Решение № 10732 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2011 г.

Решение № 10732 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от Общинския съвет - Челопеч, представляван от председателя му Наско Фотев, чрез процесуалния му представител - адвокат Стоян Стоянов, против решение № 140 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 758 от 2010 г. на Административния съд - София-област, с което е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 18, ал. 5, т. 4.1 от Наредбата за управление на общинската пътна и улична мрежа на община Челопеч (НУОПУМ), приета с решение № 88 по протокол № 10 от 6.08.2008 г. от Общинския съвет - Челопеч, с искане да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на Софийска област, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител и не взема отношение по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Челопеч Майнинг" ЕАД, чрез процесуалния си представител - адвокат Гьокова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, което изразява и обстойно в мотивиран писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок по чл. 211 от АПК против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но че разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в предвидения от чл. 191, ал. 2 от АПК тричленен състав, в открит съдебен процес, след надлежно съобщаване по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181 от АПК, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са им били указания от съда в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е от категорията на подзаконовите нормативни актове и за него се прилагат разпоредбите на раздел III от глава пета и раздел III от глава десета на АПК, тъй като той обхваща всички белези на чл. 75, ал. 1 от АПК - съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, и на чл. 75, ал. 2 от АПК - издаден е по прилагането на закон - чл. 18, ал. 5 и чл. 23 от Закона за пътищата. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил като незаконосъобразен текста на оспорения чл. 18, ал. 5, т. 4.1 от НУОПУМ, съдът е приел, че той противоречи на нормативни актове от по-висока степен. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Разпоредбите на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 от АПК въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 от ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Оспорената наредба е била издадена на основание чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата, който предвижда, че специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В изпълнение на този законов текст Министерският съвет е приел Наредба за специално ползване на пътищата, в която в чл. 3 е предвидил, че специалното ползване на общинските пътища се извършва при условията и по реда на тази наредба и наредбите по чл. 23 от Закона за пътищата, а в § 2 от преходните и заключителните разпоредби е предвидил, че специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 139 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Терминът "специално ползване на пътищата" е регламентиран в § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата, според който това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности. В изпълнение на чл. 139 от ЗДвП министърът на регионалното развитие и благоустройството е издал Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в чл. 2 и чл. 5 е регламентиран ясно и точно какво съдържание се влага в понятието "извънгабаритни превозни средства" и в чл. 3, 6 и 7 е регламентирал също ясно и точно кои превозни средства са "тежки" по смисъла на закона, като е определил критериите "допустима максимална маса" и "натоварване на ос". В настоящия случай в оспорения чл. 18, ал. 5, т. 4.1 от НУОПУМ общинският съвет е въвел други, различни от горепосочените и законово регламентирани, критерии за определяне на понятието "специално ползване на общинските пътища", а именно "общо тегло до 16 т общ товар", което не е законово понятие и което създава режим на ползване, различен от законово установения. С това общинският съвет е излязъл извън правомощията си да издава наредби по прилагането на нормативни актове от по-висока степен, поради което правилно и съдът е отменил оспорения текст от приетата от него наредба като незаконосъобразен. Следователно, като е отменил оспорения текст от приетия от общинския съвет подзаконов нормативен акт като незаконосъобразен, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, изразена в решение № 2042 от 16.02.2010 г. по адм. дело № 10189 от 2009 г. на четвърто отделение на съда. При постановяването на решението съдът е пропуснал да приложи разпоредбата на чл. 194 от АПК, според която съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му, а начинът, по който се обнародват нормативните актове на общинските съвети, е регламентиран в чл. 37, ал. 3 от ЗНА и в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА - в печата, чрез интернет страницата на общината или по друг начин на територията на общината, поради което това следва да бъде извършено от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,