация за това как да съставят офертите си, за да бъдат оценени по конкретен начин. Твърди, че субективизмът при оценяването е иманентна част от него и не е възможно да бъде изключен изцяло, като нарушение има единствено когато липсват ясни правила, от които да става ясно и за участниците, и за комисията по какъв начин ще се интерпретират показателите и установените скали, какъвто не е случаят. Твърди, че методиката позволява обективно съпоставяне на офертите и нивото на изпълнение, предвидено в тях. По третата нередност сочи, че доколкото комисията правилно е приела, че предметът не би могъл да бъде изпълнен в планирания срок от 1 календарен ден, отстраняването на участника, включил в техническото си предложение такъв срок, законосъобразно е отстранен от участие, поради несъответствие с обявените условия на поръчката. Моли за отмяна на решението на съда и отмяна на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г., чрез процесуален представител, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на община Б. срещу Решение № РД-02-36-158/17.02.2020 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ, по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка № 98-00-317 от 20.12.2018 г., сключен с избрания за изпълнител по ОП1: "Доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване" по проведената обществена поръчка участник – "Перун ККБ" ЕООД, на стойност ЗЗ 276, 00 лева без ДДС, възлизаща в размер на 9 982, 80 лева с ДДС.

З. да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е установил от фактическа страна, че община Б. е бенефициер по сключен с МРРБ в качеството му на УО на ОПРР 2014-2020 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № РД-02-37-46/02.05.2018 г., по процедура на директно предоставяне № BG16 RFOP001-5. 001 "П. за деинституционализация на грижите за деца", с № от ИСУН – BG16 RFOP001-5. 001-0051-C01. Предоставената безвъзмездна финансова помощ от средства на ЕСИФ е в максимален размер до 415 000, 00 евро и представлява 100% от общата стойност на проекта.

В изпълнение на ангажиментите си при осъществяване на разходите по проекта, бенифициерът е провел открита процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 73, ал. 1 ЗОП, с предмет "Избор на изпълнител за доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване във връзка с реализацията на проект "Резидентни услуги за деца и младежи", Административен договор № BG16 RFOP001-5. 001-0051-C01/02.05.2018 г., приоритетна ос 5 "Регионална социална инфраструктура", процедура BG16 RFOP001-5. 001 "П. за деинституционализация на грижите за деца" по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. ", с две обособени позиции.

В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител по първата обособена позиция (с наименование – "Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане") (ОП1) участник - "ПЕРУН ККБ" ЕООД, е сключен договор за обществена поръчка № 98-00-317 от 20.12.2018 г., на стойност ЗЗ 276, 00 лева без ДДС.

О. поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че предметът на възлагане е разделен на обособени позиции, като в обхвата на ОП1 са включени различни по характер дейности, които могат да бъдат изпълнени от отделни икономически оператори при отделното им възлагане. Наред с това, е установено, че в утвърдената методика за оценка са включени показатели, оценяващи пълнотата на информацията, и такива, които не позволяват обективното съпоставяне на техническите предложения на участниците. Констатирано е още, че от процедурата е отстранен участник, без наличие на предпоставки за това. За констатираните нарушения и квалификацията им като нередности, обуславящи основание за определяне на финансова корекция, бенефициерът е уведомен с писмо изх. № 99-00-6-17/27.01.2020 г., като му е предоставен срок за депозиране на бележки и възражения по наведените от административния орган твърдения.

В дадения с писмото срок в съответствие с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ бенефициерът е депозирал възражение, с което е оспорил констатациите в писмото.

След разглеждане на постъпилото възражение и въз основа на извършения фактически и правен анализ, на основание чл. 73 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 г. е издал оспорения индивидуален административен акт за определяне на финансова корекция. Обосновал е извършване на следните нарушения:

• по т. А. 1. – нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности), допуснато чрез ограничително формулиране на предмета на ОП1 по процесната обществена поръчка, за което е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи, представляващи БФП по засегнатия от нарушението договор;

• по т. А. 2. – нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, вр. чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. второ от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности), поради утвърждаване на незаконосъобразна методика за оценка на офертите при проведената обществена поръчка по ОП1, за което е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи, представляващи БФП по засегнатия от нарушението договор;

• по т. А. 3. – нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, вр. чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, допуснато чрез незаконосъобразно отстраняване на участник от процедурата по възлагане на обществена поръчка, за което е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, представляващи БФП по засегнатия от нарушението договор;

При съобразяване с принципа за некумулиране на процентните показатели, за трите нередности е определена една обща финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи БФП, по засегнатия от нарушенията договор за доставка.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, с позоваване на конкретни фактически и правни основания и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на община Б. срещу решението на УО на ОПРР 2014-2020 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът между страните е относно правната интерпретация на установените факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Наличието на три, вменени от административния орган, групи нарушения и същностното различие помежду им обуславя разделното им разглеждане в изложението.

По т. А. 1. от оспорения административен акт:

Касационната инстанция споделя извода на РУО и на съда в тази част. Групирайки различни по вид и предназначение артикули в една обособена позиция, възложителят е ограничил участието на потенциални икономически оператори, чиято дейност не е толкова широкоспектърна, че да обхваща производство, респ. доставка на абсолютно всички изброени мебели, уреди и приспособления.

Вярно е, че в съответствие с чл. 46, ал. 1 ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции и това е преценка, която се обхваща от неговата оперативна самостоятелност. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Тъй като именно възложителите са тези, които в най-голяма степен могат да преценят своите потребности при възлагането на поръчката, законът им предоставя тази оперативна самостоятелност при определянето на предмета. Тази свобода обаче е нормативно ограничена от заложените в ЗОП принципи (вж. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП). Според предписанието на чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

В случая не се спори, че предметът на възлагане по ОП1 включва доставка на различни артикули, които се произвеждат и продават от различни стопански субекти. Така например един производител или доставчик на бяла и черна техника (в общоупотребимия смисъл на тези словосъчетания) като телевизори, компютри, хладилници или перални, в общия случай не се занимава с изработката на мебели като "Високи легла с твърд матрак", "Единични легла", бюра, гардероби и др. Необходим е много широк периметър на дейност на съответното предприятие, за да може същото да отговори на изискванията на възложителя, бидейки в състояние да изпълни предмета на поръчката, включващ доставка на толкова същностно различаващи се артикули. Такива оператори вероятно съществуват на пазара, но е ноторно известно, че те не са много, в което се състои и ограничителното влияние на така формулирания предмет спрямо конкуренцията. Групирането следва да бъде извършено по такъв начин, че сродните артикули да се включат в един общ предмет на възлагане (респ. част от него – обособена позиция), като сходността се прецени именно с оглед възможностите за доставката им, обусловени от тяхната същност и предназначение, а и сектор, в който се намират, на пазара на продуктите. Тъй като това не е сторено от възложителя, необосновано е ограничена конкуренцията единствено до операторите, извършващи многообразна дейност, включваща доставка на всички изброени видове артикули, което е императивно забранено от закона, без наличието на обоснована необходимост от това, какъвто не е случаят.

По изложените съображения е правилен изводът на РУО за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата.

По т. А. 2. от оспорения административен акт:

Изводът на съда в тази част също е правилен и съответства на доказателствената съвкупност по делото. При съпоставка между съдържанието на минималните изисквания за допустимост на техническите предложения на участниците и надграждащите обстоятелства по спорния показател, обуславящи присъждането на по-висок брой точки, се установява частично припокриване, което не позволява на участниците да преценят обективно при какви характеристики на офертата колко на брой точков актив ще получат. Така начинът на оценяване не предполага обективно съпоставяне на офертите, а допуска субективизъм при извършване на преценката от съответния орган.

Видно от утвърдената методика, в частта й по показател То, за да получи максималния брой от 100 точки, участникът следва да е представил предложение, което да отговаря на изискванията на възложителя, посочени в указанията, техническата спецификация, на действащото законодателство, съществуващите технически изисквания и стандарти и да е съобразено с предмета на поръчката. Следва ясно и подробно да е описана технологията за изпълнение при пълно съобразяване и съответствие с технологичните изисквания, заложени в техническата спецификация, вкл. по отношение на технологичните ограничения в процесите и специфичните условия за изпълнение през съответния период на годината, атмосферните влияния и особеностите на съоръжението. Необходимо е да е направено описание на следните показатели за постигане на качество – технически и функционални характеристики на основните материали, обзавеждане и оборудване, които ще се вложат при изпълнението на договора и тяхното съответствие с изискванията на Техническата спецификация. Подробно следва да са предложени начините (мерките) за постигане на качество – проверки и осъществяване на контрол за качество, изпълнение на отделните дейности от предвидените екипи (качество на труда), и подробно да е представена организацията за изпълнение на отделните дейности, необходими за изпълнението на договора, както и предвижданите организация и мобилизация на използваните от Участника ресурси, обвързани с конкретен подход за изпълнение на предмета на поръчката. Следва да е описано подробно разпределението на задачите и отговорностите между експертите във връзка с изпълнение на дейностите, както и отношенията и връзките на контрол, взаимодействие и субординация, както в предлагания екип, така и с Възложителя и останалите участници в изпълнението на проекта.

Със 60 точки се оценява предложение, което отговаря на изискванията на възложителя в техническата спецификация, на действащото законодателство и съществуващите технологични изисквания и стандарти, и е съобразено с предмета на поръчката, но по отношение на всички останали, описани в изискването за присъждане на 100 точки, обстоятелства, съдържа несъществени непълноти.

Минималният брой от 35 точки се присъжда за предложение, което отговаря на изискванията на възложителя, техническата спецификация, изискванията на законодателството и технологичните изисквания и стандарти, и е съобразено с предмета на поръчката, но не е конкретно и не е подробно изложено, включително по отношение на предвидената технология на работа/изпълнение на база представените данни в техническата спецификация, както и по отношение на основните технологични и качествени параметри на основните оборудване, материали и обзавеждане. В него не следва да са подробно и/или конкретно описани и останалите обстоятелства, предвидени в скалата за оценяване на предложението със 100 точки.

Частично аналогични на описаните обстоятелства, допринасящи за присъждане на по-висок брой точки, са минималните изисквания за съдържание на техническото предложение, посочени от възложителя в т. 4.2.3. 1. от документацията за участие. За да бъде допусната изобщо до следващия етап от процедурата, подадената оферта в частта й относно техническото предложение, следва да съдържа предложение за изпълнение съгласно техническата спецификация, както и технологии за изпълнение, технически и функционални характеристики на влаганите материали, оборудване, обзавеждане, организацията, която участникът в качеството си на изпълнител предлага, и процедури за контрол с цел качествено и навременно изпълнение.

Последните обстоятелства веднъж са ценени като такива, които в зависимост от пълнотата на описанието им, обуславят присъждането на 35, 60 или 100 точки, втори път – като минимални изисквания, водещи до допустимост на офертата до следващ етап от процедурата по възлагане, което е недопустимо. Именно във връзка с тази недопустимост законодателят в нормите на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП е предвидил, че възложителят посочва начинът на определяне на оценката, който трябва да дава възможност да се определи нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, и позволява да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. При наличие на идентичност между минимални изисквания и надграждащи обстоятелства не е възможно да бъде извършвано сравняване, още по-малко обективно. Посочените като надграждащи обстоятелства условия не представляват следващо ниво на конкретизация, а повторение на вече изложена информация. Чрез въвеждането им са създадени предпоставки за противоречиво и субективно изчисляване на комплексната оценка на постъпилите оферти. Нито за оценяващия орган, нито за участниците е ясно отнапред при какви характеристики на предложението какъв брой точки следва да бъде присъден, тъй като съществуват два алтернативни начина за възприемане на посочената информация на субективно равнище. Получава се разминаване във възможностите за оценяване на абсолютно идентична информация, което законът императивно забранява.

Неясните и двусмислени правила за оценка на предложенията правилно са приравнени от административния орган на липса на необходимата информация по смисъла на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП.

Наред с частичното припокриване между надграждащите елементи и минималните изисквания спрямо техническото предложение на участниците, някои от обстоятелствата, водещи до присъждане на по-голям брой точки по процесния показател, както правилно е приел административният орган, а и съдът, не са свързани с предмета на поръчката. Доставката на определен брой и вид артикули е еднократна дейност, която не се характеризира с разнородност на включените в нея съставни части, и за чието качествено изпълнение – в съответствие с изискванията, не е необходим особен вид организация на човешките ресурси, подробно описание на разпределението на задачите и връзките на контрол и взаимодействие, както и на следваната "технология". Липсата на обвързаност между описаните обстоятелства и качественото изпълнение на предмета обуславя и противоречие на методиката с правилото на чл. 70, ал. 5, изр. първо ЗОП.

Споделя се изводът на съда и по отношение на вмененото нарушение на чл. 33 ППЗОП. Посочената разпоредба не се отнася до генерална забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците, а до обвързването на тази оценка с неговата пълнота, яснота или детайлност. Незаконосъобразно е залагането на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано пълнотата на описанието в техническото предложение, при наличие на възможност, предоставена на помощния орган да занижи или завиши оценката на участник, отчитайки подробното, детайлното или формалното или недостатъчно описание на дейностите. В случая точно по този начин е формулирана процесната методика. В зависимост от пълнотата на описанието на визираните обстоятелства, на участниците се присъждат 35, 60 или 100 точки. За да получи 100 точки, участникът следва да е представил "ясно и подробно" описание на технологията за изпълнение, "подробно" да е изложил начините (мерките) за изпълнение, организацията на изпълнението и разпределението на задачите. 60 точки се присъждат при наличие на описание на всички, описани в графата, обуславяща присъждане на 100 точки обстоятелства, но при допуснати "съществени непълноти", а с 35 точки се оценява описанието им, което обаче не е "конкретно" и "подробно изложено". Използваните понятия и словосъчетания недвусмислено показват волята на възложителя за оценка на пълнотата на представяне на информацията. Доколкото именно такъв тип оценяване е обхванато от императивната забрана на чл. 33 ППЗОП, вмененото нарушение на тази норма действително е налице. Несподелими са доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл.

От изложеното следва извод, че спорната методика за оценка съдържа частично припокриване между минималните изисквания за съдържание на техническото предложение и елементите, допринасящи за присъждане на по-голям брой точки, което създава предпоставки за субективизъм при оценяването, поради риска от смесване на обстоятелствата и квалифицирането им по различен начин, в зависимост от конкретното възприятие на субективно равнище, което представлява нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП. Наред с това, са включени параметри, спрямо които се оценяват обстоятелства, ирелевантни за изпълнението на конкретната дейност, предмет на възлагане, в противоречие с чл. 70, ал. 5 ЗОП. Установява се и недопустимо с оглед предписанието на чл. 33 ППЗОП оценяване пълнотата на представената информация.

Всички тези обстоятелства препятстват предвидимостта при оценяването и оказват възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници. Правният ефект от нарушаването на тези разпоредби е свързан с ограничаване на възможността на по-широк кръг заинтересовани лица да формират предварителна преценка за потенциалната си възможност за успешно представяне в процедурата и да подготвят участието си в нея. Финансовото изражение на констатираните нарушения се състои в това, че ако същите не бяха допуснати, би било възможно осигуряването на по - висока конкуренция и избор на икономически по - изгодна оферта, което от своя страна би довело до по - ефикасно и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициера.

По изложените съображения е правилен изводът на РУО за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, ал. 5 ЗОП и чл. 33 ППЗОП. Нарушенията правилно са квалифицирани като нередност по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата.

По т. А. 3. от оспорения административен акт:

Правилен е изводът на АС-Б. и в тази част. Както правилно е отчетено от решаващия състав, от прегледа на документацията за участие по процесната обществена поръчка не се установява основание за отстраняване, което да е обвързано с долна граница на предложения срок за изпълнение. Дали срокът, който участниците са предложили, е "реалистичен", какъвто израз е използвала комисията за обосновка на своето решение за отстраняването им, е обстоятелство, което е ирелевантно за преценката по чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, доколкото не фигурира сред предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Видно от утвърдената документация за участие по процесната обществена поръчка, единственото условие, което възложителят е поставил спрямо срока за изпълнение на възлаганата дейност, е същият да не превишава 70 календарни дни. Липсата на долна граница, поставена изрично от възложителя в съдържанието на документацията, прави незаконосъобразно отстраняването на участник, предложил какъвто и да е срок, по-къс от максимално определения такъв. Обстоятелството, че според възложителя, в т. ч. оценяващия орган в лицето на комисията, срок от 1 календарен ден не би бил достатъчен за изпълнение на поръчката, е обстоятелство, относимо към евентуалната отговорност на изпълнителя за неизпълнение и евентуалната претенция за неустойка, ако такава е предвидена в договора за доставка, но не представлява автоматично основание за отстраняване, без това да е предвидено изрично.

По изложените съображения е правилен изводът на РУО и на съда за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. Нарушенията правилно са квалифицирани като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности.

Споделя се изводът на съда и относно третия елемент от състава на нередността по чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., а именно – вредата, респ. възможността от нанасянето на такава. Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Тъй като естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган правилно е приложил пропорционалния метод по чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Правилно е определен процентният показател на финансовата корекция в размер на 25%. В съответствие с действащата към датата на издаване на акта редакция на приложимата законова разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ е определена и основата на финансовата корекция.

При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав счита, че са налице материалноправните предпоставки, констатирани от органа, за определяне на финансова корекция.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Доводи в подкрепа на порока по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК жалбоподателят не сочи. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи служебно произнасяне по него.

Следователно, като е отхвърлил жалбата на община Б., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройство следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1095/20.07.2020 г. по адм. дело № 296/2020 г. по описа на Административен съд – Б..

ОСЪЖДА Община Б., със седалище в гр. гр. Б., пл. "Г. И. – М." №..., да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със седалище в гр. С., ул. "Кирил и Методий" № 17-19, разноските по водене на делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.