Решение № 10676 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5810/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област Кюстендил, против решение 86 от 24.04.2023г., постановено по адм. дело 297/2022. на Административен съд Кюстендил. С него отхвърлено оспорването му, обективирано в негова заповед ОА-РД-33-26/24.08.2022г., на решение 119 по протокол 8/15.07.2022г. на Общински съвет - Дупница, в частта му по т.2 5. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде обявено решение 119 от 15.07.2022г. на Общински съвет - Дупница, в частта му по т.2 5, за незаконосъобразно. Ответникът Общински съвет - Дупница, чрез упълномощения си представител адвокат М. Попов, в откритото съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски за настоящето производство, като прилага списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предлага същото да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е било образувано по оспорване, обективирано в заповед ОА-РД-33-26/24.08.2022 г. на областния управител на област Кюстендил, на решение 119, взето по протокол 8/15.07.2022г. на Общински съвет - Дупница. С оспорения акт Общинския съвет на основание чл.21, ал.1, т.8 и 12 във вр. с чл.27, ал.4 и 5 и чл.52, ал. 5, т.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.35, ал.1 и чл.41, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 76 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е допълнил Програмата за управление и разпореждане с имотите общинска собственост в община Дупница за 2022 г. в част III, т. Б Имоти, които Община Дупница има намерение да продаде, с поземлен имот (ПИ) с идентификатор 24791.20.683, [населено място], община Дупница, област Кюстендил (т. 1); взел е решение за продажба чрез публичен търг с явно наддаване на горепосочения имот (т. 2); определил е: началната цена пазарната оценка на имота по т. 2 от решението 21 265 лева (лв.), съгласно експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител на имоти, размера на депозита за участие в търга 2126,50 лв., или 10% от началната продажна цена, вида на търга публичен търг с явно наддаване, чрез представяне от участниците на предложенията пред комисията в деня и часа, обявени за провеждане на търга, стъпката на наддаване 10% от началната продажна цена, и срока за провеждането на търга най-късно в 30-дневен срок от публикацията на обявяването му (т. 3); упълномощил е кмета на община Дупница да проведе процедурите и да сключи договора за продажба (т. 4); и е определил 30% от постъпленията от реализираната продажба да се използват за финансиране на изграждането и за основен и текущ ремонт на социалната и техническата инфраструктура на територията на [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил (т. 5). Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане е горецитираното решение в частите му по т.2 до т.5. С обжалваното решение 86 от 24.04.2023г. по адм. дело 297/2022г. Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването на областния управител на Област Кюстендил. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Общински съвет Дупница е издадено от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения в хода на процедурата по приемането му и съдържа фактически и правни основания за неговото приемане. Решението е съобразено и с приложимите материалноправни разпоредби, регламентиращи разпореждането с общинско имущество. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл.35, ал.1 от ЗОС продажбата на имоти и вещи частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Мотивирал се е, че при приемането на процесното решение в оспорената му част общинският съвет се е съобразил с представения с административната преписка Акт за частна общинска собственост 5593/31.08.2021г., вписан в СП с вх. рег. 4118/15.09.2021г., удостоверяващ с обвързваща материална доказателствена сила правото на собственост на общината върху процесния имот по силата на чл.5, ал.2 от ЗОС. Така съдът е стигнал до извод, че оспореното пред него решение е законосъобразно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяната му. Наведеният довод за неправилност на решението, а именно, че имотът с който се разпорежда Общински съвет Дупница не е общинска собственост, а е държавна, е неоснователен. Съдът при формиране на правните си изводи е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства и законосъобразно е стигнал до извода, че решение 119, взето по протокол 8/15.07.2022г. на Общински съвет Дупница, е издадено при спазване на материалния закон. Правилно е посочил, че при наличието на валиден, неотменен Акт за частна общинска собственост (АЧОС 5593/31.08.2021г.), с който общината се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспореното решение, няма пречка да бъде реализирана процедурата по продажба чрез проведен публичен търг. Съгласно чл.5 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Същият макар и да няма правопораждащо действие (както твърди и касаторът), според нормата на чл.5, ал.2 от ЗОС като официален документ се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. Тук е мястото да се отбележи, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство нито от административен орган, нито от съда в административен процес. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда единствено в исково гражданско производство. Доколкото акта за общинска собственост не е бил оспорен по надлежния ред, удостоверените с него обстоятелства се считат за верни до доказване на противното. Цялата защитна теза на касатора се гради върху твърдението, че имотът не е общинска собственост, а е останал по силата на закона държавна, тъй като попада в хипотезите на чл.2 и чл.3 от ЗДС, но не сочи доказателства в тази връзка. В конкретния случай няма данни, а и касационният жалбоподател не се позовава на разрешен вещноправен спор. Към датата на постановяване на обжалваното решение не е установено наличие на постановено съдебно решение, с което да е оборен цитираният акт за общинска собственост и да е установено между страните, че процесният поземлен имот е държавна собственост. Нещо повече по делото са представени скица за поземления имот и удостоверение за данъчна оценка, които потвърждават, че собственик на имота е Община Дупница. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по касационната жалба е направила чрез пълномощника си в съдебното заседание, проведено на 16.10.2023г., искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, по приложен списък. Установила е размера му 1000 лв., и факта на внасянето с представен договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023г. Касаторът се е представлявал в откритото съдебно заседание и не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Затова претенцията на ответната страна за заплащане на разноски за касационното производство следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,