Решение № 10497 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция - Министерство на вътрешните работи (ГДНП-МВР) против решение 14371/25.04.2025 г., постановено по адм. д.12480/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против неговата законосъобразна заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Е. Л. Л. оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 14371/25.04.2025 г., постановено по адм. д.12480/2024 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 3286з-3894/23.10.2024 г. на директора на ГДНП-МВР за отказ за снемане на полицейски регистрации с [номер]/15.10.1985г. по описа на 05 РУ СДВР; [номер]/27.10.1986г. по описа на 04 РУ-СДВР (тогава Благоевградско районно управление СГУ); [номер]/10.04.1989г. по описа на Софийския централен затвор и е изпратена административната преписка на директора на ГДНП-МВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с правото на ЕС и целите на националния Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Решаващият съд изрично се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи в съответствие с установената съдебна практика по сходни казуси. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически и правни изводи, които подробно е мотивирал и по отношение на тези мотиви са налице условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Административният съд е съобразил задължителното тълкуване на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), направено с цитираното решение на СЕС, за да обоснове извод, че в национално ни законодателство липсва прецизна регламентация относно сроковете за съхранение с изброените цели от полицейските органи на лични данни на лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, включително когато те са реабилитирани. Действително чл. 5 от Директива 2016/680 предоставя на държавите членки да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, която да позволява изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Но в националното ни законодателство единствената хипотеза, която предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му, но не и реабилитацията, която според наказателноправната доктрина заличава всички последици от осъждането. В случая полицейските регистрации, чието снемане е отказано с отменената от АССГ заповед са направени по повод влезли в сила присъди от 1985 г., 1986 г. и 1989 г. за извършени умишлени престъпления от общ характер, които нямат никакво отношение към пътната безопасност, поради което обосновано решаващият съд е приел, че административните нарушения на Закона за движение по пътищата не са в положение да окажат влияние върху преценката на необходимостта от продължаване на обработването на съхранените лични данни. Необходимо е извършване на задълбочена проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените в чл. 19 от НРИСПР действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, което е законосъобразно и обосновано. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липса на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение